Стихотворението „Гора” – Димчо Дебелянов - анализ
Димчо Дебелянов е един от обречените представители на българската литература, белязан с таланта на поетическото слово и орисан да напусне този свят твърде рано. Поезията му е нежна и меланхолична, скръбно приглушена, тихо нашепваща елегични мелодии за болката, любовта и смъртта, за окованите криле и сломения полет, за безвъзвратно отминалите щастливи дни. В нея цъфтят „белоцветните вишни” на носталгичните блянове по светлина и хармония. Звучат и драматичните струни на една „разнолика, нестройна душа”. Побеждава обаче смирението. Това е „тихата победа” на извисената духовност, успокоението и просветленото тържество на човешката нравственост.
Човекът е обречен да страда, но и да се надява. Мечтите са, които населяват паралелните вселени на Красотата, Хармонията, Успокоението. В тях изтерзаният човешки дух намира убежище от хаоса на тленното си битие. Подобен паралелен свят откриваме в символно обобщения образ на вечната, тиха и тайнствена, успокоена Гора.
Гората е място на покой и избавление, тя приютява човека. Гората се докосва до тайните на битието и това е внушено чрез извисените до небесата клони.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com
