Човешкият живот е поредица от отговорности. Обичта също е вид отговорност, но от самия човек зависи как и доколко ще бъде изпълнен дългът му към другия. С този общочовешки проблем се сблъскваме в трагедията „Антигона“ — хронологически първата „образцова“ трагедия сред творбите на Софокъл.
Когато големият трагик започва да пише „Антигона“, сюжетът й вече е използван от Есхил — другия велик класик в античната драма. Но в Есхиловата творба отсъстват колизиите, разривите, сложните трансформации в поведението на драматичните герои, които колкото повече се опитват да променят злощастната си съдба и да избегнат възмездието, толкова по-сигурно се приближават до своята гибел. При Есхил преките политически поуки от трагедията са задължителни. Всичките му творби се отличават със своята утилитарност. Именно тук се появяват различията между двамата велики трагици. Чрез „Антигона“ Софокъл заявява възгледа си, че писаните закони трябва да се основават на спазването на неписаните норми. В противен случай се стига до липса на нравствени опори, а оттам — и до безсмислени жертви.
Трагедията носи името на главната героиня — Антигона, която се явява емблематичен образ на действения морал.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com