Стилови и жанрови особености на романтическата литература

Важно понятие в естетиката на Романтизма е гротеската. В романа „Парижката Света Богородица" на Виктор Юго гротескното е в съчетаването на уродлива външност и душевно благородство в един художествен образ. Много точно е наблюдението на френския писател: „Поезията ще започне да действа като природата - в своите творения да поставя едновременно, без обаче да ги смесва, сянката и светлината, гротесковото и възвишеното, тялото и душата, звяра и духа". Гърбавият Квазимодо от романа на Юго е звънар в катедралата „Нотър Дам“ и отблъсква със своята физическа грозота. Романтическият герой, който е обект на присмех от страна на обществото, е способен да изпитва силни, дълбоки чувства. Неговата възвишена любов към красивата Есмералда е противопоставена на плътската страст, в чийто плен е абатът Клод Фроло, представен в духа на Романтизма като демоничен злодей.

Романът е един от важните жанрове в литературата на Романтизма, но според творците от онази епоха висшите изкуства са поезията и музиката. В статията на Шели „Защита на поезията" е разкрита в експресивна форма въздействената сила на лириката: „Поетите са жреците на трудно доловимото вдъхновение; (...) бойните тръби, които зовam на борба. Поетите са непризнатите законодатели на света". Водещи са следните лирически и лирико-епически жанрове:
• поема - „Странстванията на Чайлд Харолд", „Дон Жуан“, Байрон; „Освободеният Прометей“, Шели и др.;
• лирическа миниатюра - „Философия на любовта“, Шели; „Лирическо интермецо“, Хайне; „A3 Ви обичах“, Пушкин и др.;
• балада - „Русалки“, „Лорелай“, Хайне и др.;
• ода - „Легенди на вековете“, Юго; „Ода на западния вятър“, Шели; „Ода на славея“, Кийтс; „Волност“, Пушкин и др.;
• сонет - „Шильонски сонет“, Байрон; „Сонет 3а мира“, Кийтс; „Сонет“, Уърдсуърт и др.

В областта на прозата основните жанрове са историческият роман (Уолтър Скот - „Айвънхоу“ и др.; Виктор Юго - „Парижката Света Богородица“); историческо-приключенският роман (Александър Дюма-баща - „Граф Монте Кристо“, „Тримата мускетари" и др.); историческо-социалният роман (Виктор Юго - „Клетниците“). Специфична особеност на повествованието са неочакваните обрати в развитието на сюжетното действие.

Синтезът на лирическото и епическото начало води до създаването на нова жанрова форма, характерна за литературата на Романтизма - роман в стихове („Евгений Онегин“, Александър Пушкин). Някои изследователи определят като роман в стихове и „Странстванията на Чайлд Харолд“ на Байрон.

Романтическата драма е представена от произведенията на Виктор Юго „Кромуел“, „Ернани“, „Кралят се забавлява“ и др.