Същност на есето

В „Речника на литературните термини” ще намерите следното определение за есето: „...Обикновено се отличава с оригинална композиция, с изискан, цветист стил, изпълнен с афоризми, със самобитни и духовити разсъждения и смели обобщения, които често не съвпадат със системното научно изследване на дадения проблем. Авторите на есето се добират до своите истини и обобщения главно по умозрителен път, благодарение на своята начетеност.” Всъщност, есето се получава от сполучливото съчетание на свободата и мярката. Например може да се защити една теза: за човека, обществото, живота изобщо, но разработена с остра и проникваща мисъл, с топлота на преживяването, с дълбок, оригинален и свободен поглед върху проблема, защото в противен случай написаното би се превърнало в обикновена статия. Романът и разказът анализират, есето - синтезира. В него се типизира. Есеистът се стреми към мисли, които изглеждат общозадължителни и са художествено конкретни.
ДА  ОБОБЩИМ В НЯКОЛКО ТОЧКИ ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА ЕСЕТО
1.    Есето е граничен жанр между художествения, публицистичния и научния стил, свободно интегриращ техните стилистични средства, като буквално означава „опит”, експериментаторско поднасяне в свободно прозаично изложение на идея, оценка или преживяване.
2.    „Есето изнася напред асоциациите на една оригинална мисъл, възбудена от известен повод, която се разлива в свободна и красива игра и поставя нещата в ново осветление и неочаквана перспектива.” (П. Йорданов). Есето е точно равновесие между мисъл и форма, зад привидната лекота и непосредственост на изложението трябва да прозира оригинално, духовно-поетическо виждане.
3.    Стилът на изложението при есето не трябва да бъде наивно-емоционален или открито изповеден, а селективен и интелектуален.
4.    „Общата убедителност на цялото се раджа не само от логичната последователност на мисълта, но и от естетическата перспектива, в която тя е разположена.” (П. Йорданов)
КАКВО ТРЯБВА ДА БЪДЕ УЧЕНИЧЕСКОТО ЕСЕ?
По принцип есето е жанр, чиито граници са максимално размити, с акцент върху индивидуалност на мисленето и оригиналност на идеите. Ученическото есе предполага максимална свобода при интерпретацията на темата и изграждането на текста. Пишещият трябва да изрази своята индивидуалност, а не да възпроизвежда прочетено или чуто. Към тази свобода на изказа има обаче и редица „точни” изисквания, а те са:
>    да се определи обхватът на темата;
>    да се центрира идеята и да се обоснове логично, културно и да се приведат доказателства;
да се покажат не само конкретни знания, но да се положат в адекватен литературен, исторически и културен контекст;
>    мислите да се излагат в логическа последователност; абзаците да се свързват смислово;
>    мисълта да не е разпиляна, а да се обедини около проблема или групата проблеми;
>    езикът да е богат и образен.
Ученическото есе е вид литературно есе и представлява всъщност интерпретация при зададен изходен художествен материал. Ученикът - автор на есето - от своя гледна точка разкрива и тълкува смисъла на проблема, закодиран още в подаденото заглавие. Когато темата е цитатно зададена, свободата на автора-есеист е относително по-голяма. Цитатът насочва съзнанието към мотив, проблем, тема, образ, като доминиращата асоциация става отправна точка за субективната концепция, за личностния контекст при интерпретацията.
Есето провокира и ангажира съзнанието на критици, поети, филолози. Ето няколко мнения и интерпретативни позиции:
„Аз съм сам съдържанието на тая книга... защото рисувам себе си.”
                                                                                                                       (Мишел дьо Монтен, „Опити”)
„Есето е една смееща от поезия и философия, дето мисълта е основата, а образът - само средство или повод; то е една поезия, преодоляна, и следователно изгубена.”
                                                                                                                       (Ат. Далчев)
Есето най-често е изтънчена и сложна форма на непосредствен разговор, плавен начин за изразяване на размишления за нравствеността, афоризми и неща, казани между другото, по-малко строго и по-малко отблъскващо, отколкото си позволяват трактатите и беседите на морални теми. Есето трябва да изглежда свободно, но не немощно; неангажирано, но не тривиално. Всъщност, това е краткото изкуство на егоцентризма...”
                                                                                                                      (Р. Фаулър, речник на съвременните литературни термини, 1993)