Редактиране на текст
Зареждане на оценките…
1. ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА РЕДАКТИРАНЕТО
Да повторим: Основната задача на всеки текст е да осъществи целите на общуването, състоящи се в:
► предаване на определена информация (послание на текста);
► постигане на въздействие;
► постигане на заложената в намерението на текста цел и получаване на ответна реакция.
Реализирането на тези цели с помощта на пис-мен текст е по-трудно, отколкото при непосредственото общуване лице в лице, защото връзката между отправителя и възприемателя е непряка, което води до следните особености на писменото общуване:
► отправителят и възприемателят може и да не се познават;
► времето и пространството на общуването не съвпадат – един текст може да е написан на хиляди километри от мястото, където ще го четат, както и хилядолетия преди момента на четенето;
► по време на общуването не може да се използват помощни средства – мимика, жестове, тон на гласа, паузи и затова те се заместват с условни правописни средства – главни и малки букви, пунктуация и др.
► възприемателят не може да иска допълнителни пояснения, ако не е разбрал нещо, и затова текстът трябва да съдържа всичко, от което въз-приемателят се нуждае, за да го разбере;
► не може да се използват думи, значението на които зависи от контекста – всяко нещо трябва да се назовава точно и изчерпателно;
► връзките между отделните единици информация са по-трудно доловими и затова изреченията трябва да се построяват така, че смисълът да бъде напълно ясен.
Всичко това налага писменият текст да бъде построен много внимателно, за да постигне своите цели. Всяка грешка, дори и най-малката, може да доведе до сериозни недоразумения в разбирането и въздействието на текста. Ето защо отдавна се е утвърдила практиката всеки писмен текст да се редактира. Задачите на редактирането са:
► да открие и отстрани грешки и недостатъци в постройката на цялостната структура и композиция на текста в зависимост от неговия вид;
► да открие и отстрани грешки и недостатъци в построяването на отделните изречения.
А) Откриване и отстраняване на грешки и недостатъци в построяването на цялостната структура и композиция на текста
Структурата и композицията на един текст за-висят най-вече от неговия вид и от целите, които трябва да постигне в процеса на общуването. Структурата и композицията на повествователния текст се различават съществено от тези на описанието и разсъждението. Ето защо, когато пристъпваме към редактирането на текст, първата ни задача ще бъде да определим вида му, както и комуникативната му цел – дали иска да предаде ин-формация, да забавлява, да подтикне към действие и т.н.
Информацията от тази таблица помага да се определи кое е важното при всеки вид текст. В този смисъл задачите на редактора ще са:
При четене на повествователен текст
Както знаем, повествователният текст трябва да представи как протича еднократно събитие, нарушаващо съществувалия до момента ред.
При четене на описателен текст
Описателният текст трябва да представи същността на дадено явление – човек, животно, пейзаж, интериор, устройство на някаква организация и др., или да открои същността и функциите на повтарящи се процеси.
При четене на аргументативен текст или на текст разсъждение
Основната цел на един такъв текст е да поста-ви и подложи на обсъждане някакъв проблем, да предложи възможно негово решение и да аргументира това предложение.
Когато някой от въпросите получи отрицателен отговор, трябва да намерим причината. Именно тя представлява онзи недостатък или грешка, които следва да бъдат отстранени при редактирането.
Б) Откриване и отстраняване на грешки при построяване на отделните изречения
Възможните грешки при построяване на отделните изречения може да се разделят в две основни групи:
► грешки при спазването на езиковите норми;
► смислови и стилистични грешки.
С първата група грешки се запознахме в предишните уроци. По същество те може да са: правописни, граматични (неправилни форми на думите, грешки при съгласуването, неправилно построяване на синтактичните връзки), лексикални и пунктуационни.
Вторият вид грешки се откриват много по-трудно. За да ги забележим, всяко изречение трябва да се чете внимателно е оглед на следните въпроси:
► В дадения контекст смисълът на изречението достатъчно ясен ли е, или остават смислови неясноти и възможности за двусмислия?
► Значението на всяка от използваните думи достатъчно добре ли изразява онова, което авторът на текста иска да каже, или не?
► Стилът на използваните изразни средства подходящ ли е за контекста, в който функционира текстът, или има неуместни от стилова гледна точка изрази?
► Словоредът отговаря ли на цялостния смисъл на изречението, или оставя възможности за двусмислици и неправилно разбиране?
► Правилно ли са изградени номинативните вериги? Напълно ясно ли е какво изразяват употребените местоимения? Има ли възможност за смесване на две номинативни вериги, т.е. за объркване на обектите, за които говори текстът?
► Има ли в текста дразнещи повторения, издаващи бедност на езика?
2. ОСНОВНИ РЕДАКТОРСКИ ОПЕРАЦИИ
След като открием недостатъците и грешките както в цялостната структура и композиция на текста, така и при построяването на отделните изречения, може да пристъпим към отстранява-нето им. За целта използваме следните редактор-ски операции:
► Съкращаване. Това е най-честата редакторска намеса. За прилагането й се ръководим от следния принцип: В текста трябва да остане само абсолютно необходимото. Всичко излишно както при построяването на цялостния текст, така и на отделното изречение, се съкращава. Така текстът става по-стегнат и по-ясен.
► Добавяне. Същият основен принцип, че в текста трябва да присъства само абсолютно необходимото, ни ръководи и при добавянето на информация. Често в текста се допускат смислови празноти, които пречат за неговото правилно разбиране. Затова те трябва да се запълнят чрез добавяне на информация.
► Разместване. Както в постройката на цялостния текст, така и на отделното изречение всяко нещо трябва да стои на онова място, което отговаря на цялостния смисъл на изказването. Композиционните части следват определена логика и тя трябва да личи в текста. Смисълът на изречението е много зависим от словореда и затова той трябва да отговаря на смисловата логика. Когато някъде това не е така, неправилно поставените части на текста или на изречението се разместват.
► Замяна. Когато някоя дума или израз не съответстват на смисъла или стила на текста, те трябва да се заменят. Ако грешката е смислова, търси се дума или израз, които по-точно да изразяват това, което авторът иска да каже. Ако грешката е стилистична, тогава се търси подходящ синоним, с който да се замени неприемливият израз.
► Акцентиране. В някои случаи редакторът може да прецени, че отделни думи или изрази имат по-голямо значение за разбиране смисъла на текста и затова трябва да се подчертаят. При устното общуване това се постига чрез интонацията, тона, жестовете и други подобни средства. При писменото общуване за целта се използват различни шрифтове (курсив, получер, получер курсив), главни букви, пунктуационни знаци, подчертавания.