Съвест
   Никола Фурнаджиев
                 


1
МЪКА 

Много мъка ли стене в душите ни, 
много кръв ли е в наште души, 
но езиците пак ненаситени 
над ушите ми шепнат: руши! 

Аз обикнах таз песен и весело 
днес вървя по зеления път, 
а зад мене, от мрака понесени, 
мойте кучета сиви вървят. 

Там зад хълма ме чакат в поляните 
мойте тъмни и скъпи овце 
и пръстта и земята, пияната, 
с свойто мрачно и лудо сърце. 

О, душата на кръв е научена. 
Боже господи светъл - прости! 
По гърба на зловещите кучета 
бяга месеца стар и блести. 

Нещо черно е легнало в пътя ни, 
нещо страшно в душите тежи. 
Гледат погледи, в мъка помътени, 
и езиците съскат: руши! 
 

2
ПРЕД ПРОЛЕТ 

Колко ми е тежко на душата, 
с колко много мъка се отплащам, 
а пък вече господ над земята 
жерави и топъл вятър праща. 

Пътните врата се страшно хлопят, 
кладенеца скърца като съвест, 
а нивята тътнат в тъмен ропот 
и под сиви чулове потъват. 

О, каква бе мойта страшна орис, 
мойта мъка, господи, войнишка? - 
С никой вече нищо не говоря, 
вкъщи крия тъжните въздишки. 

Дали ще ми бъде пак простено, 
на кого и как да се помоля, 
та да тръгнат в мирна скръб пред мене 
мойте два безценни, сиви вола? 

Колко ми е тежко на душата, 
с колко много мъка се отплащам, 
а пък вече господ над земята 
жерави и топъл вятър праща.
 

3
УЖАС 

Нивга никога няма да бъде - 
да ми дойде пак някой на гости, 
черна кръв пълни всички съсъди 
пред иконата - кървави кости. 

Боже господи, страшно и глухо 
стене вън побеснелия вятър, 
с нокти къртя зеления мухъл, 
облепил като ужас стената. 

Небесата ме гледат без милост 
и със бяла и огнена брадва 
вечер някой на черна кобила 
ме спохожда и кани на сватба. 

Той ме гледа с очи зачервени 
и със брадвата огнена маха, 
сякаш иска да мине над мене, 
както нявга те тука умряха. 

Боже господи, в мойто кандило 
свети кръв вместо божие масло 
и голямата страшна кобила, 
и човека със брадвата раснат.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave