"Серафим" - Йордан Йовков - сбит преразказ (вариант 3)
Веднъж, посред лято, в Енювото кафене пристига чудноват човек, облечен с дълго като расо зимно палто, смачкано бомбе на главата и цървули на краката. Еню не успява да го познае веднага, но погледът му всеки път се спира върху палтото на непознатия - избеляло, окъсано и нашито с безброй огромни кръпки. Гостенинът се приближава по-близо и обидено разбира, че Еню не успява да го познае. Оставя да го поразгледа още малко и зачаква.
Кафеджията продължава да се взира втрещено в сухото, черно, с рядка брада лице, и чак когато непознатият се усмихва широко, Еню най-после си спомня, че това е Серафим и радостно извиква името му.
Серафим е от града, но работа си търси само на село, защото единственото, което може да върши, е някаква маловажна работа – да чисти обори или пък да пасе добитък. А през година - две, по Гергьовден или Димитровден, когато слугите почват да сменят господарите си, той се появява по тия места, точно както сега.
Еню почва да го разпитва къде е бил цяло лято и какво е правил. Тъй научава,че Серафим пристига от керемидчийницата на някой си Панайот, където пазел керемидите му. С нисък глас, разширени очи и усмивка между посинелите си устни, гостът разказва колко много стока изкарали и как всичката била разпродадена, щото българинът, когато имал пари – почвал да строи къща. А за къща, винаги трябват и керемиди. Но когато всичките керемиди биват разпродадени, чорбаджията-керемидчия пуска Серафим да си ходи, понеже вече няма нужда от пазач.
Докато разказва всичко това, гостенинът си съблича палтото, но още щом го оставя на пейката – почва да се опипва над кръста, по пазвата. Еньо веднага разбира къде си крие парите. После, кафеджията почва строго да съветва Серафим да вземе да си купи някое ново палто с изкараните пари, а гостът, усмихнато се съгласява.
Скоро, след разговора, Еню се прибира в дълбокото и хладно кафене, което се намира в стара сграда, приличаща на плевник. Серафим остава отвън на пейката и сладко-сладко почва да яде от сухия си хляб. През това време, в кафенето, забързана влиза някаква жена и чак отвън се чува, че започва да се оплаква на кръстника си - Еньо. Разправя му за неволите си – колко скъпо е всичко, как биволицата им умряла, колко е болен мъжът й, и че й трябват пари да го заведе до болницата на лекар.
Изведнъж, Еньо сопнато се развиква, че той пари няма и затова не може да й помогне. Жената продължава да му се жалва и да му се моли като на Господ, но кръстникът й само крещи, че пари няма.
След кратко мълчание, жената си тръгва, а Еньо – ядосан, излиза от кафенето и се жалва на Серафим, че няма пари за даване.
Серафим, който не е свикнал да стои без работа, се захваща да подреди едни разхвърляни камъни пред кафенето. После полива с вода и измита. Вечерта остава на гости при кафеджията, но отказва да спи в кафенето му. Отива на мегдана и си приготвя легло.
Еньо кани Серафим да легне поне на пейката, под стряхата, но щом получава отказа му, го оставя да прави каквото си иска, мислейки си, че гостът се страхува за парите си.
На другия ден, кафеджията се позабавя с отварянето на кафенето, а на пейката отпред, Серафим вече закусва със сухия си хляб. По едно време, Еньо се изправя пред него и недоволно го разпитва какво е извършил. Серафим кротко отвръща, че нищо не е направил, а само е дал пари на Павлина – жената, дето вчера се молеше и плачеше за мъжа си.
Кафеджията злобно и настоятелно продължава да пита Серафим, кога ще успее да си купи ново палто и дали изобщо знае кога ще му върнат парите. Човекът - без да се безпокои, му отговаря, че когато Господ ги върне на тях, тогава – и те на него.
Еньо зяпа мълчаливо, с прехапани устни, а Серафим леко поглажда старото си палто и се усмихва сякаш на себе си. Спомня си, че от десет и повече години все палто ще си купува. Докато е млад, дава изкараните пари за пиене. Заради здравето, вече не пие, но започва често да си дава парите назаем някому. От тогава почват да се появяват и кръпките по абата му. Но Серафим си го харесва и с някаква особена радост в гласа продължава да разправя, че като го позакърпи – и тази зима ще изкара със старото си палто. Без да поглежда към Еня, той продължава да мечтае на глас, как ако е речено – може и пред Бог, на оня свят да се яви с туй палто. А в гласа му се долавя тайна надежда, че там най-сетне ще се сдобие с нова, по-скъпоценна дреха от тази.
@bgmateriali.com
