Жанрът „трагедия" предопределя не само съдбата на тиванския владетел в „Едип цар" на Софокъл, но и проблемното интерпретиране на тезата за незнанието на човека и съдбовните обрати в житейския му път, предизвикан от личен избор. Той е трагичен „плод" на ироничната „среща" между знание и незнание в съзнанието на главния герой Едип. Царят на Тива се „среща" с трагичната ирония на съдбата си. Влиза в конфликт с „нея", за да задълбочи личната си човешка трагедия.
Едип цар преминава през множество препятствия, нещастия и случайности, докато опознае себе си, родните си корени и истинската си същност. Въпреки всички трудности по пътя си, Едип следва несъзнателно предначертаната му от боговете съдба.
Проблемът за трагическата вина в произведението е водещ. Всъщност каква е вината на главния герой? Виновен ли е Едип за действията си и защо? Трагичното в житейския път на Едип е неговата съдба. Без никой от героите да подозира, стъпка по стъпка, предреченото от олимпийските богове се сбъдва. Всичко започва с молбата на Зевсовия жрец към бъдещия цар на Тива. Всеки един от епизодите е изпълнен с трагизъм, озвучен с ироничния подтекст за незнанието на собствената си съдба. Едип спасява гражданите на Тива от Сфинкса, но по-късно самият той - владетелят на града - е заплаха за него. Спасението носи беди. По ирония на съдбата спасителят на Тива й предопределя трагично бъдеще. Едип поставя началото на своя край, на трагичния си път. В пролога героят е представен в положителна светлина. Той се старае всячески да спаси народа на Тива от дълбоката криза, в която са изпаднали жителите на любимия град. Нищо неподозиращ, Едип се жени за родната си майка - Йокаста. Добрите страни от характера на Владетеля на Тива са разкрити в диалога му с останалите герои:
Готов съм аз да ви помогна всякак.
Без сърце ще съм, ако не трепна пред
това събрание...
Аз страдам повече за тези тук,
отколкото за себе си.
Незнаещ и неподозиращ собствената си вина, Едип настоятелно търси истината, стреми се да я открие другаде, но не и в себе си. По тази причина той изпраща брата на Йокаста - Креон, в светилището на Аполон да пита как може да се помогне на града. Трагическата ирония на разминаването между съдбовна предопределеност и реалност е незнание за героя и драматично, предварително знание за публиката, което буди нейния интерес. Тази ирония е силно подчертана в думите на Едип:
Но де са те? Къде ще дирим бледите
следи на туй далечно престъпление?
В първи епизод настъпва първият драматичен сблъсък между Едип и Тирезий. Може би е ирония това, че слепият гадател прозира в бъдещето с невиждащите си очи и знае предварително съдбата, както и истината, а Едип, макар и зрящ, не я осъзнава, разбира я, чак когато ослепява. Като слепец се лута по пътя, който е поел. Въпреки думите на Тирезий, Едип не приема истината. Той не може да повярва и да осъзнае думите на стария гадател.
В случая Тирезий е носител на божествената истина, която ще направи пътя, по който е поел Едип, трагичен. Гадателят познава страданието на знаещия истината. Едип търси скрит смисъл в думите на слепия старец. Неоснователно са аргументирани нападките му срещу Тирезий. Пророческата дарба на гадателя дава вътрешна сила на духа му. Той „вижда" бъдещето на Едип по-добре от самия него. Извисява се над духовната му слепота. Царят на Тива е безпомощен да противодейства на ироничните сили на съдбата със своето трагично незнание. Тирезий изрича истината за миналото, предопределило бъдещето на Едип:
странник бил и пришълец, но ще
излезе тукашен,
роден тиванец - но на свойто
щастие
не ще се радва: сляп ще стане
от окат.
Трагизмът в цялото произведение се въплъщава от незнанието на Едип и последвалите от това нещастия. Остава сляп за истината, не вижда вината си. Тежко престъпление тежи на съвестта му. Убил е човек от незнание. Изправен пред собствения си баща, той го приема за Враг. Неовладеният гняв поражда трагичната му съдба. Човешкият характер определя посоката на житейския път, а по най-трудната пътека (отцеубийството и инцеста) тръгва Едип. За трагичната си съдба той самият носи вина. Предначертаното от боговете е всъщност природата на човека. Какво ще изрази от нея - добрата или лошата й страна, зависи от него. Едип се бори срещу негативното В себе си, но с действията си изявява само разрушителните с страни на природата си. Така съдбата му се оказва предопределена и то не толкова от боговете, колкото от самия него. Каквото и да направи, той не може да я промени. Тя е трагична и за наследниците му, които ще страдат от трагично разминалия се със съдбата си Едип поради непознаване на слабостите на човешката си природа докрай. Цялото управление на царя носи само мъки и страдания на поданиците му и на самия град. Той носи проклятие за Тива, която Едип обрича несъзнателно на мъки. Опитва се да я спаси, без да разбира, че грешката е в самия него. Всъщност в героя е заложено противоречието - той е идеалният цар, но и съгрешилият човек - похитител и убиец.
Докато разбере, че съдбата му е неизбежна, Едип изминава дълъг и трагичен път. Основна причина за преживяното е неговото незнание. Самият Едип носи вина за нещастията, сполетели него,близките му и Тива.
Не познава себе си, за да определи своя път към бъдещето. Незнанието преобръща съдбата и на целия му род. Страда Едип, страдат и гражданите на Тива, но най-тежко е наказанието за бъдещата участ на неговите наследници. Децата на Едип ще страдат незаслужено, „наследявайки" трагичната съдба на своя съгрешил от незнание баща.
Цялата трагедия разкрива на читателя мъките, на които е обречен главният герой. Един от основните моменти е символиката на слепотата на Тирезий пред физически виждащия Едип. Всеки един епизод и дори всеки ред е изпълнен с този трагизъм, съпътстващ главния герой по трудния му път на самопознанието.
@bgmateriali.com
