„ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА“ – ПРИКАЗКА ЗА ВЪЗМЪЖАВАНЕТО, ЗА СЕМЕЙНИТЕ И НРАВСТВЕНИТЕ ЦЕННОСТИ НА ЧОВЕКА
Фолклорът се ражда след митовете, взаимства представите за света от тях и ги пренася в бита на човека. Той бележи един по-късен културен етап от развитието на словесността. Създадените от него текстове не са свещени, но са любими и обичани от хората. В центъра на вниманието е светът на човека – нрави, обичаи, трудови порядки, социални взаимоотношения, нравственост. Подобно на митовете, фолклорните песни и приказки са анонимни, плод на колективното устно творчество и съществуват в безброй варианти. Те свободно заимстват някои теми и мотиви от митовете, поради което някои от народните песни носят наименованието „митични“.
Фолклорните текстове са разнообразни по жанрови характеристики. До нас са достигнали приказки (битови, за животни, вълшебни), анекдоти, басни, легенди и предания, песни (митични, юнашки, битови, обредни, хайдушки и т.н.), пословици и поговорки, гатанки и други форми на устна изява. Всички те следва да се наричат фолклорни.
Фолклорната вълшебна приказка „Тримата братя и златната ябълка“ съществува в безброй варианти. Обстоятелството, че вариациите са свързани с промяна на редица приключенски сюжетни моменти и най-вече – с тълкуване на финала, определя повишения интерес към темата за възмъжаването на героя и за наградата на най-малкия син заради героичните му прояви. С други думи – за битката на героя със злото и за тържеството на доброто.
„Тримата братя и златната ябълка“ е творба, която коренно се различава от митовете. В нея не се говори за Сътворението на света и човека. Получава се само една символична представа за модела на света, в който се движи героят.
Пространството във фолклорната вълшебна приказка отговаря на познатата от митовете представа за Космическото дърво или по-скоро за Дървото на живота. В народните схващания дървото по начало е символ на живота и на дома. Това е важно да се знае, защото в приказката става дума за нещата около сътворяването и поддържането на един друг свят – на малкия, но не по-малко важен свят на човека, на човешкия космос, който се нарича още микрокосмос. В приказката най-малкият брат, преследвайки вредителката хала, се движи в две паралелни пространства – на Горната и Долната земя, които отговарят на представите за доброто и злото в живота. Тези пространства (светове) изглеждат напълно еднакви като бит и начин на съществуване на човека, само че животът в Долната земя е замрял. Тя е място на злото, на страха и смъртта, олицетворени в образа на халата. Самата тя е одухотворен образ на природните бедствия, които вредят на плодородието – суша, градушка, киша (дъждове), слани, глад. Борейки се с тях, човекът преследва земни злини. Но и животът в Горната земя не е съвършен. Съществува егоизъм, страх, завист, предателство, кражба, измама. В цялостния модел на света опорна точка е ДОМЪТ. Според представите на патриархалния човек той е центърът на света за човека. Крепи се въз основа на сговор и разбирателството между членовете на семейството, а също така и въз основа на човешките добродетели – взаимопомощ, любов и всеотдайност. В това се състои неговото богатство. Малкият брат осъзнава истинските стойности на живота в периода на възмъжаването си. Той се среща с много злини на света и се бори с тях в името на доброто, а то е нравственото съхранение на патриархалния дом. Готов е на саможертва, за да се върне на Горната земя, където го чака любимата. Смисълът на неговия живот е да създаде свое огнище, в което да грее правдата и да го топли обичта.
Времето в приказката е неопределено. То отговаря на митологичната представа „време оно“. Текстът не започва с приказната формула „имало едно време“, а с близък до нея вариант: „Една жена имала троица синове“, без да се уточнява кога е било това. Повтаря се обаче преизказната форма на глагола „имам“ – доказателство за притежание на някаква ценност, а за жената това са децата, семейството. Всъщност в приказката има две земи, създаващи представа за два плана. В тях сякаш протича различно художествено време от момента, в който най-малкият брат слиза на Долната земя. Единият план съответства на природния цикъл и е свързан с дейността на активния борбен човек за овладяване злото в природата и в живота на човека. Другият план има само нравствено-етични измерения и отговаря на представата за недостойно човешко поведение (съществуване). На Долната земя времето изглежда много по-продължително, защото протича пълноценно, наситено е с много действие. Там най-малкият брат минава през много приключения, извършва благородни дела и подвизи – среща се с дъщерите на халата, качва ги на Горната земя, пада върху черния овен и пропада още по-надолу, озовава се в колибата на бабата, потресен е от приготвянето на хляба по време на сушата, намира царските сараи и т.н. Убивайки халата, пуска живителната вода, нормализира живота на хората и чак тогава помисля за себе си – как да се върне на Горната земя. Следва случката с орлите и т.н. През това време на Горната земя братята правят само едно – продължават да се карат за хубавицата, като водят безконечен егоистичен спор. Тяхното време е загубено, безсмислено. Те го убиват в празнодумие, препират се за нещо, което не е тяхно, без да заслужават наградата. Затова времето е спряло, застинало.
Пътят в приказката е вертикално построен. Той съответства на движението в двете пространства, в двете земи – надолу, още по-надолу, а после нагоре. Бележи етапите на разпознаване на доброто и злото, на себедоказването, защото всъщност това е път на реализацията, път на възмъжаването на героя. Започва се от нарушаването на реда, на човешкия космос, на хармонията в дома. След преодоляването на много пречки, след героичните дела редът е възстановен и е постигната нова хармония. Тя започва с изграждането на нов дом. Пътят на героя в приказката отразява философията на народа за трудностите, които среща всеки при израстването си. Злото има много лица – странното е, че героят се изправя пред природните бедствия без страх, но в много случаи става жертва на онова, което предполага, че съществува, но все още не е изпитал върху себе си – човешки егоизъм, предателство, алчност, завист, измяна, кавги и раздори. Безкористен в постъпките си, което проличава от думите му: „Аз ще те свържа, а те, ако ме обичат, ще ме изнесат...“, той поставя на изпитание братската любов. После опознава що е глад, страдание, човешка мъка, борба за оцеляване, родителски отговорности и страхове, докато се отглеждат децата, жажда за живот. За щастие той среща и любовта между хората в най-силните й прояви – грижата на родителите за съхранение на живота и верността на любимата избраница, с която ще продължи живота. Разбира, че благодарността е присъща на благородните люде.
На пътя на героя съответства строежът на приказката. В началото стои появата на вредител/неприятел, който нарушава реда в живота на семейството (халата); следва противодействие и тръгване на път; появява се помощник, който дава на героя вълшебно средство (малката дъщеря на халата и чудотворния пръстен), в центъра стои битката, бедата е ликвидирана, редът е възстановен. Но изпитанията продължават – все още момъкът е на Долната земя и не знае как да стигне до Горната. Следва ново благородно дело, нов подвиг – убиване на триглавата змия, в резултат на което се поя вя ват други помощници – царят и орлите. Но препятствията за героя не свършват дотук. За съжаление, те вече идват не от чуждите, а от своите. Нещата се заплитат – братята изпълняват ролята на фалшиви претенденти за наградата, победени са с помощта на вълшебно средство (самотворни дрехи). В края на приказката героят получава заслужената награда – девойката, която е негова избраница. Извървял пътя на своето възмъжаване, момъкът създава свой дом. Жизненият цикъл се завърта отново, изчистен от неправдата и злото.
Златната ябълка в приказката е многозначен символ. Нейният скрит смисъл може да се разгадае чрез думите плодородие, изобилие, любов, жизнерадост; богатство, просветление, устойчивост, святост, неподатливост към разваляне, здраве, мъдрост, благородство, но и измамност и смърт. Най-достъпното разгадаване на символа е чрез думите плодородие и богатство, но дългата редичка по-горе съдържа думи в пряк и преносен смисъл, които означават повече неща. Ясно е, че не става дума само за материални ценности. Притежаването на златната ябълка е свързано и с моралните стойности на семейството и на обитателите на дома, дадени в положителен и в отрицателен план. Към подобен извод ни насочват двете думички след противопоставителния съюз „но“, а те са измамност и смърт. Ако един дом се гради само на материалното, то представата за него е измамна и той всъщност е обречен на смърт. Следователно приказката „Тримата братя и златната ябълка“ е приказка за добродетелите на семейството и за това, как те трябва да се опазят, за да съществува домът на българина, устоял през вековете.
Героите в приказката според своите качества и дела рязко се делят на положителни и отрицателни. Не е случайно, че братята са лишени от портретни описания, защото това, което вълнува народния творец, е представата за морала на човека. Любим похват на разказвача в тази приказка, както и в много други, е употребата на числото три. То се явява, за да се внуши идеята, че съществуват предпоставки за пълноценно израстване, за разгръщане на творческите сили, за преодоляване на противоречията чрез обединяване на усилията и най-важното – за духовно общуване между героите, т.е. за сговор и разбирателство между братята. Но в приказката поведението на синовете на вдовицата не отговаря на пословицата „Сговорна дружина, планина повдига“. Богатството на семейството може да бъде опазено само ако членовете му действат взаимно. Още от първия епизод добиваме представа за нарушена хармония в дома, защото братята са разединени – всеки от тримата иска да се докаже поотделно. Разказвачът очевидно набляга на този момент, защото той не отговаря на патриархалната представа за сговор и съгласие в семейството. Очевидно е, че творецът мъдрец познава грешките на младостта, самохвалството на младите, амбициите им да покажат колко са пораснали. В приказката съществува разединение между братята, за да изпъкне образът на най-малкия син, към когото разказвачът изпитва несъмнена симпатия. И все пак остава любопитен въпросът защо в приказките винаги положителен персонаж е най-малкият брат? Той е най-съобразителен, най-схватлив, най-смел, най-добросъвестен, най-благороден и всичко „най“. Та нали и другите братя желаят злото да бъде премахнато? Нали проявяват готовност да се включат в двубоя ? В „Тримата братя и златната ябълка“ най-малкият брат е избраникът, любимецът, героят, защото според законите на патриархалното общество той е най-ощетеният. Първородният или по-големите, както е в случая, получават цялото наследство, на тях се пада честта да оглавят семейството и да продължат рода. Народният разказвач е особено обективен и чувствителен към тази несправедливост. И за да компенсира ощетяването на най-малкия брат, дарява своя герой не с материални блага, а с нравствени ценности и изключителен характер.
Качествата на най-малкия брат проличават във всички епизоди. Той сам трябва да се бори с трудностите и да докаже най-доброто в човешкото поведение. Основни принципи на изображението са съпоставката и контрастът. От повтарящия се реторичен въпрос на майката към по-големите братя: „Е, синко, толкова години не сме я опазили, та сега ли ще я опазим?“, и лаконичната одобрителна реплика към най-малкия от братята: „Иди, сине!“, проличава недоверие към по-големите й синове и доверие и обич към най-малкото момче. Децата й са пораснали, дошло е време за подкрепа, жената най-добре познава рожбите си и знае на кого може истински да разчита. Епизодът с орехите оправдава нейните думи. Големият и средният брат не само че не са зрели, но са глуповати и безотговорни. Третият син оправдава надеждите й. Глаголите: „се скрил“, „ръгнал“, „поканил“, говорят за ум, съобразителност, смелост и доброта. Слизането в пещерата преповтаря наложилата се представа за героите. Към характеристиката на братята се добавя и качеството страхливост. По-големите лесно се отказват от пътя при първата трудност. Малкият е безкористен, грижовен, а те – егоисти, хора, на които не може да се разчита. Третият брат не само слиза в пещерата, но праща трите дъщери на халата на Горната земя като дар за братята и награда за себе си. При вида на неговата избраница братята му го забравят. Фактът, че момъкът изпраща трите бъдещи съпруги на Горната земя, доказва, че неговата цел е създаване на свое семейство, на СВОЙ ДОМ. В начина, по който той сам избира бъдещата си съпруга и посредничи на братята си, се долавят порядки от патриархалното общество, където мъжът или негов сватовник имат думата при осъществяване на брака. Нетипичното обаче за българското семейство в приказката е това, че малкият брат се грижи за по-големите, а не обратно. Кризата в дома на героя е показана чрез епизода с падането му върху черния овен и пропадането му още по-надолу в Долната земя. За разединението, за нарушаване на реда в семейството говорят предателството, измяната и безразличието на по-големите братя към съдбата на малкия брат. Очевидно е, че липсва истинска привързаност между децата на вдовицата. В същото време премеждията, които среща момчето на Долната земя, и изпитанията, на които е подложено там, налагат извода, че пътят на възмъжаването е много труден. Движейки се в двете пространства, най-малкият син се сблъска с несъвършенствата в живота на чуждите и на своите. На битката с халата в приказката е отделено малко внимание. Представена е само с едно изречение. Възниква основателният въпрос „защо“. Та нали целият извървян път е с цел да бъде унищожено злото, което е обрекло семейството на недоимък! Момчето разбира една проста истина. Злините в света могат да бъдат премахнати, само ако те се победят в домовете на хората. Момъкът олицетворява силите на доброто, които винаги трябва да тържествуват над злото. Липсата на привързаност, на честност, взаимопомощ, всеотдайност между братята е онова, което осъзнава героят по своя път. Той среща и други семейства и разбира, че това, което обвързва всички тях, е трогателната връзка родители – деца. Дори и халата има семейство. Навсякъде обаче редът в чуждите семейства е нарушен, въпреки че съществува закрила, любов и привързаност между старицата и гладните й рожби, между царя и дъщеря му, между орлите и орлетата. В повечето случаи причините за това са главно външни. И момъкът извършва необходимото – убива халата, олицетворение на злото, и възстановява реда в семействата. Настъпва хармония. Най-малкият брат вече знае как може да се изгради един ДОМ. Затова най-горещото му желание е да се върне у дома – мястото, където човек намира своята устойчивост, усеща сигурност и живее хармонично. Категоричните думи: „Искам да изляза на моята земя“, и повторението на словосъчетанието „моята земя“ доказват това. Но има и нещо друго: човек разбира какво е за него домът, осъзнава истинската стойност на родното, когато е далеч от него. Отиването в Долната земя според народните представи означава натрупване на мъдрост (олицетворение на това е образът на змията). Унищожаването на триглавата змия и последвалата благодарност на орлите (символи на могъществото и справедливостта) показват, че на тоя свят нищо даром не се дава, че всичко трябва да се заслужи. Момчето научава и други истини, например, че човек може да получи награда, само ако извърши достойни дела, че хората отговарят на доброто с добро. В приказката липсва третото измерение на света – небето, но героят го преоткрива в собствения си свят, след като се е движил в Долната земя — пространството, обитавано изцяло от злото. Връщането към родното, към своето, познатото, любимото, към корените на своята устойчивост, след като си доказал себе си, е толкова трудно, колкото пътят към непознатото, неизвестното. Полетът към него е истинско щастие, но налага и саможертва, готовност да дадеш част от себе си, за да постигнеш мечтите си. И момъкът отрязва тайно „мръвки“ от краката и ръцете си, за да нахрани орлите. Придобил опит в приключенията и трудностите, той намира решение при всяко положение. Тази епизод не само отразява желанието на хората да летят, но олицетворява представата за възвишената същност на героя. Най-малкият брат е съхранил най-доброто от себе си, но той е помъдрял и е разбрал смисъла на щастието по пътя на живота—да се грижиш задругите и да създадеш своя стряха. Човек сам трябва да изгради своя живот. Едва тогава ще получи заслужената награда в егоистичния свят, непознаващ благородството на духа и всеотдайността към страдащите. Младежът има опита на дръзките, познава красотата на смелите, придобил е самочувствието на справедливите.
Фолклорната приказка „Тримата братя и златната ябълка“ е един от образците, въз основа на които се ражда приключенският роман. И в тази творба на словесното изкуство като основен похват действа контрастът, основан на противоположни герои и на техните противоположни житейски цели. В закономерния конфликт се откроява образът на една активна личност, която влиза в битка със злото, неправдите, страданието, минава през много трудности, но успява да докаже себе си и да внесе справедливост по пътя си. Решението в края е винаги на страната на доброто и справедливостта. Това е доказателство за взаимодействието на фолклорните и на литературните жанрове, от което се ражда причудливото вълшебство и се съхранява магическият свят на словото.
Стоймира ГЕОРГИЕВА
@bgmateriali.com
