ЙОРДАН ЙОВКОВ – „СЕРАФИМ“
(въпроси и отговори)
1. Какво внушава разказвачът чрез външния вид на Серафим, който описа преди малко?
Външният вид на човека говори много за него самия – богат или беден е, каква е професията му, какъв е вкусът му, какво е отношението му към живота и другите хора. В традиционните общества облеклото и начинът на държание на човека са били белег за неговото място в обществото. За някои професии дори е било задължително да се носи специално облекло. Този принцип в някои случаи се спазва и до днес. Имало е обаче хора, които с облеклото си, с начина си на говорене и държание са показвали, че не се вписват в обичайните правила на общността. Понякога дори са подчертавали по този начин, че са различни, че искат да се освободят от делничните грижи и ценности и да се отдадат само в служба на Бога или на някаква велика идея – такива са расата на свещениците, туниките на рицарите, грубите дрехи на отшелниците, униформите на участниците в Априлското въстание. Външният вид на Серафим е напълно различен от това, което в обществото се смята за „прилично“ или просто за „нормално“. Разказвачът неслучайно казва, че не може лесно да се определи какъв точно е той – селянин или гражданин, т.е. героят не принадлежи към никоя обществена група. Освен това се споменава, че палтото на Серафим прилича на попско расо, което е указание, че героят принадлежи към онези хора, които доброволно са се отказали да служат на делничните нужди и да почитат делничните ценности, а са се отдали само на духовното. По-късно Серафим сам ще изрази тези свои схващания. Ще го направи впрочем, като заговори за палтото си – то е знак, че за Серафим е по-важна оценката на Бога, а не тази на вярващите в делничните ценности хора.
2. За да има разказ, в него задължително трябва да се случва събитие, променящо обичайния ход на живота. Кое е основното събитие, което се случва в разказа „Серафим“ и как то променя установения ред?
Основното събитие в разказа „Серафим“ е даването на пари от Серафим на Павлина. Макар и да не е показано пряко, то променя правилата, според които живеят „нормалните“ хора, почитащи единствено ценностите на делника, и въвежда като много важни други ценности – състрадание, милосърдие, съпричастност. Именно тези ценности Серафим определя като по-важни и угодни на Бога. Според него имено заради тях той ще заслужи божията награда.
3. За какви черти от характера подсказва вниманието на героя към подскачащите край него врабчета? Разгледай картината на Джото „Св. Франциск проповядва на птиците“ и прочети откъса от неговото житие (биография). След това помисли има ли нещо общо между Серафим и свети Франциск от Асизи. Сравни описанието в разказа и описанието в житието. Провери в енциклопедията или в интернет кой е този светец и с какво е известен.
Из пространното житие на свети Франциск от Асизи
Вървейки към Бевания, блаженият Франческо проповядваше на много птици. И тези, ликуващи, отпуснали шийки и разтворили човки, докосваха расото му. Всичко това видяха другарите му, които го чакаха на пътя.
Човекът винаги е възприемал птиците като символ на душевна чистота и пряка връзка с Бога, защото те са единствените земни твари, които летят и по този начин служат за връзка между небето и земята. В изображенията на древното световно дърво в корените винаги има змия, а в короната – птица. И както змията е символ на коварство, така птицата е символ на нещо чисто, на нещо небесно. Затова и в житията на много светии е отбелязано, че те намират общ език с птиците. Най-популярният приятел на птиците е св. Франциск от Асизи. Картината, която Йовков рисува, силно напомня изображението на този светец и с това се прави недвусмислен намек, че и Серафим (името му значи „висш ангел“, а думата ангел, означава „вестител“) е своеобразен посредник между света на хората и божествения закон.
4. Защо разказвачът не представя пряко сцената, в която Серафим дава парите си?
Тук се изправяме пред една от основните особености на Йовковото изображение. Има писатели, които биха описали детайлно как Серафим е размишлявал и как, обзет от състрадание, е отишъл в дома на Павлина, за да й помогне. Йовков обаче не представя пряко действията на героя, а показва тяхното „отзвучаване“ чрез реакциите на Еню. Чрез тази пестеливост повествованието става много по-стегнато, по-богато на психологически въздействия. По-важното е не описанието на някакво действие, а неговият ефект върху някой герой и върху самите читатели – като подкана и те да вземат отношение към една или друга постъпка.
5. Защо Еню е учуден от постъпката на Серафим и за какво го предупреждава?
Еню е учуден и дори възмутен от жеста на Серафим, защото изхожда от собствената си егоистична позиция. Неговото сърце не познава състраданието и не трепва пред молбите и плача на жената. За него са важни само делничните икономически съображения – ако даде пари назаем на своята бедна сродница, тя вероятно няма да е в състояние да му ги върне. За него Павлина не е сродницата, нуждаещата се от помощ жена, а е несигурният платец. Неслучайно той пита Серафим защо дава пари на човек, когото не познава, и назидателно го предупреждава, че може да не си ги получи обратно. Такъв е светът, в който живеят героите – когато липсва съпричастието, се появяват аргументите на интереса.
6. Каква роля за художественото внушение на разказа играе образът на палтото? Как разбирате думите на Серафим, че на оня свят палтото ще му помогне и там ще му дадат „златно“, „скъпоценно“ палто?
В началото на разказа окъсаното палто е ясен знак за бедността на героя. Еню гледа на него само като на стара и вече негодна вещ. Затова настоява Серафим да си купи ново палто. Гледната точка на Серафим обаче е различна – чрез своя жест той превръща палтото в символ на съпричастието и милосърдието. Това палто ще бъде сменено със „златно“, защото то говори за способностите на човешката душа – за „златното“ сърце на Серафим. Постъпките ни в този свят получават своята оценка и в „оня свят“ – в света на големите нравствени добродетели, на свещените ценности.
@bgmateriali.com
