В един летен ден към моето кафене се приближи един чудноват човек - на главата си носеше смачкано бомбе, а на краката- цървули. Най- голямо впечатление ми направи дългото зимно палто, с което беше облечен.
Отначало не можах да го позная и се вгледах по-добре, а човекът плахо ми се усмихна. Тогава си спомних, че това е Серафим. Той е от града, но работа си търси само на село, защото може да работи само нещо леко. Започнах да го разпитвам къде е бил и какво е правил, а той ми обясни, че работил в керемидарница, но когато керемидите били разпродадени керемидчията го освободил. Докато разказваше това, Серафим си съблече палтото и започна да се опипва по пазвата. Аз разбрах, че там си крие парите и започнах да го съветвам да си купи ново палто, а той усмихнато се съгласяваше.
След разговора се прибрах в кафенето, а Серафим остана навън. После дойде Павлина. Започна да се оплаква от мъките и несгодите си и накрая ми поиска пари. Аз твърдо `и отказах (че да не съм банка). Тя си тръгна разочарована, а аз ядосан отидох при Серафим и му разказах коя е тя и за какво е дошла. Той започна да разчиства камъните пред кафенето и да полива цветята.
Вечерта, когато го поканих да спи в кафенето, той предпочете навън. Аз го оставих и си тръгнах.
На сутринта, след като разбрах, че е дал пари на Павлина, веднага отидох и го попитах защо го е направил. Предупредих го, че може да не му ги върне. Серафим ми каза, че когато Бог ги върне на нея, тогава и тя на него. Подсетих го за палтото, а той отвърна,че и другата година може да си купи. После, без да ме погледне каза, че си обича палтото, а може и пред Бог да се яви с него.
Изготвил: Таня Ликова - VIа клас
СУ "Н.Й. Вапцаров" - гр. Момчилград
@bgmateriali.com
