Романът на Оноре дьо Балзак -“Дядо Горио” е една реалистична картина на живота на френското буржоазно общество. Разкривайки нравите му, авторът внушава идеята, че нито една личност не може да се развие и оформи ако живее в противоречие със законите на средата в която живее. А според най-важния закон на това общество, парите, златото, богатството се ценят много повече от човешкия живот. Същото това общество унижава човека, разбива семейства, осквернява приятелства, човек изгубва своята съвест и нравственост.
Обитателите на дома “Воке”, са умален модел на тогавашното общество. Балзак описва всеки един от тях с външните характерни особености и с душевните качества. Госпожа Воке, господарката на пансиона съди за хората по техните богатства, по парите които може да получи от всеки един от тях. Тя е алчна за пари, а скъперничеството е основна черта на характера й. Идеята за силата и властта на парите, авторът показва описвайки главния герой в романа -дядо Горио. Милионите, които той притежава са източникът за нещастията му по-късно. Като всички богати буржоа, той смята, че парите са смисълът на живота, че с тях човек може да си купи всичко. Такова е мнението и на неговите дъщери, които той обича безумно - Анастази и Делфина. Дядо Горио дава всичко за тях. Но неговата обич, надхвърля разумната бащина обич. Той задоволява всяка тяхна прищявка, изпълнява всяко тяхно желание без да се замисли за лошите последствия върху възпитанието им. Така още от малки те стават самовлюбени егоисти. За Горио, дъщерите му са радостта в живота, но и най-страшният източник на разочарование. Със своя егоизъм, неблагодарност и коравосърдечие те убиват любящия ги баща. Неговата смърт е покъртителна. Той умира като просяк без дрехи, в зимно време без отопление в пансиона на госпожа Воке.
Трагедията на дядо Горио не е лична, тя е обществена. Балзак разкрива типични за буржоазното общество явления. В последните минути от живота си, старецът разбира заблужденията си и обвиненията, които отправя към дъщерите си и техните мъже, са всъщност обвинения към обществото: “Ах, ако бях богат, ако бях запазил богатството си, ако не бях им го дал, те щяха да проливат сълзи. Но нищо! Парите дават всичко, дори и дъщери!” Страдание носят думите на дядо Горио, произнесени в предсмъртния му час:” В този миг виждам целия си живот. Измамиха ме! Те не ме обичат, никога не са ме обичали!…Никога нищо не успяха да разберат от моите мъки, от моите страдания, от моите нужди и за смъртта ми нямаше да разберат. Те дори не успяват да проникнат в тайната на любовта ми…Ето ми наградата, изоставиха ме!”
Свидетел на страданието му и на огромната му обич става студентът Йожен дьо Растиняк. Пристигнал наскоро от провинцията, той има амбицията да постигне всичко в живота си чрез труд и способности. Но скоро след пристигането му в пансиона, неговите планове се променят. Целта - висшето общество, може да се завоюва и с по-лесни средства - парите. Растиняк се убеждава, че в живота успяват не тези, които разчитат на силите и способностите си, не тези, които имат чисти идеали, а онези, които са безогледни в средствата си. И неговият идеализъм малко по малко започва да се изпарява. Той казва: ”Аз трябва непременно, на всяка цена да забогатея”. Тук вече прозират алчността и сребролюбието на героя. Те се засилват все повече и повече. Докато младият Растиняк е още начинаещ в този първи роман от поредицата “Човешка комедия”, един друг герой, натрупал богат жизнен опит, прави задълбочен, макар и звучащ цинично, анализ на своето общество, на своето време. Благодарение на острия си ум и хладнокръвието си, той отдавна е прозрял това, което дядо Горио достига едва на смъртният си одър и до което на Йожен предстои да се докосне в бъдеще - покварата на света и средствата, които той може да бъде поставен на колене.
Вотрен има “идеал”-порочен и егоистичен - да спечели ,независимо по какъв начин 200 хиляди франка и с тях да купи двеста негри, да стане плантатор в Америка. ”С този черен капитал-заявява той, след десет години ще имам три-четири милиона. Ако сполуча, никoй няма да ме попита: ”кои си ти?” ще бъда господин четири милиона-гражданин на Съединените щати”. Това са “идеалите” на Вотрен. ”Идеали” на хищник и грабител. Отново в основата на всичко са алчността и парите.
Романът на Балзак “Дядо Горио”, отвежда читателя към дълбоко мъдри мисли и нравствени поучения. Авторът описва всички свои герои и набляга на значението на парите в техния живот. По този начин изяснява проблема за ролята на обществените нрави върху личността.
@bgmateriali.com
