Христо Смирненски
    Стария музикант

    Все там до моста приведен седи,
    тегли полекичка лъка,
    а над главата му ревностно бди
    черната старческа мъка.

    Бурно край него живота кипи
    в грижи и горести вечни
    и пъстроцветните шумни тълпи
    все тъй са зли и далечни.

    Привечер. Спуска се траурен здрач,
    ситен снежец завалява,
    спира цигулката горестен плач —
    стареца немощно става.

    И прегърбен той пристъпя едва,
    спира се тук-там и стене,
    шепнат му злъчни, невнятни слова
    зимните вихри студени.

    Там — от скованата в мраз висина —
    мигом през тънкия облак
    хвърля му поглед печална луна,
    фосфорно бледа и обла.

    А зад гърба му пристъпя Смъртта,
    кървава и многоръка,
    и по цигулката старческа тя
    тегли полекичка лъка.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave