Джонатан Суифт
Пътешествията на Гъливер
ПИСМО ОТ КАПИТАН ГЪЛИВЕР ДО БРАТОВЧЕД МУ СИМПСЪН
Ще бъдете готов, надявам се, да признаете публично, ако Ви призоват да сторите това, че с неотстъпна и упорита настойчивост Вие ме убедихте да публикувам едно много разхвърляно и неуточнено описание на моите пътешествия; и че аз поисках да наемете някой млад господин, било от единия, било от другия университет*, който да тури в ред записките ми, тъй както по моя съвет постъпи братовчед ми Дампиър със своята книга, озаглавена „Пътуване около света“. Но аз не си спомням да съм Ви упълномощавал да се съгласявате да се изхвърля нещо от тях, още по-малко пък да се допълва каквото и да било; затова с настоящото аз се отричам от всички подобни допълнения и особено от пасажа, отнасящ се до покойната благочестива и славна кралица Ана; макар наистина да я почитах и уважавах повече от всеки друг представител на човешкия род. Но Вие — или господинът, който е вмъкнал този пасаж — трябваше да имате пред вид, че не съм имал никакво желание, пък и не би било прилично да възхвалявам което и да е човешко животно пред хоинъма, моя господар; освен това твърдението е изцяло невярно, тъй като, доколкото ми е известно — аз бях в Англия през част от Царуването на нейно величество, — тя управляваше успешно чрез един пръв министър, дори чрез двама последователно: първият беше лорд Гъдолфин, а вторият лорд Оксфорд; а според вашата редакция излиза, че съм казал „нещото, което не е така“. Също така в описанието на Академията на проектантите, както и в няколко пасажа от словото ми пред хоинъма, моя господар, Вие или сте пропуснали някои подробности от съществено значение, или сте ги смекчили и изменили по такъв начин, че едва мога да позная собственото си съчинение. Когато, преди известно време Ви намекнах за това в едно мое писмо, Вие благоволихте да отговорите, че сте се страхували да не засегнете някои хора, че властта много строго следяла печата и можела не само да изтълкува неправилно всичко, което прилича на „инсинуация“ (мисля, тази дума именно употребихте), но и да Ви наложи наказание. Но моля Ви се, как може това, което съм казал преди толкова години, на повече от пет хиляди левги разстояние и при друго царуване, да важи за някои яхуси, за които сега се чува, че управляват стадото; особено по онова време, когато нито се сещах, нито се плашех, че ще имам нещастието да живея под тяхна власт. Нямам ли пълно основание да се възмущавам, когато виждах хоинъми да теглят коли, в които седят яхуси, като че ли хоинъмите са животни, а яхусите — разумни същества? И действително, тази чудовищна и отвратителна гледка беше главната причина да се завърна тук.
[* Кеймбридж и Оксфорд. — Б. пр.]
@bgmateriali.com
