Сватбени народни песни

От семейно-традиционните обреди най-значителен интерес предизвикват сватбените песни, най-разнообразни и най-богати. Несъмнено гонитбата е била най-съдбоносното събитие в личния живот, с важно обществено и стопанско значение. Чрез брака в семейството влиза нов човек, нова работна ръка и същевременно продължител на рода. Народът е изградил цял кръг от обреди, често траели цяла седмица, сватбените песни отразяват чувствата на младите, настроенията и преживяванията в техния дом, а също семейните отношения и картини от бита на семейството. Откриваме описание на различни обичаи: грабеж и откупване на момата. В някои песни момъкът се кани да грабне невястата си със своята дружина. Като разбие стени и крепости. В други се дават съвети, молби, увещания към близките на момата да не я продават. В сватбените песни централно място заема образът на невястата. Тя е извънредно хубава, скромна, работлива, отстъпчива.

В сватбената песен „Прощавай, мамо, прощавай” момата се обръща към родната си майка. Прощава се с нея, скърби, че вече няма да са заедно. Ще обядва със свекър, свекърва, зълви, девери и по-стари етърви. Моли своята майка да полива цветето й сутрин с росица, по пладне с водица, а вечер със сълзи. Основното чувство, вълнуващо девойката, която излиза от бащиния дом и се запътва към този на съпруга, е тъга, болка и тревожно очакване. Болката от раздялата с близките от родната къща се коренят и в тежката социална действителност, в безправното положение на жената в патриархалното семейство. Тя ще трябва да се съобразява във всичко с новите роднини, а най-вече със свекървата. Женитбата наистина е жива раздяла с най-скъпите на нейното сърце родители. Най-много ще й липсва майката. Тая кратка песен е доста изразителна. Построена е просто - в монолог, като обръщение. Преживяното е предадено искрено, с пестеливи краски, нещата са назовани със собствените им имена, поетическото чувство е дълбоко.

Пенчо Славейков е точен, когато високо оценява тези малки народни лирични песни. Той изтъква, че те се отличават с „отсъствието на декларация, на изкълчени чувства, на звучни рими и други външни украшения, каквито с пълни чували му дава изкуствената песен."

В нея нито една дума не е излишна. Всичко казано е абсолютно необходимо, мисълта и чувствата са подчинени на дълбока вътрешна логика. Творбата завършва с великолепна поанта, която още повече засилва емоционалното звучене. Девойката се сбогува с майката;

Прощавай, мамо, прощавай,
цветето да ми поливаш
заран със ситна росица,
а на пладнина с водица,
а вечер, мамо, със сълзи.

Третият основен, но пределен момент в живота, е смъртта, обкръжена от народа с много обреди. В тях се проявяват следи от култ към предците и представите за задгробния живот. Погребалните обреди отразяват отношението на живите към покойния. Състоят се от действия с магичен характер, които целят да улеснят преминаването на душата на умрелия в задгробния свят и да попречат да се върне, както и да осигурят благосклонността на покойния към живите.