Сбит преразказ на откъс от приказката „Славеят на китайския император“

 

В палата има тържество. В средата на голямата зала, където седи императорът е поставена златна пръчка за славея. Всички придворни са облечени в най-хубавите си дрехи. Дори малкото момиче, което е помогнало  за откриването на славея  стои до вратата. Императорът кимва с глава, което е знак за начало. Птичката запява тъй хубаво, че в очите на владетеля блясват сълзи. А когато сълзите закапват по лицето му, славеят запява още по-хубаво. Тогава императорът, толкова доволен, предлага да подари на птичката златния си пантоф, ала тя отказва и възкликва, че сълзите в очите на императора са най-голямата награда за твореца. Всички придворни и дори съветниците са доволни от чудния глас на птичката. Тя постига голям успех в двореца и извън него. Дори няколко деца родени по това време ги кръщават на името на славея, макар да нямат хубави гласове.

Веднъж в палата пристига голям пакет с надпис: ”Славей”. Вътре в него няма поредната книга, а изкуствен славей, досущ като истинския, обсипан с рубини и сапфири. Щом го навият, той започва да пее една от песните на истинския славей. На шията му има лента с надпис, който гласи, че славеят на японския император не струва нищо пред славея на китайския император. Всички извикват от радост. Императорът заповядва двата славея да попеят заедно. И те запяват. Ала се получава нещо неприятно, защото истинската птичка пее както си знае, а изкуствената - както се върти пружината. Капелмайсторът защитава изкуствения славей, защото според него тя пее каквото ѝ показва той, а истинската не. Тогава се налага изкуствената птица да пее сама и тя пожънва същия успех, а пък е и по-красива. След малко императорът решава да чуе истинският славей, ала него го няма. Тогава придворните се смущават и го наричат неблагодарно същество.