СЮЖЕТЪТ НА ПРИКАЗКАТА „ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА“
Сюжет се нарича система от случки и събития, в която се проследява развитието на действието и се разкриват човешки характери и взаимоотношения. В приказката „Тримата братя и златната ябълка“ сюжетът представя живота в семейството на тримата братя, опитите на синовете да опазят семейната ценност, премеждията на най-малкия брат на долната земя и завръщането му в родния дом. Развитието на сюжета дава възможност на читателя (слушателя) да проследи взаимоотношенията между героите и да открие различията в характерите им.
„Тримата братя и златната ябълка" е една от най-известните български фолклорни приказки. В нея се разказва за възмъжаването на най-малкия син, който успява да защити семейната ценност. Той проявява смелост, ловкост и съобразителност, изправя се срещу злото и го побеждава.
Началото на приказката описва една спокойна картина, която внушава усещане за хармония и стабилност. Представено е семейството на героите – майка и трима синове. Съобщава се и за семейната ценност – необикновено ябълково дърво, което ражда всяка година по една златна ябълка. Спокойствието обаче се оказва привидно. Семейството не може да използва златните плодове, защото всяка година ги краде незнайна хала.
Появата на герой, който пакости и нанася вреда, поставя началото на сблъсъка, който придвижва развитието на сюжета. В приказката не се казва защо момчетата не са се противопоставили на халата в предишните години, но вероятно са били малки и не е било по силите им да опазят семейната ценност. Едва когато порастват, решават да премерят силите си с неприятеля, който ги ограбва. Опазването на дома е дело на мъжа и затова победата над халата е доказателство, че момчетата са силни, смели и отговорни, че са се превърнали в мъже, които могат да създадат свои семейства.
Следващите епизоди проследяват опитите на тримата братя да опазят златната ябълка.
Редът, по който я пазят, е установен от традицията – пръв е най-големият син, след него – средният и накрая – най-малкият. Но още начинът, по който братята се подготвят за предстоящата среща с чудовището, подсказва, че по-големите синове няма да успеят. Вместо оръжие те носят със себе си торба с орехи, за да не заспят. Не мислят за битката, а се притесняват, че трябва да останат будни през цялата нощ. Дори майка им не вярва да успеят.
Най-малкият син постъпва по друг начин – не взема орехи, а нож, прикрива се в клоните на дървото и наблюдава внимателно. Затова успява да рани халата, да откъсне златната ябълка и да я занесе на семейството си. Героят опазва семейната ценност, но не отстранява напълно заплахата – само ранява халата.
В представите на хората от родовата общност домът е защитено място, което осигурява закрила на цялото семейство. В неговите граници момъкът не може да докаже напълно качествата си. Ето защо трябва да тръгне на път. Само далече от дома, в чуждите земи, където трябва да разчита на собствените си знания и умения, може да покаже, че е възмъжал.
Проява на отговорност е поканата, която отправя към братята си да открият и убият халата. Не е учудващо и това, че само той успява да се спусне в пещерата, защото вече е показал, че е смел и мисли като зрял човек.
Най-малкият брат запазва хладнокръвие и в дома на халата, и когато предвижда, че братята му ще се скарат за красавицата. Най-малката дъщеря на халата оценява достойнствата на момъка и затова му помага – дава му вълшебен пръстен и му казва какво му предстои, ако братята му не го изтеглят.
Семейството е най-голямата ценност за човека и негов естествен стремеж е да го създаде. То му позволява да продължи рода и придава смисъл на живота му. За да се създаде семейство обаче са необходими друг вид знания, свързани с ролята на съпруг и родител. Най-малкият брат има много достойнства, но му липсват тези знания, защото няма баща, който да му служи за пример.
На долната земя момъкът преодолява редица изпитания. Среща се със страданието на хората и откликва на болката им. Участва в две битки и побеждава. Натрупва опит и знания, които ще са му необходими.
Но особено важна е срещата му с орлите, тъй като при тях вижда пълния модел за семейство – баща, майка и деца. С тази среща завършва пътят на май-малкия брат на долната земя. Там получава знанието, което му трябва, и доказва, че може да се грижи за свое семейство.
Ябълката е дърво, което много народи свързват с любовта, здравето, безсмъртието, плодородието, знанието и мъдростта. В древността са вярвали, че ябълката притежава магическа сила.
Халата е основен образ в българската митология, близък до змея и ламята. Свързва се с природните стихии – буря, вихрушка, пороен дъжд, градушка. Думата хала е с гръцки произход и означава градушка.
В народните представи халата има най-различни форми. Прилича на голям бик с огромни рога или на черна мъгла. Изглежда като чудовищна змия с криле и много опашки. Халата пази облаците и спира дъжда. Живее в дълбоки дерета или в планински пещери, но когато полети в небето, времето се влошава, появяват се стихии, които погубват реколтата.
Змеят в народните вярвания има човешки произход – родителите му са смъртна жена и змей. Външността му наподобява едновременно човек, змия и птица. Прилича на силен мъж с огромна глава. Тялото му е покрито с люспи, а от мишниците му излизат крила. Силата му е ненадмината – с един дъх изважда дърветата от земята. В митологичните представи на българите змеят пази нивите от градушки и други бедствия. Зорко бди да не нахлуе друг змей в земите му. Когато лети, около него светят искри и духа силен вятър. Обитава недостъпни пещери високо в планините, откъдето идва и прозвището му горянин. Поведението на змея напомня човешкото. Влюбва се, жени се, има деца, а когато остарее, умира.
Ламята в представите на предците ни прилича на огромен крилат гущер с кучешка глава. Устата й е широка, очите – огромни, а тялото й е покрито с люспи.
Живее в пещери и дупки край голям извор или река. Най-типичните й качества са лакомията и кръвожадността. Ламята носи само нещастия за хората – глад, суша, унищожава посевите. Във фолклорното творчество тя приема образа на мъгла или на силен, унищожителен вятър. Ламите и змейовете са в непрекъсната борба – ламята унищожава реколтата, а змеят я пази.
Световното (космическото) дърво е основен образ в митовете и във фолклорните текстове на много народи. Срещаме го изобразено в множество древни рисунки и изваяно от дърво и глина. Дървото изразява представата на хората от далечното минало за устройството на света, за единството и целостта на Вселената. Според митовете то се намира в центъра на света, короната му се извисява в небесата, а по клоните му гнездят птици. Около ствола му е разположена средната земя, светът на хората. Корените на световното дърво са дълбоко в земята. Около тях се е увил чудовищен змей и непрекъснато ги гризе, но те остават невредими, защото през тях тече река с жива вода. Именно там, дълбоко под земята, е светът на мъртвите предци, които пазят знанието. Хората от традиционната общност били убедени, че между трите свята има проходи, но са на тайни места и не са достъпни за всеки.
@bgmateriali.com
