Име .............................................................       Фамилия ...........................................
Клас ................................... № ..........................

 

ТЕСТ 
ЛИТЕРАТУРА – 12 клас
ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

 


1. От кое стихотворение са стиховете?
      Сурова вярност на дълга
      супени живота пъстролик
      и сля се радост и тъга,
      сроди се малък и велик.

      A) „Черна песен“
      Б) „Сиротна песен“
      B) „Тиха победа“
      Г) „Един убит“

2. Кое от посочените произведения НЕ е елегия?
      A) „Пловдив“
      Б) „Да се завърнеш...“
      B) „Помниш ли, помниш ли“
      Г) „Спи градът“

3. Кое от посочените произведения е сонет?
      A) „Тиха победа“
      Б) „Черна песен“
      B) „Един убит“
      Г) „Пловдив“

4. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение.
      A) „Скрити вопли“ интерпретира старозаветния библейски мотив за завръщането на „блудния син“ в родния дом.
      Б) В „Скрити вопли“ звучи оптимизмът на човека, открил спасение в хармонията на бъдещето.
      B) В „Скрити вопли“ се откроява образът на самотния и страдащ човек на модерните времена, търсещ духовно убежище.
      Г) В „Скрити вопли“ модерният човек болезнено осъзнава невъзможността да се завърне в „бащината къща“ на духовния уют.

5. Идеята за трагичната непостижимост на познанието е разкрита в стихотворението:
      A) „Тиха победа“
      Б) „Миг“
      B) „Сиротна песен“
      Г) „Един убит“ 

6. Смъртта като изначална майка, която умилено очаква децата й да се завърнат в своя истински дом, е разкрита в стихотворението:
      A) „Пловдив“
      Б) „Тиха победа“
      B) „Спи градът“
      Г) „Черна песен“

7. Мотивите за житейската равносметка, за сбогуването с живота, за успокоеното и просветлено приемане на смъртта са емблематични за стихотворението:
      A) „Спи градът“
      Б) „Миг“
      B) „Сиротна песен“
      Г) „Пловдив“

8. Стиховете от стихотворението „Миг“: „Напразно, уви! - Невъзпламнал угасна / великият миг на великото чудо“ означават, че:
      A) лирическият Аз не успява да дочака чудото на любовта.
      Б) лирическият Аз пропуска мига на хармоничното единение с природата.
      B) лирическият Аз не успява да открие смисъла на съществуването.
      Г) лирическият Аз не успява да се раздели с илюзиите си.

9. Споменът за миналото, за родния дом в елегиите на Дебелянов НЕ е:
      A) жадуван
      Б) непостижим
      B) мрачен
      Г) идеализиран

10. Заглавието на стихотворението „Тиха победа“ разкрива идеята за:
      A) победата на фронта като изпълнение на висш патриотичен дълг.
      Б) победата на човешкия дух, преоткрил съществуването като вечен кръговрат на материята.
      B) победата на войника над предчувствието за обреченост и страха от смъртта.
      Г) победата над врага и саможертвения подвиг в името на отечеството.

11. Двата финални стиха на стихотворението „Да се завърнеш...“ („О, скрити вопли на печален странник, / напразно спомнил майка и родина!“) са:
      A) епиграф
      Б) мото
      B) поанта
      Г) парадокс

12. Идеята за спомена като жадувана, но непостижима алтернатива на мрачното настояще е обща за стихотворенията:
      A) „Да се завърнеш...“ и „Помниш ли, помниш ли“
      Б) „Помниш ли, помниш ли“ и „Тиха победа“
      B) „Тиха победа“ и „Един убит“
      Г) „Миг“ и „Да се завърнеш...“

13. „Пловдив“ е:
      A) балада за тайнственото отвъдно пространство, плашещо човека.
      Б) елегия за самотата, отчуждението и безпътицата на човека в големия град.
      B) сонет за града като място, което отнема на човека най-съкровените духовни опори.
      Г) ода за хармоничното и жадувано сливане на човека и града.

14. В коя от посочените творби песента е символ на просветления човешки дух, успокоено очакващ смъртта:
      A) „Черна песен“
      Б) „Песента на човека“
      B) „Хаджи Димитър“
      Г) „Сиротна песен“

15. Дъждът в стихотворението „Спи градът“ (,,А дъждът ръми, ръми, ръми...“) е символ на:
      A) печалната природа, съчувстваща на лирическия Аз.
      Б) града като мрачно, влажно, студено пространство.
      B) миналото като алтернатива на гибелното настояще.
      Г) плачещата, безутешна и меланхолна човешка душа.

16. Какво е подчертаното изразно средство?
      Тя дойде - дете - с пробуден жар,
      с пламенна усмивка на уста,
      но възжаждал вечна красота,
      аз отвъргнах тленния й дар.

      A) оксиморон
      Б) антитеза
      B) градация
      Г) метонимия

17. Какво е подчертаното изразно средство?
      И днес аз бродя в този скръбен град
      едничък дом на мойта скръб бездомна...
 
      A) оксиморон
      Б) антитеза
      B) градация
      Г) литота

18. Какво е подчертаното изразно средство?
      Вървим под тежките крила
      на буреносна, мощна бран
      и върху хиляди чела
      чер жъртвен кръст е начертан.

      A) символ
      Б) метафора
      B) епитет
      Г) хипербола

19. Прочетете стихотворението „Черна песен“ и изпълнете задачите към него:

      Аз умирам и светло се раждам -
      разнолика, нестройна душа,
      през деня неуморно изграждам,
      през нощта без пощада руша.

      Призова ли дни светло-смирени,
      гръмват бури над тъмно море,
      а подиря ли буря - край мене
      всеки вопъл и ропот замре.

      За зора огнеструйна копнея,
      а слепи ме с лъчите си тя,
      в пролетта като в есен аз крея,
      в есента като в пролет цъфтя.

      На безстрастното време в неспира
      гасне мълком живот неживян
      и плачът ми за пристан умира,
      низ велика пустиня развян.

      А) Основният конфликт в стихотворението е както вътре в душата на човека, така и между човека и заобикалящия го свят. Илюстрирайте с ДВА примера от текста този конфликт.
      Б) В богатата художествена образност на творбата се открояват разнообразни изразни средства. Посочете ДВЕ от тях. 

20. Прочетете стихотворението „Миг“ от Димчо Дебелянов. Напишете аргументативен текст в обем до четири страници на тема Пропуснатият миг на Божието откровение и на човешкото просветление. Преди текста отбележете жанра му - интерпретативно съчинение или есе.

      Миг
      Дали се е случило нявга - не помна,
      не знам - ще се случи ли... Тъжен и морен,
      аз плувах самин из тълпата огромна
      на някакъв град огрешен и позорен.
      Над мене, замръзнало в мисъл безумна,
      небето немееше странно далече,
      а долу се носеше музика шумна
      от стъпки, от смях и преплетени речи.
      Но горди и сластни очи не зовяха
      на уличен пир мойте жажди смирени -
      мъжете там хилави воини бяха,
      жените - отвъргнати, неми сирени...
      В миг глуха вълна над града се пронесе,
      в миг всичко в заглъхналост странна потъна,
      аз сетих и страх и молитви в сърце си
      и видех света като пропаст бездънна.
      Незрими води, с глух и тайнствен ромон,
      заляха съня на безбрежия неми
      и нямаше там ни надежда, ни спомен -
      и нямаше там ни пространство, ни време...
      И с поглед стъмен от предсмъртна замая
      аз плахо превих колена прималняли,
      помислих, че някакъв глас ще вещае
      незнаен завет из незнайни скрижали,
      че някакъм бог умилен ще разкрие,
      след толкова дни на безумства метежни:
      защо е тъй горд и надвластен, а ние -
      тъй слаби, тъй горестни, тъй безнедеждни!
      Напразно, уви! - Невъзпламнал угасна
      великият миг на великото чудо,
      нов суетен стрем из тълпата ме тласна,
      мечтата смени безпощадна пробуда -
      и ропот, и смях в тишината нахлуха...
      „Пиян е, безумен е!“ - някой прошушна...
      Аз станах. - Небето бе празно и глухо...
      Аз плачех. - Тълпата бе ледно-бездушна. 

 

 

 

 


Отговори на теста - Димчо Дебелянов
1. В); 2. А); 3. Г); 4. Б); 5. Б); 6. Б); 7. В); 8. В); 9. В); 10. Б); 11. В); 12. А); 13. В); 14. Г); 15. Г); 16. Б); 17. А); 18. А); 
19. Възможни отговори: А) Вътрешните духовни пространства на човека са арена на вечната битка между деня и нощта, между светлото, раждащото, съзидателното начало и мрачното, разрушителното, гибелното. Азът е загубил своята цялостност. Загубил е обаче не само вътрешното си единство, но и единението с външния свят. Всеки негов жест и порив са обречени. Светът умъртвява копнежите му, обезсмисля бунта му. Тази взривена хармония между човека и душата му, между човека и действителността го обрича на вечно безпокойство, на самота и метафизическа безприютност. 
Б) Стихотворението изгражда смисловите си послания чрез многобройните антитези („умирам“ - „раждам се“, „ден“ - „нощ“, „изграждам“ - „руша“, „пролет“ - „есен“, „крея“ - „цъфтя“...), чрез оксиморонните конструкции и сравненията („черна песен“, „живот неживян“, „в пролетта като в есен аз крея,/ в есента като в пролет цъфтя“), посредством символните образи (дни светло-смирени, бури, зора огнеструйна, пустиня) и чрез емблематичната метонимия (синекдоха) „разнолика, нестройна душа“. 
20. Интерпретативно съчинение или есе.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave