Сред първите и най-старинни поетични творби, създадени от човека, Възникнали в процеса на труда, са трудовите народни песни.

В прастари времена, при извършването на някаква работа се пеели песни, за да се облекчи нейното извършване, да стане тя по-резултатна и спорна. При по-тежък физически труд като сеченето на дърва, пренасянето или вдигането на тежести и др., непосредствената цел на тези песни била да се уеднаквят движенията на колектива, за да станат ритмични и равномерни. Същността им се свеждала главно до ритъма, а оттук и тяхното съдържание било доста опростено. Основни елементи в него са звукоподражанията и ободрителните възгласи, ритмично повтарящи се и спомагащи за ускоряване на трудовата дейност.

Човекът достига до по-висока степен на обществено и културно развитие. А това води до по-голямо внимание към текста. Съдържанието се обогатява и изразява не само същността и характера на труда, но и мислите и чувствата, които вълнуват преките участници. Жизненият опит и духовният облик  на човека постепенно се усложняват и също се отразяват в песните.

Те имат широко разпространение в нашия песенен фолклор, тъй като са посветени на различни видове труд. Няма поминък или професия, за които народът да не е създал песни, като започнем от основния поминък - земеделие и животновъдство, и стигнем до по-специални отрасли като медникарство и др.

Важно е да се отбележи съществената разлика между творбите за свободния и тежкия наемен труд. При първите, даже при трудни условия на работа, липсват песимистични мисли и настроения. Те бликат от радост и любов към труда.

В песните, посветени на земеделието, народът възпява всички моменти в него - от оранта и сеитбата до ожънването на последния клас. Има идеализация на труда и на извършващите го - орачът и първите му помощници - воловете, наричани с най-нежни епитети.

Главен цикъл, част от земеделския, са жетварските песни, изгубили постепенно в своето развитие обредния си характер. За голям брой от тях е характерен елегичният тон - показан е изнурителният труд по време на жътвата. Хората отиват по тъмно на работа, по тъмно се връщат. Търпят жега, измъчени са от умора и жажда.

В епохата на турското владичество съществуват непосилни форми на наемния труд - ангария, ратайство, гурбетчийство и румана (лятна полска работа, далеч от родното място). Песните изразяват мъката на народните маси, страданията, носталгията на гурбетчията по родина и близки. Те са тъжна картина на народната неволя и потискащата социална неправда, гневен протест срещу убийствения труд.

Съобразно вида селски труд се разграничават: жътварски, овчарски, седенкарски, гурбетчийски и др. песни.

В „Зажни, Ружо, тебе лека ръка” народният певец ни запознава с девойката Ружа, надарена с „весела снага ", „лека ръка" и приятен глас. Чрез диалога между нея и здравеца ние си представяме усилното време по жътва. Лятото е в своя разгар. Косачите са по ливадите, овчарите - по пасищата. Всеки си върши работата.

Поканата на дъхавото цвете към момата с красиво име, също на цвете, за надпяване създава празнично, тържествено настроение. Природните картини на зимния сезон с белия сняг и на лятото с дебелите сенки и кипящия полски труд ни правят съпричастни с обичта на Ружа към трудолюбивите овчари, моми, невести, с нейното уважение към стародавната традиция да се дари китка зелен здравец на момите, за да са винаги здрави.

Ние се потапяме в ликуващите, жизнеутвърждаващи чувства на песента. От нея лъха любовта на българина към родната земя, която го изхранва и поддържа неговото самочувствие на добър стопанин.

По тази плодоносна земя стъпват краката на гиздави девойки с приказни гласове. Техните песни галят като с лек ветрец отрудените люде. Неусетно денят преваля. Най-сетне те се прибират вкъщи, доволни от стореното. Ще си починат и на другия ден отново ще продължават. И пак неизменно ще ги следва сладкопойният Ружин глас:

Зажни, Ружо, тебе лека ръка,
лека ръка и весела снага;

леко замени, да е леко лето,
леко лето като леко перо.
Запей, Ружо, ти си гласовита,
леко пееш, далеком се чуе...

В далечната епоха на турското робство, по жътва, напускали моми загорки родния край и потегляли за Тракия или Добруджа, за да спечелят малко пари. От тъмно до тъмно те жънели, далеч от родители и близки. Тъгували по тях. Случвало се от изнурителната работа в горещините, от безводието и лошата храна да се разболеят и да умрат млади-зелени.

Една такава затрогваща песен, съхранена в народната памет и пята от много поколения жени, е „Яно, море, Яно!"

Според народния канон тя е обръщение - запев към Яна, нашата героиня.

Само тя остава жива, осемте й братя умират, един е болен. Мислено тя поема задължението да съобщи страшната вест на майка си. От мъка Яна изрича проклятие:

А ти Румания,

пуста останала, пуста

останала,

равна се сравнила!

Тези думи прозвучат като изстрел и са в рязък контраст с предишните мили спомени за скъпото Загоре, митичните два рога, които свирят и разтапят сърцата на жално пеещите моми...

Засвирили, ми са

два рога ковани

и два нековани.

Та не ми са били

два рога ковани,

току ми са били

две моми загорки -

от Загоре идват,

за Загоре плачат:

- Загоре, Загоре,

мило наше село,

лично, та обично,

яко хлебородно!

По дваж на година

жнеме и вършеме,

жнеме и вършеме,

косиме, береме

по триж на година

бял трендафил цъфти,

по триж на година

пчелите се роят!

Чрез въображаемия диалог вътрешното напрежение расте. Яна е уверена, че майчиното сърце ще прозре истината. А тя трябва категорично, но деликатно, да отговори на въпроса й къде са деветте й сина.

Дадоха ми, мале,

девет черни кърпи

и дадоха, мале,

девет черни пера.

Това са образи символи, които придават морално-философска дълбочина и поетично извисяване. Символ на смъртта е черният цвят на кърпите и перата. Ала тази зловеща дума въобще не е употребена. С първия отговор „вси се изжениха" дъщерята намеква за страшната сватба. Тогава майката сама ще се досети какво се е случило.

В песента ярко е откроено народното отношение към труда, както и съчувствието на хората към участта на неговите синове и дъщери.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave