Име ............................................................. Фамилия ...........................................
Клас ................................... № ..........................
ТЕСТ
ЛИТЕРАТУРА – 12 клас
ДИМИТЪР ДИМОВ И ДИМИТЪР ТАЛЕВ
1. Стиховете „Овде дърво столовите, / столовито, грановито, / гранки му са до небеси, / а корени - сура земя...“ са епиграф на:
A) „Под игото“
Б) „Железният светилник“
B) „Тютюн“
Г) „Гераците“
2. Кое от посочените произведения е роман?
A) „Индже“
Б) „Гераците“
B) „Чичовци“
Г) „Тютюн“
3. Кое от посочените произведения НЕ е роман?
A) „Чичовци“
Б) „Железният светилник“
B) „Под игото“
Г) „Тютюн“
4. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение.
A) Творчеството на Димитър Димов се отличава с остра конфликтност, с интерес към странното и екзотичното.
Б) Романът „Тютюн“ на Димитър Димов е композиран в две части.
B) Художественото време в романа обхваща около две години от края на 40-те години на XX век.
Г) Художественото пространство в романа е обширно – обхваща България и Гърция.
5. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение.
A) Водеща тема в творчеството на Димитър Талев е историческата, защото писателят е убеден, че в миналото на България се намират „корените на съвременността“.
Б) Романът „Железният светилник“ е първа част на историческа трилогия, посветена на Македония.
B) Повествованието в „Железният светилник“ обхваща дълъг период от време - от бягството на Стоян Глаушев от родното му село до сватбата на сина му Лазар.
Г) Основните събития в романа са позиционирани в град Преспа.
6. Заглавието на романа „Железният светилник“ НЕ поражда асоциации, свързани с качеството:
A) сръчност
Б) твърдост
B) устойчивост
Г) стабилност
7. Заглавието на романа „Тютюн“ се превръща в метафора на:
A) партизанските битки за един по-справедлив свят.
Б) промените, които настъпват в България след сгромолясването на аморалния свят на „Никотиана“.
B) борбата на тютюноработниците за социални придобивки.
Г) социалната и нравствена отрова, която руши света и душите на героите.
8. Коя опозиция НЕ е характерна за романа „Железният светилник“?
A) град - село
Б) смърт - безсмъртие
B) дом - път
Г) свое - чуждо
9. Коя опозиция НЕ е характерна за романа „Тютюн“?
A) патриархално - модерно
Б) провинция - столица
B) бедност - богатство
Г) делник - празник
10. В романа „Тютюн“ е интерпретиран проблемът за:
A) мястото и ролята на твореца в общността.
Б) любовта, която пробужда доброто у човека и го преобразява.
B) опустошителната сила на страстта и властта.
Г) връзката между човека и природата.
11. В романа „Железният светилник“ НЕ е интерпретиран проблемът за:
A) мястото на личността в историята на общността.
Б) формирането на българското самосъзнание.
B) природата като част от родното и като българска ценност.
Г) спазването на традициите и за правото на личностен избор.
12. Драмата на ренесансовия творец в романа „Железният светилник“ е разкрита чрез образа на:
A) Климент Венков
Б) Аврам Немтур
B) Лазар Глаушев
Г) Рафе Клинче
13. Коя характеристика НЕ се отнася за Султана:
A) безкритично приемане на новото и модерното
Б) стожер на патриархалния ред
B) силен и непоколебим дух
Г) практицизъм и трезв поглед към живота
14. За кой герой от романа „Тютюн“ може да се каже, че свръхамбициите му заличават границите между доброто и злото, достойното и недостойното, моралното и неморалното, принципното и безпринципното:
A) Павел Морев
Б) Борис Морев
B) Стефан Морев
Г) Макс Ешкенази
15. Общ проблем, интерпретиран в романите „Тютюн“ и „Железният светилник“, е:
A) отстояването на християнската вяра
Б) формирането на българско самосъзнание
B) съхраняването на родовите традиции
Г) взаимоотношенията между родители и деца
16. Проблемът за ролята на твореца и неговото творчество е общ за:
A) „Кино“ и „Тютюн“
Б) „Cis moll“ и „Железният светилник“
B) „Книгите“ и „Мечтатели“
Г) „Песента на колелетата“ и „Сиротна песен“
17. Какво е подчертаното изразно средство?
„Мястото беше усойно и диво, но от него се разкриваше хубава гледка към града и долината на реката.“
A) оксиморон
Б) метонимия
B) епитет
Г) антитеза
18. Какво е подчертаното изразно средство?
„Ти, бабо хаджийке, която цел живот си тънела в богатство и разкош и сега зъзнеш пред студеното огнище, и аз, която чернея в своята младост...“
A) метафора
Б) литота
B) оксиморон
Г) метонимия
19. Прочетете откъса от романа „Тютюн“ и изпълнете задачите към него:
(...) Ирина - дъщерята на Чакъра, старши стражар от околийското управление, известен на целия град - също вземаше участие във веселието. Тя дори си позволи свободата да поприказва с един приятен и разглезен младеж, който беше дошел в бащиното си лозе ей така, от скука, само за да погледа гроздобера, но не и да работи, и през всичкото време въртеше около показалеца си кордона на кучето от вълча порода, с което ходеше навсякъде. Той беше син на народен представител и спадаше към първенците на града. Но той не й се хареса, защото шегите му бяха много смели. Стори й се, че той не би разсмивал по тоя начин едно момиче от своята среда. Оскърбена малко и потисната от собственото си държане - не трябваше да се смее на остротите му толкова високо, - тя реши да си отиде в къщи. Взе една кошница с десертно грозде и незабелязана от никого, тръгна по пътеката, която извеждаше на стария римски път... Потънала в мислите си, Ирина щеше да отмине, без да види братовчед си Динко - селско момче с шаячни дрехи и цървули, на което Чакъра даваше малко скъпернически безплатна храна и квартира, за да учи в гимназията. Срещу това роднинско благодеяние той го използваше през лятото за полската работа в лозето и тютюневата си нива. (...)
Той бе едро и хубаво момче с руса коса и зеленикави очи, но Ирина се срамуваше от роднинството си с него поради цървулите и шарената торбичка, с които идваше в гимназията. (...)
Римският път излезе на шосето. Като стигна до него, Ирина отпочина малко, после взе тежката кошница в другата ръка и продължи към града. Хълмовете с лозята останаха зад нея. Тя се обърна и хвърли поглед към тях. Мисълта, че и този гроздобер, и това лято, и тази година бяха отминали, без да се случи нещо особено, я накара да почувства тъга. Ирина не можеше да се отпусне, да стане близка в момичетата на съседите, нито да вземе участие в закачките им с ергените от махалата. Те бяха прости, грубовати, дори малко небрежни към външността си девойки, които не съзнаваха това, защото им липсваше жажда за друг живот. Бащите им бяха дребни занаятчии, разсилни в общината
или майстори в складовете, които допълваха доходите си от някоя тютюнева нива край града, от лозето или от варене на ракия. Тези момичета се показваха на улицата с налъми, невчесани, разхождаха се по площада в пъстри рокли и не мечтаеха за други мъже освен за тия, които ги ухажваха. С дъщерите на интелигентски семейства тя също не дружеше, защото високомерието им я оскърбяваше. Те отговаряха надменно дори на учителите си и ако някоя от тях получеше за срока петорка вместо шесторка, бащата отиваше веднага да иска обяснение от директора. (...)
След малко по шосето мина двуколката на младежа, с когото Ирина бе разговаряла на лозето. Той й се усмихна разсеяно и снизходително. Той също се връщаше в града, но дори през ум не му мина да я покани в двуколката при себе си. До го видят в двуколката с момиче от народа, с дъщерята на обикновен стражар - беше несъвместимо с достойнството му на човек от местните първенци.
Ирина наведе глава. (...) Не бе нито уморена от пътя, нито оскърбена от постъпката на младежа, а само съзна, че и той беше нищожество - едно от тия провинциални нищожества като учителя по пеене с лъснатата от брилянтин коса, който я ухажваше, като неизвестните драскачи, които й изпращаха анонимни любовни писма, като цялата тази паплач от мъже с тъпи лица, с грижливо подстригани мустачки и ярки вратовръзки, която вечер се разхождаше по площада и ядеш семки в киното.
Тя въздъхна. Само веднъж да свърши гимназия и да отиде в София, да се запише в Медицинския факултет... Ирина знаеше как да живее и какво да постигне. В съзнанието й изпъкна чистият и жълт паваж на „Цар Освободител“, неоновите реклами, които мигат тайнствено в синия здрач, сладкарниците с елегантни мъже и хубави жени по масите, кината с големи екрани, с удобни и меки седалища и е изискана публика, а не с тълпа от гамени, която мирише на чесън и плюе люспи от семки.
А) Още в експозицията на романа Ирина е изобразена като различна от останалите герои. Илюстрирайте с ДВА примера от текста в какво се състои различността и.
Б) В откъса се открояват някои от основните противопоставяния (опозиции) в романа. Посочете ДВЕ от тях.
20. Прочетете откъса от пета глава (II част) на романа „Железният светилник“ от Димитър Талев. Напишете аргументативен текст в обем до четири страници на тема Образование и българско самосъзнание. Преди текста отбележете жанра му - интерпретативно съчинение или есе.
Следващата неделя, след църковна служба, влязоха в двора на Стоян Глаушев новият владишки наместник и чорбаджи Аврам Немтур. Те ходеха често заедно из града, поддържаха се в общината, одобряваха взаимно приказката си. Стоян тъкмо се бе прибрал от църква. Излезе да ги посрещне, изненадан и поласкан. Посрещна ги и Султана, но тя не издаваше радостта си, а Стоян не знаеше де да сложи гостите си и де сам да седне.
– Това е новият ни наместник - каза Аврам Немтур. - Сам владиката ни го изпрати.
Знам, знам - не можеше да събере усмивката си Стоян.
Архимандритът каза няколко думи на гръцки и Немтур продължи:
– Той много хвали детето ви. Ходил преди неколко дни при даскал Божи на.
– А, Пазара, Пазара - приподигна се и пак седна Стоян.
– Ходил наместникът в сколията на даскал Божина и видел вашето дете. Видел го, чул го да чете. Наместникът казва, че детето ви може да стане учен човек.
Стоян размаха мълчаливо ръце към Султана - да донесе нещо, да почерпи гостите. Тя му направи знак да не се бърка в тая работа. И Аврам Немтур повече в нея гледаше, като говореше за Пазара:
– Е, харно, ама такова ербап дете много нещо нема да научи у даскал Божина. Каквото е научило досега, това е сичко. Наместникът казва да го дадете в елинската сколия. Там има по-голема наука. Такова дете не бива да се изоставя. Наместникът казва, че ще пише на владиката и като свърши вашето дете тукашната сколия, те ще го пратят в още по-голема сколия, може чак в Атина да го пратят да се учи.
Наместникът слушаше мълчаливо и поклащаше одобрително глава. Стоян цял се бе изчервил от удоволствие и бащинска гордост – такива хубави думи чуваше за своя Лазар; но такова си е и детето, за него само добро се говори. Султана стоеше до вратата - в присъствието на мъже тя не биваше да сяда и още повече при такива знатни гости. Да, такъв беше нейният Лазар, но тя се ослушваше в думите на чорбаджи Аврама и неволно търсеше зад тях нещо друго, нещо недоизказано. Само затова ли бяха дошли тия двама мъже - тя и без това бе решила да даде Пазара в елинското училище, нямаше да спира детето си насред път.
Наместникът пак продума нещо. Аврам кимна и продължи:
– Какво ще кажеш, майстор Стояне... то що има за казване, вземи и още утре заведи детето си в елинската сколия. Много и много по-добре е там. Ти нищо нема да плащаш за учението му и книги ще получи детето.
– Е харно, харно, чорбаджи Авраме... ние со жената говорихме... и тя иска в елинското школо... аз, знайш ли... в църквата, като пеят на гръчки, нищо не разбирам, а повеке на гръчки пеят и аз така си стоя. Ако пеят на славянски, колкото малко да е... и него аз много не разбирам, но се разбирам, наше си е и ми е мило, да ти кажа. Моят Лазе...
Султана прекъсна мъжа си от страх да не би той да сбърка нещо:
– Ние и преди това решихме да го дадем в елинското школо. При даскал Божина той сичко изучи. Сега Лазар помага на даскала, учи другите деца...
– Да, наш Лазе учи другите деца... - повтори Стоян.
– За плащането - продължи Султана, - ние ще си дадем колкото е нужно. И за книги, и за сичко. Дал е господ.
– Лесно, лесно - смръщи пренебрежително вежди Немтур и се обърна към Стояна: - А ти, майстор Стояне казваш за нашето. Нашето, знам, ама друго си е гръчкото; те, гърците, во сичко са къде-къде по-напред от нас. Ето, детето ти, ако върви така, може и в Атина да отиде, та чак и владика може да стане. Да имах аз син - хич немаше да му мисля. Но ето господ само едно момиче ми даде. (...)
Гостите скоро си отидоха. Не минаха няколко минути и в двора на Стояна Глаушев влезе Климент Венков. (...)
– Кажи, съседе - започна Климент Бенков още сядайки, - какъв ветър ги довея у тебе тия двама люде... Не съм ги виждал други път в двора ти.
Стоян побърза да се похвали:
– Дойдоха за Лазара. Хвалиха го много. Казаха да го дадем в елинското школо. По-голема наука да учи. Голем човек ще стане наш Лазар, тъй казаха те.
– И ние си бехме решили да го дадем веке в елинското школо - каза Султана. - Той веке сичко научи у даскал Божина. И твоят Андрея. Те нели заедно вървят.
– Тия двама люде, ще ви кажа аз - викна Климент Бенков, - не са дошли за добро в къщата ви. И тоя фанариотин, архимандритът, не е дошъл за добро в Преспа. (...)
– Те са дошли - продължи Бенков, без да ги слуша, - дошли са да вземат детето от ръцете ви, те искат да го направят грък!
– Ха - кривна врат Стоян, - грък!...
– Така да си знайте. Аз знам защо е дошъл в Преспа новият наместник, знам какво мисли, какво крои той, а Аврам Немтур е негово мекере. Те ви залъгват и ще ви вземат детето. Може да стане вашият Лазар голем човек, но не за вас, а за них. Тъкмо защото е такова дете, знам го аз, те искат да ви го вземат, да му вземат душата.
– Мой Лазар грък нема да стане! - закани се някому Стоян и отсече с ръка.
– Нема да стане... ти само им го дай. Той е още дете, ще се повлече по них. Те, фанариотите, с памук ти изпиват кръвта. Нема да усетиш. Нема... (...)
– Така. Слушай сега. Моят Андрея и вашият Лазар ще отидат да се учат в Охрид. Чакай сега. Знам аз, научих сичко. Там е най-хубавото школо. Даскалите се наши люде и от учени по-учени. Най-голема наука се учи там. На елински се учи и на славянски, ама даскалите са наши люде. А тука? Единият даскал е влах, а другият е арнаутин, погърчен арнаутин.
– Аврам Немтур каза, че после ще го пратят Лазе другаде, на още по-големо школо, може чак в Атина да го пратят.
– Ето, виждаш ли, Султано? Там, в Атина. Като се скрие - нема да те познай и ти нема да познайш детето си. Не, не, не! Лазар и Андрея ще идат в Охрид. (...)
Отговори на теста - Димитър Димов и Димитър Талев
1. Б); 2. Г); 3. А); 4. В); 5. Б); 6. А); 7. Г); 8. Б); 9. Г); 10. В); 11. В); 12. Г); 13. А); 14. Б); 15. Г); 16. Б); 17. В); 18. А);
19. Възможни отговори: А) Ирина се срамува от произхода си и от селските си роднини, отвращава се от бедността, презира другите момичета заради неугледното им облекло и липсата на големи стремежи. Отчуждена е от съучениците си, не й допада еснафската атмосфера на малкия провинциален градец. Мечтае да продължи образованието си, да живее в столицата, да общува с хайлайфа.
Б) град - село; столица - провинция; бедност - богатство; красиво - грозно; амбициозност - пасивност;
20. Интерпретативно съчинение или есе.
@bgmateriali.com
