Статиите на Ботев – „Смешен плач“ и „Политическа зима“

Статиите на Ботев са написани с голям полет на духа и на мисълта с плам на сърцето. Образцова Ботева творба е статията звучаща като историческа изповед " Смешен плач", тя е написана в защита на Парижката комуна. В нея великият поет-интернационалист изразява с могъща сила дълбокото си презрение към тия, които плачат за Париж - "столицата на разврата", "школото на шпионство и робството". Тук Ботев показва силата на историческото мислене, своето прозрение, изявява социалните си идеи, критикувайки просветителите. Статията завършва с удивително ярък апокалиптичен образ, съдържащ, предвиждане за победата на робите над угнетителите. Статията е написана с дръзко чувство на протест, на възмущение и с ботевски оптимизъм. Цялата творба, добила формата на монолог, е обръщение към тези, които плачат за старото и отживялото, и към тези, които ще възвестят новото.

В " Политическа зима " с голям замах на въображението и с изумяващо познаване на политическите факти е нарисувана картина на международния живот. Ботев започва с встъпление, написано в иронично - известен тон, с което разкрива образа на героя, от чието им говори. Това е лъжепатриотът и неговият съвременник, който спи непробудно или се занимава с дребнави лични интереси ( "млада жена", "стар ревматизъм"). Той не мисли нито за това, което става по света, нито за мъките на съотечествениците си. Той изобразява света като кръчма, в която са събрали гладните, дрипави и измръзнали народи, докато правителствата и политическите ръководители връщат тъмните си сделки за тяхна сметка.

С няколко само или с един сполучлив образ, поетът внушава представата за типичното в характера на различните европейски политици, очертавайки изобщо обществено - политическото състояние на Европа. И тук в тези характеристики се чувства мъката на гениалния мислител и революционер за страданието на народите, за невежеството на човечеството. Той не е пропуснал да подхвърли за вълците които вият. Във фейлетона Ботев критикува не само българите, а упреква и всички люде по света, които равнодушно гледат на своето положение и само сънуват и без да предприемат каквото и да било. Втората половинка на фейлетона композиционно е свързана неразривно с първата, тя разглежда положението на българския народ. Ботев отново се връща към своя герой, който "лежи на гроб" и се наслаждава на спокойствие. И чрез неговата пасивност, през неговите очи и мисъл на човек, безразличен към народната съдба, поетът разкрива състоянието на поробените си братя. Всичко е мирно и спокойно под сянката на султана. Така в контекста в образа на героя се вплита и образът на авторовото сърце, изпълнено с мъка за страданията народа с глас, в който трепти ненавист срещу тези които си затварят очите за действителността. Фейлетонът прераства в диалог за съдбата на народа. В края на фейлетона писателят ни връща отново към началните картини - светът-кръчма, в която са се събрали народите и политиците, за да постави там и нашия народ, и нашите политици. Ние се пренасяме не само в политическа обстановка, а и в душевността на английския, немски, руски политик. Чувстваме българската обстановка преди Освобождението и виждаме нещата, положенията с ония пластични черти, които са присъщи на действителния свят. От фейлетона бликат идейна страст, мъка и разочарование, вяра и оптимизъм. Тази политически целенасочена творба на Ботев и до днес стои измежду най-хубавото създадено в областта на фейлетона.

"Наместо програма"- той декларира ясно отношението си към политическата и журналистическата демагогия: "Една от най-главните причини за неуспеха на нашите вестници, особено на тия, що са се издавали и издават отсам Дунава, е и тая дето между програмите и съдържанието на всеки почти вестник, и обещанията и изпълнението на редакторите почти всякога е имало разлика, каквато има между мохамеданския рай и християнската мъка." В тази статия Ботев заявява категорично и своя демократизъм.