СЛОВЕСНИ (РЕЧЕВИ) ДЕЙНОСТИ В КОМУНИКАЦИЯТА

 

          Из „Ние, говорещите хора“

          Той само приказва, а нищо не прави – това често може да се чуе в резултат на широко разпространеното мнение, че приказването не е полезна дейност (празни приказки) или че изобщо не е дейност. Естествено, злоупотребата с речта може да ни накара да мислим така в определени случаи, но едва ли бихме могли да характеризираме по този начин речевата дейност изобщо. Че приказването също е дейност, показва един прост пример, даден от английския философ Остин: когато капитанът разбива в кораба бутилка шампанско и казва: 
Кръщавам този кораб „Кралица Елизабет“, той извършва действието „даване на име на кораба“. От този момент нататък корабът ще бъде наричан по този начин. Други подобни примери са: обявяване на един брак за сключен от служителя в гражданското отделение, обявяването на един брак за разтрогнат в съда, обявяването на война или примирие между 
две държави, обявяването във вестника на даден документ за невалиден и др. Във всички тези случаи произнасянето или написването на едно изказване променя действителното състояние на нещата, т.е. с изказването действително се върши нещо. Този вид изказвания се наричат перформативи.
          За разлика от другите изказвания, които може да бъдат истинни или неистинни, например Вали дъжд, перформативите може да бъдат само сполучливо и несполучливо употребени. Когато са сполучливо употребени, с перформативите действително се върши нещо. Но в този случай трябва да се спазват определени условия. Трябва да има прието споразумение, че определено лице трябва да произнесе определено изказване при определени обстоятелства и участниците в процедурата трябва да изпълнят всичко правилно и пълно, като бъдат искрени при това.
          Ако определено лице не произнася правилно необходимото изказване или ако друго лице, неподходящо за случая, го произнася, речевият акт е неуспешен, т.е. говори се за 
засечки. Засечка има например, ако вместо от капитана формулата за кръщаването на кораба се произнесе от домакина, който няма право да кръщава кораба. [...]
          Изучаването и на другите речеви актове, в които не се употребяват перформативи, показва, че всяко изказване може да бъде сполучливо или несполучливо използвано. Така се стига до общата теория за речевия акт, създадена от английските философи Остин и Сърл, с която се търси обяснение на това по какъв начин, когато се казва нещо, се върши нещо. Речевият акт е най-малката единица на речевата дейност. В тази единица се произвежда и възприема изказването, което води до някаква промяна в състоянието на нещата – слушателят научава нещо ново, получава покана да отговори на въпрос, бива помолен да извърши нещо и т.н. [...]
          Какво представлява речевата дейност, каква е нейната специфика по отношение на другите видове човешки дейности? Това е един сложен въпрос, с който са се занимавали и се занимават философи, психолози, специалисти по теория на информацията, езиковеди, социолози. Хегел, като се позовава на Кант, смята труда, езика и моралните отношения за особени форми на посредничество между субекта и обекта. Маркс и Енгелс разглеждат 
възникването на езика във връзка с възникването на съзнанието поради необходимостта да се общува в практическата дейност на обществото. Л. Витгенщайн и неговите последователи също така разглеждат езика като вид дейност и говорят за речеви актове. Важен принос в световен план в тази насока е теорията за речевата дейност на Л. С. Виготски и неговата школа. Един от последователите на Виготски – А. А. Леонтиев, пише по този въпрос следното: „Строго казано, речева дейност като такава не съществува. Има само система от речеви действия, които влизат в някаква дейност – изцяло теоретична, интелектуална или частично практическа. Само с речта човек няма какво да прави: тя не е самоцел, а средство, оръдие, макар че може да се използва по различен начин в различни видове дейност“.

Руселина Ницолова

          ◾ Какъв „прост“ пример използва авторката на текста, за да докаже, че говоренето е дейност?
          ◾ Кои изказвания английският философ Джон Остин нарича перформативи?
          ◾ Винаги ли чрез перформативните изказвания се върши нещо? 
          ◾ Защо? А кога се получават „засечки“?
          ◾ Коя е най-малката единица на речевата дейност?
          ◾ Защо според А. А. Леонтиев речевата дейност „като такава“ не съществува? Дайте примери, за да докажете това твърдение.

          В текста авторката, като се позовава на мнението на различни учени в областта на лингвистиката, философията, социологията и др., обосновава разбирането, че речта е 
дейност, а общуването – процес, при който във всекидневието хората използват различни по вид и функции словесни (речеви) дейности. Примерът с кръщаването на кораб нагледно показва как, служейки си с езика, човекът извършва социално действие, което променя по някакъв начин реалното състояние на нещата в действителността (корабът получава име – „Кралица Елизабет“). 
          Словесните (речевите) дейности нямат собствен мотив, те са по-скоро комплекс от речеви действия, които стават факт като резултат от връзката им с някакъв друг вид интелектуална или практическа дейност на хората – нещо да бъде научено, за нещо да се попита, да се предизвика възхищение, да се направи оценка и т.н. 
          Словесните (речевите) дейности се проявяват в речевия акт (акта на комуникацията). 
          Речевият акт е функционална единица на общуването. В зависимост от целите, които си поставяме, участваме в различни речеви актове и със съответните словесни (речеви) дейности се опитваме да постигнем комуникативните си намерения – съобщаване, питане, молене, заповядване, обещаване, извиняване и т.н. По време на актовете чрез техниките за изграждане на текстове – разказване (нарация), описване (дескрипция), разсъждаване (аргументация) и др. – създаваме конкретни видове текстове например обява, въпрос, молба, инструкция, бещание, извинение. 
          В зависимост от начина, по който прилагаме в комуникативната практика словесните (речевите) дейности, актовете могат да бъдат директни или индиректни. При директния 
акт си служим със словесна (речева) дейност, чрез която пряко въздействаме върху мислите и постъпките на събеседника (например използваме подбудително изречение, за да накараме събеседника да извърши определено действие: Отвори прозореца!). Въздействието при индиректния акт се осъществява непряко както посредством предпочетената словесна (речева) дейност, така и чрез информацията, която осигурява комуникативният контекст (например чрез съобщителното изречение В стаята стана много задушно не само констатираме качеството на въздуха в помещението, но и подтикваме събеседника да отвори прозореца, за да влезе чист и прохладен въздух).
          В науката съществуват различни типове класификации на видовете и функциите на използваните в речевата практика словесни (речеви) дейности. Популярно е схващането на британския философ Джон Сърл, според когото словесните (речевите) дейности се определят от вида на речевите актове, в които се реализират, например: 
          • актове, при които поемаме задължение да осъществим някакво действие: словесните (речевите) дейности са полагане на клетви, даване на обещания и др.;
          • актове, при които постигаме изменение на действителността: словесните (речевите) дейности са прочитане на присъди, кръщавания и др.;
          • актове, при които адекватно отразяваме действителността: словесните (речевите) дейности са изказване на твърдение, писане на съобщения, на обяви и др.;
          • актове, при които изразяваме подбуди към други лица: словесните (речевите) дейности са молене, заповядване и др.;
          • актове, при които представяме емоционално отношение към обект от действителността: словесните (речевите) дейности са изразяване на благодарности, на съболезнования и др.
          Представените словесни (речеви) дейности изпълняваме както при спонтанно, така и при неспонтанно общуване.
          При спонтанното общуване си служим с неподготвена предварително реч. Участието ни най-често е в неофициална обстановка на общуване и се характеризира с непринуденост на изразяването, а формата на речта е предимно устна. Текстовете, които възприемаме и създаваме при спонтанно общуване, притежават особености на разговорния функционален стил.
          При неспонтанното общуване използваме предварително подготвена реч. Най-често условията на общуване са официални, а изразяването се характеризира с предварителна обработка. Формата на речта е писмена. Текстовете, които възприемаме и създаваме при неспонтанно общуване, носят белезите на научния, официално-деловия, художествения и публицистичния функционален стил.

          Словесни (речеви) дейности:
          • специфични човешки дейности, извършвани посредством употребата на езика;
          • задействат се във връзка с мотивите на други видове интелектуални или практически дейности;
          • проявяват се в речевите актове.

          Спонтанно общуване – неподготвена реч в неофициална обстановка на общуване; непринуденост на изразяването; устна форма на речта.

          Неспонтанно общуване – подготвена реч в официална обстановка на общуване; обработеност на изказа;  писмена форма на речта.

         Словесните (речевите) дейности прилагаме най-често в случаите на вербална комуникация, т.е. при общуване с помощта на езика. 

          Понякога, когато имаме нужда да засилим въздействието на речта, да поставим акценти върху определени думи или да преодолеем някакви прекъсвания при изразяването, си служим със средства на невербалната комуникация – жестове, мимики, пози на тялото и др. Тези средства най-често използваме за изразяване на емоционални състояния.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave