ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВОЯ НА СЪВРЕМЕННИЯ КНИЖОВЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

 

          ▶ Съвременният български книжовен език е официалният език в Република България. Статутът му е определен в чл. 3 на Конституцията ни от 1991 г. От функцията му на официален произтичат и правата и задълженията на българските граждани в езиковата сфера, посочени в чл. 36 на основния закон на страната ни (Конституцията):

          Чл. 36
          (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани
          (2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.
          (3) Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.

               * Официален (още държавен) е езикът, който по силата на държавен акт получава специален правен статут в определена държава или в друга политическа общност.
               * За официален език се възприема обработената форма на даден етнически език, каквато е книжовният език.
               * Езикът със статут на официален в дадена държава е задължителен за всички обществени сфери: управление, държавна и местна администрация, съдебна власт, армия и полиция, образование, медии, бизнес.
               * Всяка държава, страна по междудържавни и международни договори, подписва тези документи на своя официален език.

          ▶ От 1 януари 2007 г. българският книжовен език е и един от 24-те официални езика на ЕС, а кирилицата е третата официална азбука на Европейския съюз (наред е латиницата и гръцката азбука).

          ▶ Всяка държава провежда определена езикова политика в два основни аспекта:
                  – по отношение на езиците, използвани в държавните й граници;
                  – по отношение на официалния за държавата език извън пределите на страната.  
               * Езиковата политика е съвкупност от мерки на държавата, които благоприятстват или препятстват използването на езиците, говорени в рамките на дадена държава.
               * Цел на езиковата политика е запазването или промяната на езиковата ситуация.
               * В този смисъл езиковата политика може да толерира едноезичен или многоезичен модел във връзка с избора на един език или повече езици като официални и държавни.
               * В държавите с многоезичен модел езиковата политика насърчава двуезичието (например в Канада) и многоезичието (например в Швейцария и Белгия) както на институционално, така и на индивидуално ниво.
               * Българската езикова политика е насочена към запазването на едноезичния модел в страната. Конституцията ни и редица правни актове изтъкват статута на книжовния български език като официален и задължителен за публичната сфера. В същото време в духа на принципа единство в многообразието България създава условия за осъществяването на политиката на многоезичие на ЕС чрез подобряване на условията за чуждоезиково обучение в училищата.

          ▶ Един от резултатите на езиковата политика са правописните реформи. Те регламентират:
                  – състава на азбуката;
                  – правилата, по които се осъществява съотнасянето звук – буква;
                  – отделни правописни правила, определяни като важни за писмената практика.
               * Правописната реформа се въвежда с държавен законодателен акт и има задължителен характер за носителите на езика. Такива реформи се предприемат обикновено в периоди на големи обществено-политически преобразувания. Правописните реформи могат да отразяват стремежа към демократизация или към елитарност на книжовния език.
               * Стремежът към демократизация се изразява в придържането в максимална степен към фонетичния принцип в правописа – пиши, както говориш.
               * Стремежът към елитарност се изразява в придържане в по-голяма степен към историческия принцип в правописа (наричан още традиционен). При него писането в редица пунктове не се съобразява със съвременното състояние на изговора, а е наследеното от традицията изписване на думите.
               * В българския правопис от Освобождението до днес са направени няколко правописни реформи.
                  – През 1899 г. е подписано Упътване за общо правописание (т.нар. Иванчевски правопис), с което се цели да се внесе единство в писмената сфера след Освобождението.
                  – През 1921 г. е обнародвано Упътване за общ правопис на българския книжовен език (т.нар. Омарчевски правопис). Чрез него се цели демократизиране на правописа.
                  – През 1923 г. е подписано Упътване за правопис на българския език (т. нар. Цанков правопис), утвърдено със специален закон през 1928 г. Реформата връща предходния правопис с незначителни корекции.
                  – През 1945 г. излиза Наредба закон на Министерския съвет за правописа, публикувана на 27 февруари 1945 г. в бр. 47 на Държавен вестник. С нея се премахват някои букви от българската азбука (Ѫ, Ѣ, както и Ъ и Ь без звукова стойност в края на думите), установяват се някои нови правописни правила.
                  – Въз основа на тази Наредба закон първоначално излиза правописно упътване, а след това и правописен речник, които представляват неразделна част от законодателния акт.
                  – На 27 ноември 1950 г. Министерският съвет издава Разпореждане № 936, е което делегира на Института за български език при БАН да проучва и да внася единство в правописа и е което задължава Института за български език своевременно да огласява тези промени чрез официалните си издания.
                  – Документът, който регламентира правописните норми, е действащият към момента правописен речник на БАН.
                  – Последният академичен правописен речник е Официален правописен речник (2012 г.).

           ▶ Като престижна и представителна форма на българския език, българският книжовен език съществува реално чрез своите функционални стилове:
                  – официално-делови;
                  – публицистичен;
                  – научен;
                  – разговорен;
                  – художествен.
               * Функционалните стилове възникват във връзка е употребата на книжовния език в различните сфери на обществена дейност (администрация и управление, обществено-политически живот, наука, бит, изкуство). Формирането на функционалните стилове на днешния български език започва през 30-те години на XIX век. Отделните стилове придобиват физиономия в различно време във връзка е процесите, протичащи в българското възрожденско общество.
                  – Най-напред се развива научният стил в своя научнопопулярен обхват във връзка е бурния разцвет на светското образование на български език и нуждата от учебна литература през първата четвърт на XIX век.
                  – Публицистичният стил се оформя през втората половина на XIX век, като постепенно броят на българските вестници достига 107, за да се отговори на потребността на възрожденското българско общество от „новини“.
                  – По същото време бележи подем и художественият стил – най-напред в лириката, а после и в прозата, за да удовлетворява естетическите потребности, свързани със словото.
                  – Най-късно се формира официално-деловият стил – след Освобождението, във връзка е възстановяването на Българската държава и изграждането на нейните институции.
               * Обособяването на всеки от стиловете е резултат от два вида стилообразуващи фактори:
                  – комуникативни (свързани е акта на общуване);
                  – лингвистични (свързани е подбора на езикови средства).
               * Функционалните стилове не са строго изолирани един от друг – текстовете от различни стилове си взаимодействат чрез своеобразно преливане на езикови единици и структурни модели. Най-вече това се отнася до процеса на детерминологизация в лексиката. Често пъти дума, установила се като термин в дадена предметна област, впоследствие разширява употребата си извън функционалния стил, в който е навлязла. По този начин детерминологизацията е един от източниците за обогатяване на книжовния език.

         ▶ Езикови тенденции в съвременния език
               * Езиковите промени са естественото състояние на всеки жив език. Те са предизвикани от комуникативните потребности на езиковата общност, която използва дадения език.
               * Пак с оглед на комуникативните потребности на обществото обаче всеки съвременен книжовен език е стандартизиран във висока степен. Това качество на книжовния език се съотнася е наличието на кодифицирани норми (правила), които са задължителни за официалното писмено общуване през даден период.
               * Кодификацията на книжовните норми осигурява унификация на езиковите единици, която улеснява общуването и го прави по-ефективно.
               * Важна задача на кодификаторската практика като научноприложна дейност е да следи езиковите тенденции, да ги проучва и оценява, като отразява в кодифицираната норма онези иновации, които имат перспективен характер.
               * Под езикова тенденция се разбират онези процеси в даден език, които са свързани е динамиката на нормите му през определен период. Те може да са е различна продължителност и интензитет.
               * Засилената проява на една или друга тенденция се обуславя от комуникативните потребности на езиковата общност през даден период. Спецификата на тези потребности води до засилване на определена функция на езика - когнитивна, комуникативна, естетическа, символна и др.
               * Взаимозависимостта между характеристиките на езиковата система през даден период, които определят езиковата картина, може да се представи чрез следната схема:

          обществени езикови потребности → засилена функция на езика → езикова тенденция

          ▶ Езикови тенденции в книжовния език през XXI век
               * Тенденция към глобализация - изразява се в количествено нарастване на езиковите единици, възприети от английския език в ролята му на съвременна lingua franca (език за международно общуване). Тази тенденция е обща за редица съвременни книжовни езици. Проявява се на всички езикови равнища, като най-отчетливи са проявите й на лексикално равнище, при заемане на думи за нови реални и понятия от английския език (например банкомат, бартер, блог, ваучер, брокер, дилър, е-бизнес, евро, кеш, лизинг, марж, мениджър, одит, синдик, спонсор и мн. др.).
               * Противоположна на тенденцията към глобализация е тенденцията към локализация (или още национализация) – за запазване на местната специфика на езика. Тя се проявява в процеси като калкиране, т.е. поморфемно превеждане на заети думи (например реализирам – осъществявам, прогрес – напредък, кеш – в брой), или в сферата на слово-образуването, например при образуването на производни от заети думи с помощта на суфикси, типични за езика приемник (например бартер – бартерен, лизинг – лизингов, одит – одитен).
               * Понякога двете противоположни тенденции се означават е общия термин глокализация.
               * Терминологизацията и детерминологизацията са други две противоположни тенденции, свойствени на книжовната лексика от последните десетилетия.
                  – При терминологизацията съществуващо в общоупотребимата лексика название започва да се употребява за означаване на понятие от някоя специална област на знанието, например адрес като термин в сферата на ИТ, свещ в съчетанието запалителна свещ, верига в съчетанието електрическа верига и пр.
                  – Детерминологизацията се изразява в превръщането на даден термин в общоупотребима езикова единица. Термините започват да се употребяват и в преносен смисъл в различни стилове на речта, като могат да придобият и емоционална окраска. Такъв е например терминът оазис от географията, който придобива значение в общоупотребимия език на ‘място, което се отличава от заобикалящото го пространство с някакво положително качество’.
               * Макар и много по-бавно в сравнение с лексикалната система, граматиката също еволюира и се променя под влияние както на вътрешноезикови, така и на външноезикови фактори. Характерно за граматичните промени е това, че в продължение на дълго време те се проявяват и съответно се оценяват като повече или по-малко недопустими отклонения от правилата и нормите.
               * В граматичните неправилности обаче може да се разчетат развойни тенденции с важно структурно значение. Характерна за българската езикова система е продължаващата е векове тенденция към аналитизъм, която намира няколко основни прояви.
                  – От една страна, с тази тенденция се свързва процесът на по-нататъшно отпадане на т.нар. граматични лексеми – основно падежни форми при въпросителните местоимения и при останалите местоимения, образувани от тях, например изключването от словника на Официален правописен речник като остарели на кому-формите (кому – някому – никому – всекиму) и заместването им с предложни съчетания (на кого, на някого, на никого, на всеки).
                  – Проява на тенденцията към аналитизъм е и предпочитането на глаголно-именни съчетания вм. еднословни глаголни означения (например оказвам помощ, оказвам влияние, оказвам въздействие, правя опит, вземам участие, извършвам анализ вм. помагам, влияя, въздействам, опитвам, участвам, анализирам и пр.).
               * Противоположна на тенденцията към аналитизъм е тенденцията към синтетизъм. Макар и по-слабо изразена, тя се проявява в няколко процеса, които се наблюдават със засилена употреба в разговорната реч както при глаголите, така и при имената. Тези процеси се оценяват като влияние на английския език.
                  – Изпускане на предлога при свързването на глагол и име (транзитивация), например гелът спомага зарастването вм. спомага за зарастването; това повлиява движението вм. това повлиява на движението и редица други. Тези конструкции се отхвърлят от кодифицираната граматична норма като неправилни.
                  – Употреба на съчетания от две съществителни, първото от които е с функция на неизменяемо прилагателно (апозитивните конструкции) (бизнес център, интернет гений, офис оборудване, тенис корт, рок звезда и мн. др.). Тези конструкции се възприемат от кодифицираната граматична норма като правилни поради голямото си разпространение в езика през последните две-три десетилетия. Днешната правописна норма възприема и двата начина на изписването им – слято (бизнесцентър) и разделно (бизнес център) като правилно. Тоест при тях е налице правописна дублетност.

          За засилената употреба на съчетанията от две съществителни допринася не само престижността на английския език, но и наличието на установени в езика названия, като шкембе чорба, тахан халва, дроб сарма, рахат локум, и местни названия, като Джендем тепе, Демир Хисар и др.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave