СИСТЕМАТА НА ЕЗИКА
1. ЕЗИКОВИ РАВНИЩА
Както вече знаем, езикът е знакова система, която функционира, когато отделните знаци се съчетават помежду си, за да се построят смислени изказвания, с които хората си обменят информация, желания, чувства, мисли... С други думи, общуват. Но знаците, от които се състои езикът, са различни – по големина, по функция, по това, от каква гледна точка ги разглеждаме. Различни са и съчетанията от знаци, получени след свързването им според правилата на езика. За да ги опознаем по-добре, най-напред се налага да ги подредим в една логична система. И тъй като различните знаци се различават по мястото си в строежа на изказването (едни знаци се използват, за да се построят други знаци), най-подходяща изглежда йерархичната система. Най-просто казано, знаците от по-ниското равнище служат, за да се изградят знаци или знакови съчетания от по-високо равнище. Погледната по този начин, системата на езика има пет равнища. А именно: фонетично, морфологично, лексикално, синтактично и текстово.
На фонетично равнище се намират звуците, използвани от съответния език. Звуците сами по себе си нямат собствено значение, но съчетанията им могат да бъдат безброй. Промяната само на един звук в думата може да доведе до коренна промяна в нейното значение. Ето защо трябва да се внимава при произнасянето и изписването на отделните звукове, защото погрешното изговаряне или погрешното възприемане водят до недоразумения в смисъла на казаното. Това равнище на езика се изучава от онзи дял на езикознанието, който наричаме фонетика.
Морфологично наричаме това равнище на езика, което изучава съчетанията от звуци, наречени думи, но от гледна точка на тяхната форма, т.е. като части на речта. Нека разгледаме един пример:
Българите векове наред са живели в животински страх за живота си.
Това изказване се състои от думи, получени при съчетаването на звукове. Думите обаче не са еднакви. Едни от тях имат свое значение (българите, векове, наред, живели, животински, страх, живот). Други нямат собствено значение, а изразяват отношения между другите думи или заменят някоя от тях (в, за, си). Освен това някои от думите показват, че се говори за точно определени явления, докато други – за неопределени. Разбираме това от добавянето на специални звукосъчетания в края на думата (-те, -а). От друга страна значението и функцията на отделните думи също не са еднакви. Едните назовават предмети и явления от действителността. Затова ги наричаме имена. Други пък показват действия или състояния. Това са глаголите. Трети изразяват качества на назованите явления – прилагателните. Четвърти заменят имена, за да не се натрупват повторения – местоименията. И така нататък.
Освен това в строежа на думите има части, които променят значението им. Ако вземем думата наред и подменим нейната представка на- с представката под- ще получим друга дума – подред, чието значение вече е по-различно. Двете думи обаче ще си останат близки по значение, защото в тях има общ корен – ред. Тези части от думи, носещи свое значение, което се влива в значението на получената с тяхна помощ дума или словесна форма, се наричат морфеми.
Тоест, на морфологично равнище намираме съчетания от звуци (думи и части от думи), които имат свое значение. Но ги разглеждаме не от гледна точка на значението, а от гледна точка на тяхната форма – какъв вид части на речта са, как се променят, за да се съчетават помежду си и да изразяват различни случаи при употребата им (глаголни времена, лице, число). Онзи дял от науката за езика, който изучава това равнище, се нарича морфология.
На лексикално равнище също се намират съчетанията от звуци – думи и словосъчетания, но вече осъзнати от гледна точка на тяхното значение. Тук вече ще различаваме речникови и граматични значения на думите, различни отношения между значенията – синонимия, антонимия, омонимия, преки и преносни значения и т.н. Всички тези неща се изучават от онзи дял на езикознанието, който наричаме лексикология.
На синтактично равнище се намират онези съчетания от думи, които наричаме изречения. В рамките на изречението отделните думи имат различна функция, изразяваща ролята, която съответното явление от действителността играе в събитието, за което се говори. Една дума ще покаже кой извършва или получава действието – това е подлогът. Друга дума ще покаже какво точно се случва с подлога – това е сказуемото. Трета дума ще ни информира спрямо какво е насочено действието – допълнението. Четвърта дума ще изрази някакви качества на участниците в действието – определението. И така нататък.
Освен това в синтаксиса се разглеждат и правилата, по които отделните думи се съчетават, за да изградят прости или сложни изречения. Описват се и различните видове изречения, за да се осъзнаят закономерностите при съчетаването на отделните думи в тях. Тези знания са необходими, за да можем правилно да предаваме казаното, когато го записваме. В писмената реч съществуват специални правила, които ни помагат да укажем кога започва и кога завършва изречението, какви са отношенията между думите в изречението и т.н. Всички тези неща се предават с помощта на различни видове букви (малки и главни) и пунктуационни знаци (точки, запетаи, въпросителни, удивителни, тирета и т.н.). Правилното им поставяне, а това ще рече – правилното предаване точния смисъл на казаното, е възможно само когато познаваме правилата за съчетаване на отделните думи в изречения. Всичко това се изучава от онзи дял на езикознанието, наречен синтаксис.
И накрая, текстовото равнище представя оформянето на цялостни изказвания. Тук важни са проблемите, свързани с постройката на текста от гледна точка намерението на говорещия, смисъла на казаното, отношенията между участниците в общуването, целта, която общуването иска да постигне. Тези страни от езиковата дейност на човека се изучават от текстологията.
2. ЕЗИКОВАТА НОРМА
Да разгледаме следния диалог:
– Много обичам дини. Вчера купих една и им ги дадох на майка ми да я нареже. Сега ще я донесе.
– Супер. В тая жега една студена диня ще ми дойде добре. Ама чакай, това не е диня, а пъпеш. Динята е кръгла, зелена отвън и червена отвътре.
– Това е диня. Другото е любеница.
Тези двама приятели не могат да се разберат, защото използват различни думи, които би трябвало да означават едно и също нещо. Освен това единият казва „ги“, за да изрази, че е дал пъпеша на майка си. А всъщност трябва да каже „й“. Всичко идва от там, че двамата спазват различни норми – единият на книжовния език, а другият – на своя диалект. В такъв случай общуването е силно затруднено. Именно затова се налага да има общи правила за използване на езика, които наричаме езикови норми.
| Езикова норма се нарича спазването на определени правила за употреба на езика, осигуряващи еднаквост в значенията на езиковите единици, което гарантира успешното протичане на общуването. |
Езиковите норми се проявяват на всяко от равнищата в структурата на езика. Различаваме следните видове:
Фонетична норма. Тя определя общовалидните правила за произнасяне на звуковете в устната реч и за предаването им с правилната буква в писмената.
Лексикална норма. Тя гарантира, че всички участници в общуването ще използват думите с едно и също значение.
Словообразувателна норма. Определя общите правила за образуване на думи.
Морфологична норма. Гарантира правилната употреба на различните форми на думите.
Синтактична норма. Определя правилата за свързване на думите в словосъчетания, фрази и изречения.
Правоговорна норма. Задължава всички участници в общуването да изговарят звуковете и думите на езика по един и същи общоприет начин.
Правописна норма. Определя правилата за изписване на думите.
Пунктуационна норма. Определя правилната употреба на препинателните знаци.
Спазването на езиковите норми е толкова важно за протичане на общуването, че в почти всички общества се е превърнало в белег на социален престиж. Всеки човек, който говори неправилно, се възприема като обществено непълноценен. Този мотив е използван от английския писател Бърнард Шоу в неговата драма „Пигмалион“. В нея един професор по езикознание се заема да превърне едно момиче от улицата в изискана дама, като я научи да говори правилно.
Неспазването на езиковите норми води до грешки. Някои от тях са просто дразнещи и уронват достойнството на този, който ги допуска. Други обаче водят до недоразумения и невъзможност за нормално общуване. Затова не трябва да ги допускаме.
@bgmateriali.com
