РЕЧЕВИ СТРАТЕГИИ В РАЗЛИЧНИ КОМУНИКАТИВНИ СИТУАЦИИ

 

          Из „Записки по българските въстания“

          Съмна се. [...] Няколко депутати напомниха, че е време да се пристъпи към отваряне на събранието. Наместо отговор Бенковски извика другите апостоли настрана в гората, да им говори нещо тайно [...].
          – Когато ние минахме по замръзналия Дунав [...] и стъпихме в своето царство, то без да ни познава народът дали ние бяхме истински негови доброжелатели, или турски шпиони, той ни прие с отворени обятия, повери си съдбата в нашите ръце.
          Ние не знаехме какво иска да каже Бенковски с това... [...]
          – Въобразете си сега – продължи той, когато нас; бедни и компрометирани емигранти, посрещнаха така гостолюбиво, то какви почести ще да окаже тоя същият народ на ония авантюристи и философи, българи, руси, сърби и други славяни, които, като чуят за успеха на нашето дело, с батальони ще да нахлуят в България и ще да вземат всичко от ръцете ни, което ще опропастят. Заради това, преди да се отвори заседанието, трябва да вземем от депутатите едно пълномощно, в което да се говори, че само апостолите имат право да дигат въстание, когато намерят за добре, от тях да зависи да избират войводи, с една реч – тия да разполагат със съдбата на населението. [...]
          Много говори още Бенковски, с всевъзможни факти и доводи доказа той, че пълномощното за апостолите е необходимо. [...]
          – Няма нужда да искаме подобно пълномощие от народа – говореше Волов. – Нашата апостолска длъжност е само да организираме въстанието и да подигнем знамето на бунта: а после нека народът си избира за предводители такива лица, на които той доверява.
          – А защо ние да нямаме право да избираме тия водачи и да контролираме всичко? – извика Бенковски малко разсърден. – Наистина, ние не сме някои прочути войводи, малко познаваме правилата на четуванието; но от нас по-добри засега няма между българите. Ако и да има някои честни и способни хора да вземат командата на действията, тях пак ние ще да познаем. Народът е неопитен. [...]
          Представителите, пловдивски и перущенски, подписаха най-напред пълномощното. Не погледнаха обаче с подобно хладнокръвие на това пълномощно по-интелигентните депутати от Панагюрище и Пазарджик. [...]
          – Българският народ ламти да се освободи от един тиранин, а ще налети на други [...]
          – Ние не искаме тиранин, бил той турчин или християнин – разлика не съществува – се чуваха гласове. [...]
          Тогава Бенковски се покачи на едно възвишено място, изтегли сабята си, което той правеше винаги, щом има да се решават някои трудни въпроси, и извика колкото му е силата:
          – Петричени! Мечени, и вие, муховци с мечкарските шишинета! Тука ли сте, братия? Дойдете ми, ако не на помощ, то поне да се простим за последен път!... Аз отивам! [...]
          Тия думи на Бенковски, които той произнесе с такъв тържествен и състрадателен тон, на минутата още произведоха своето действие. [...]
          – Тук сме! Тук сме! – се чуваха гласове наоколо из гората и всички като вихрушка тичаха да се приближат около Бенковски.
          – Сбогом, мили братия! Благодаря ви за гостоприемството, което показахте към мене! Простете ме, ако съм оскърбил някого, което е твърде възможно. Аз отивам в Батак да вдигам въстание, а вие правете, щото знаете. Нека господ ви помогне. Сбогом!... [...]
          Мнозина заобиколиха коня му, за да не може да потегли, и отвсякъде се чуваха гласове: „На кого ни оставяш, войводо? Ние без тебе не чиним нищо!“
          – Право да ви кажа, братия, аз не мога да си обясня що сте за хора вие – каза Бенковски, след като изгледа най-напред всичките. 
          – Предложих ви да подпишете едно невинно парче книга, което е пак за вашето добро. [...] Сега аз искам да си отида, вие казвате: „на кого ни оставяш?“ [...]
          – Кой не иска да подпише? – се чуха гласове.
          – Вие и вашите учени граматици – отговори Бенковски.
          – Ние сме готови да подпишем всичко, което се предлага от тебе – отговориха гласовете.

Захари Стоянов

          ◾ Епизод от кое важно историческо събитие представя откъсът?
          ◾ Защо Бенковски държи апостолите да получат подписано от делегатите на събранието пълномощно?
          ◾ Какви са основанията на Волов да се противопостави на искането на Бенковски?
          ◾ Как Бенковски успява да убеди селяните да подпишат пълномощното?
          ◾ Прочетете цялата част, наречена „Великото народно събрание в Оборище“, от книгата на Захари Стоянов. Коментирайте речевото поведение на героите – апостоли и селяни, 
делегати на събранието.

          Припомнете си информацията за същността и функциите на понятията комуникативна ситуация и речева стратегия.
          Чрез откъса от книгата на Захари Стоянов „Записки по българските въстания“ ставаме свидетели на интересно и важно събитие от българската национална история – Великото народно събрание през 1876 г. в местността Оборище, която се намира близо до град Панагюрище. Авторът ни запознава с препирните около идеята на Георги Бенковски да бъде поискано от депутатите на събранието да подпишат документ – пълномощно, с което да дадат право на апостолите само те да обявяват въстание, да назначават войводи, да вземат решения по стратегически и тактически въпроси, свързани с предстоящите събития. Някои от апостолите се възпротивяват (Панайот Волов: Няма нужда да искаме подобно пълномощие от народа...). Много от депутатите също застават срещу това искане (Българският народ ламти да се освободи от един тиранин, а ще налети на други...). В даването на такова пълномощно голяма част от хората виждат възможност за налагане на еднолична воля на няколко души, което е равносилно на нов вид тирания.
          Да разгледаме как постъпва Бенковски в двете ситуации. Как успява: 
          • да убеди другите апостоли, че е прав да иска допълнителни пълномощия; 
          • да накара депутатите от различни населени места сами да пожелаят да подпишат пълномощното.
          Ще дадем отговор на поставените въпроси, като насочим вниманието си към речевото поведение на героите от повествованието. Ще анализираме речевите стратегии, които Бенковски използва във всяка от комуникативните ситуации, като изследваме: 

          Видът и функциите на конкретните речеви стратегии, които се използват при комуникация, зависят от спецификата на социалния контекст, от особеностите на участниците в общуването, от конкретните комуникативни намерения, които имат участниците, от целите, които искат да постигнат.

          В първата речева ситуация, т.е. когато общува с другите апостоли, Бенковски е сред равни по социален статус и роли лица. Действието се развива в планината, непосредствено преди да бъде открито събранието, и е необходимо да се вземе важно решение, във връзка с което апостолите имат разнопосочни мнения. Тук Бенковски предпочита да използва речева стратегия, чрез която да убеди другарите си в правотата на своята идея. Умело подбира доказателства за това: ако апостолите нямат пълномощно, тъй като народът е много доверчив, 
разни авантюристи и философи, българи, руси, сърби и други славяни ще нахлуят, ще вземат всичко в ръцете си и ще го опропастят. Поставя реторичен въпрос (А защо ние да нямаме право да избираме тия водачи и да контролираме всичко?). Привидно се съгласява с мнението на своите опоненти – формулира теза (Наистина, ние не сме някои прочути войводи, малко ознаваме правилата на четуванието ), но бързо, използвайки антитеза, опровергава своето първоначално твърдение (... но от нас по-добри засега няма между българите; Ако и да има някои честни и способни хора да вземат командата на действията, тях пак ние ще да познаем). Използвайки изразни средства за убеждаващо въздействие, Бенковски успява чрез речевите стратегии на солидарността и на сътрудничеството да подтикне своите другари да мислят, че е правилно и полезно апостолите да поискат от народа пълномощно във връзка с предстоящите събития.
          Втората комуникативна ситуация ни представя апостолите на въстанието при нови условия. Те са сред народа, лице в лице с депутатите на събранието. По своя социален статус и роли селяните не са равнопоставени с апостолите. Авторитетът на войводите е голям, силата и смелостта им не подлежи на съмнение. И въпреки това част от депутатите не са съгласни с направеното предложение да подпишат пълномощно, с което се дават допълнителни права на апостолите (Ние не искаме тиранин, бил той турчин или християнин – разлика не съществува...). Назрява конфликт, изходът от който е непредсказуем.
          Как постъпва Георги Бенковски?
          Той умело използва въздействието върху хората на два основни фактора – поза и речева стратегия. Изправя се на „едно възвишено място“ и като изтегля сабята си, извършва последователно няколко неща:

          Много често във всекидневното общуване или чрез медиите до нас достигат изказвания, в които доминира езикът на агресията. Хората, които предпочитат речеви стратегии, базирани на такъв език, проявяват неприемливо речево поведение и демонстрират лошо възпитание и ниска езикова култура.

          Речевите прояви на образованите хора с добро възпитание винаги се отличават с вежливост, тактичност и толерантност. Както в семейството и в приятелския кръг, така и при публично общуване на различни обществени места такива хора предпочитат да използват речеви стратегии, които се характеризират със сътрудничество, солидарност, съпричастност, одобрение, съгласие и симпатия.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave