Романът „Дядо Горио” е реалистична картина на френското буржоазно общество в средата на 19 век, която показва конфликта между отделната личност и обществото. Балзак внушава, че за да успее човек, трябва да е силно прагматичен, да потисне емоциите си и да се остави да бъде воден не от сърцето, а от парите. Изобразявайки нравствената трансформация на младия Растиняк, авторът доказва, че в този порочен свят няма място за чисти и невинни хора.

Новият герой на епохата – Йожен – е типичен пример за издигане в обществото без труд и добродетелни усилия. От нежен, мечтателен и сърдечен млад човек той се превръща в хитър, пресметлив и безсърдечен егоист.

Произхождащ от благородническо провинциално семейство, отгледан от детство в здрави, добри традиции, героят пристига в Париж с амбицията да постигне всичко в живота си чрез труд и способности. Младият човек впечатлява с южняшкото си лице – „бяла кожа, черна коса, сини очи”. Макар с недостатъчен житейски опит, студентът по право бързо разбира, че в парижкото общество оценяват човека повече по външния му вид и богатствата му, отколкото по онова, което има в сърцето и ума: „Макар че пазеше дрехите си и в делник износваше старите си костюми, той все пак понякога излизаше, облечен като истинско конте”.

За Растиняк животът е книга, по-важна от всички други и той се учи от нея непрестанно – и в пансиона на мадам Воке, и от разговорите си с благия дядо Горио, с циничния Вотрен и с лицемерните представители на висшето френско общество. В този персонаж се пречупват различни стратегии, които водят до победа или до провал. Лишен от определен характер, Йожен е представен като средище на различни възгледи -  с дядо Горио го свързва схващането за семейството, с виконтеса дьо Босеан – схващането за съсловна определеност, с Анастази и Делфин – жаждата за наслаждения, с Вотрен – жаждата за могъщество и власт. Ролята на младежа в романа е да проверява, приема или отхвърля тези възгледи, като по този начин се приспособява към околния свят. Много бързо от чистите му идеали не остава и спомен. Разбрал, че за човек като него, без финансова подкрепа, пътят на общественото издигане е път на компромиса, а после и на продажбата на добродетели, Растиняк бързо загрубява и стига до извода, че „красивите души не изтрайват дълго в този свят”. Под влиянието на Вотрен и вглеждайки се в света около себе си, той решава, че „богатството е добродетел”. Нямайки свое собствено, той се свързва с хора, които имат и пари, и място в обществото и ако в началото всяка неправда го е просълзявала, то по-късно пресметливостта му го кара сам да извършва неправди, да използва хората и да ги прекрачва като стъпала по пътя към своето обществено издигане. Растиняк възприема урока на виконтеса дьо Босеан, която в личната си раздразнителност и обида очертава принципите и написва входния билет за висшето общество, предназначен за млади, неукрепнали още в покварата си умни и целеустремени младежи: „Колкото сте по-хладнокръвно пресметлив, толкова по-далеч ще стигнете. Удряйте безмилостно – ще се боят от вас”. Затова Йожен започва безмилостно и пресметливо да действа. В света на парите място за истинска любов няма. Любовта вече не е сливане на две сърца, а на капитали. Ето защо героят е решен да сключи брак по сметка.  

Поставил си за цел да проникне във висшето общество, той сякаш се готви за битка с него. Така прозвучават думите му на гробището, когато с няколко прислужници на дъщерите на фабриканта погребват дядо Горио: „ Очите му почти алчно се насочиха към…това висше общество … и казва високомерно:

А сега ще видим: аз или ти!”

Тези думи на героя звучат като сбогуване с чувствителния и мечтателен някога младеж и показват героя на новото време – безскрупулен, хладен, пресметлив, неподвластен на чувства, а само на интереси.

В романа „Дядо Горио”, рисувайки парижкото общество в средата на 19 век, Балзак извежда представата си за един свят, в който по думите на Вотрен хората наподобяват „паяци в буркан”, самоизяждат се и разрушават зародишите на почтеност и доброта.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave