"Серафим" - Йордан Йовков - сбит преразказ (вариант 2)
Един чудноват човек , нито гражданин, нито селянин идва към кафенето на Еньо и дълго време кафеджията се взира в него, за да го познае. Оказва се , че това е старият му познайник Серафим . Този човек е слаб, дребничък със сълзящи очи. Облеклото му е много интересно - смачкано бомбе на главата, цървули на краката. Но най-интересно е палтото му, изпъстрено с разноцветни кръпки. Еньо заговаря Серафим и разбира, че и това лято беднякът е имал работа. Той може да работи само лека работа, но е много трудолюбив. Понеже започва да се свечерява Еньо се готви да се прибере в къщи и предлага на гостенина си да спи в кафенето, но Серафим отказва и започва да си приготвя легло отвън, на мегдана. Преди това той пренася и подрежда на купчина отдавна разхвърляни камъни, реже с малко ножче от сухия си хляб като се пази да не пречи на врабчетата да си клъвнат някоя трошица. По едно време идва пребрадена млада жена и влиза в Еньовото кафене. Серафим става неволен слушател на скръбния ѝ разказ. Бедите са се стоварили върху семейството и единствената им надежда за препитание - кравата се е разболяла и умряла, мъжът ѝ е тежко болен и не може да работи, няма с какво да изхрани децата си. Тя моли единствения близък човек - кръстника си да ѝ помогне. Еньо гневно отказва с думите, че и той няма пари. Жената плачейки излиза и бързо си отива. На другата сутрин Серафим рано е станал, премел е пред кафенето и когато Еньо идва,отново го намира да похапва сухите залъци хляб. От разговора между тях разбираме,че Серафим късно вечерта е дал парите, спечелени от последната му работа, на Павлина. На изумлението на Еньо , че тя може да не му върне парите, спокойно отговаря за уговорката си с бедната жена: да му върне парите, когато Бог ѝ помогне. Така той си е давал парите на други още по-бедни от него несретници и всяко извършено добро е отбелязано с поредната кръпка по палтото му.
@bgmateriali.com
