Учебник по АСЛС
Зареждане на оценките…
Ръководството е предназначено за провеждане на лабораторни упражнения по дисциплината “Анализ и синтез на логически схеми”, изучавана от студентите от специалности КСТ и АИУТ при ТУ Варна.
Участието на авторите е както следва: теми от 1 до 5 са разработени от гл.ас. Юлка Петкова, темите от 6 до 12 - от гл.ас. Сава Иванов, а последните 4 теми - от гл.ас. Стоян Каров.
1. Основни понятия:
- логически константи - логическа 0 и логическа 1;
- логическа (булева, превключвателна) променлива - всяка величина (символ), която може да приема само две стойности - логическа 0 и логическа 1;
- логическа функция - функция на краен брой логически променливи, която, така както и променливите, може да приема само две стойности - логическа 0 и логическа 1.
Функционалната зависимост се означава по общоприетия начин - f(x1, x2, ..., xn), където n е броят на аргументите, от които зависи функцията f.
- набор - всяка комбинация от стойности на аргументите на дадена функция.
Тъй като аргументите могат да приемат само две стойности, броят на различните набори от n аргумента е 2n.
Броят на различните функции от n аргумента е 2n. Например, при 4 аргумента броят на наборите е 4, а на различните функции е 22n=16.
Всяка логическа функция f(x1, x2, ..., xn) разделя множеството от 2n набора на две непресичащи се подмножества:
- подмножество на единичните набори (наборите, за които функцията получава стойност 1);
- подмножество на нулевите набори (наборите, за които функцията получава стойност 0);
Свързани материали
Синтез и анализ на алгоритми – сбити записки за преговор: целият конспект, събран на девет страници с деветдесет и три чертежа
Целият конспект по един предмет, сведен до девет страници. Онова, което в обичайните записки заема тридесет и седем, тук е събрано в една четвърт от обема — без да е изпуснато съществено. Именно това сгъстяване е смисълът на материала. Той не е предназначен за първо запознаване с предмета, а за последния преговор, когато времето не стига и е нужно всичко да се обхване наведнъж. Съкращаването е постигнато по два начина. Първият е шрифтът — основният текст е с размер шест пункта, а част от него дори с пет. Вторият са съкращенията: над двеста в целия текст, при това последователно прилагани. Съкратени са и заглавията на самите въпроси, така че всяко се побира на един ред. Обхватът следва конспекта. Началото е с основните понятия, свойствата на алгоритъма и класификациите му по няколко признака. Следват математическите основи, рекурсията с нейните типове и опасности, а после и същинският анализ — означенията, определенията и правилата. Отделни въпроси прилагат тези правила върху конкретни случаи: цикли, вложени цикли, рекурсия и многократна рекурсия. Средището са структурите. Дърветата заемат няколко последователни въпроса — понятия и класификации, свойства на двоичните, обхождане и рекурсивни алгоритми върху тях. Оттам следват сортировките, а после и групата за подходите: разделяй и владей, динамичното програмиране в два въпроса, постъпателните алгоритми с техните приложения и връщането назад, включително при игри. Финалната група е за графите — общи понятия, представяне, топологично сортиране, най-къс път, пропускателна способност и минимално обхващащо дърво. Особено ценни са деветдесет и трите чертежа. При такова сгъстяване те носят голяма част от обяснението — дървета, графи, схеми и таблици, вмъкнати направо между редовете. Материалът е готов за печат в този вид. Не се нуждае от преформатиране, а разположението е съобразено с разрязване на отделни ленти. Преподавателят може да го използва като бърз преглед какво влиза в изпита. Студентът получава целия материал в най-сбит възможен вид. Годен е за преговор в последните часове преди изпит, когато е нужно освежаване, а не четене.
Кога казваме „три стола“, а кога „двама лекари“: урок по български език за граматичната и лексикалната съчетаемост на думата в текста
Кратък учебен материал по български език, в който две обикновени думи от едно изречение стават повод за подреден разговор за съчетаемостта. Изложението започва с практическа задача: определяне на формите на две подчертани думи и обяснение защо са именно такива, с кратък коментар към всяка от тях. След това са изяснени двата вида съчетаемост. Първо граматичната, с правилата за бройната форма при предмети, за множественото число при лица, за съгласуването на прилагателните по род и число и за съгласуването на сказуемото с подлога. После лексикалната, показана чрез двойки примери, при които едно и също определение върви естествено с една дума, но звучи невъзможно с друга. Отделен раздел представя смисловите отношения между думите: част и цяло, сходство, противопоставяне, материал и изделие, причина и следствие, род и вид, като всяко отношение е онагледено с примери. Следва практическа част за изразяването на причина и следствие чрез подчинени изречения, чрез предлози и изрази и чрез глаголи на причинността, заедно със списък от свързващи съчетания, които правят текста логичен и свързан. Финалният раздел е посветен на родовите и видовите понятия, на типичната логическа грешка при изброяването им и на правилната пунктуация в такива случаи, а накрая идва кратко обобщение за бърз преговор. Подходящ е за упражнение в час, за домашна работа и за самостоятелна подготовка преди изпитване.
Десетина стола, но двама лекари: план за урок върху лексикалните особености на думата в текста, съчетаемостта и смисловите отношения
Едно-единствено изречение за наблюдение, в което стоят десетина стола и двама лекари, поставя началото на този урок и веднага повдига въпроса защо две съществителни от мъжки род са в различна форма. Разработката е подредена като ход на учебен час: наблюдение върху текста, въпроси към класа, обсъждане и извод, а след това теоретична част, обобщение и задачи за устна работа. Първата част въвежда граматичната съчетаемост и показва как се съгласуват прилагателното със съществителното и сказуемото с подлога, както и кога се употребява бройна форма. Втората пренася въпроса към значението и извежда определението за лексикална съчетаемост чрез двойки думи, които звучат правилно, и такива, които не си пасват. Следва преглед на видовете смислови отношения между думите, а причинно-следствената връзка е разгледана най-подробно, с три различни начина за изразяването ѝ и със списък от свързващи изрази, които държат текста смислово единен. Отделно място заемат родовите и видовите понятия, както и една честа логическа грешка при изброяване, за която е дадена и пунктуационната норма. Часът завършва с четири кратки задачи за устна работа и със списък на ключовите понятия. Разработката е подходяща за подготовка на учителя за час по български език и за ученик, който преговаря темата.
Протокол №1 по програмиране – три задачи на С с блокови алгоритми: квадратно уравнение, калкулатор и разклонена функция
Готов лабораторен протокол с три решени задачи. Всяка е дадена изцяло – условие, блокова схема и работеща програма, готова за въвеждане и изпробване. Именно тази пълнота го отличава. Студентът не получава указания как да реши задачата, а вижда завършеното решение и може да го сравни със своето. Материалът е първи протокол по програмиране и обхваща десет страници. Първата задача е за пресмятане на корените на уравнение от втора степен. Тя е и най-обширната, защото условието изрично изисква да се разгледат всички възможни стойности на коефициентите. Именно това я прави най-полезната от трите. Решението не се ограничава до обичайния случай, а обхожда последователно пет положения: когато два от коефициентите са нула, когато е нула само единият, когато е нула свободният член и накрая трите възможности според знака на дискриминантата. Особено ценна е частта за отрицателна дискриминанта. Тук програмата не спира с грешка, а пресмята комплексни корени, като реалната и мнимата част се въвеждат като отделни променливи още преди разклонението. Втората задача е за прост калкулатор с четирите основни действия. Решението стъпва на конструкция за избор по стойност на един знак, при която всеки случай е даден на отделен ред. Предвиден е и случаят, в който въведеният знак не съвпада с нито един от очакваните. Именно тази задача е удобна за начинаещи – кратка е, но показва две неща наведнъж: работа със символна променлива и разклонение с повече от два изхода. Третата задача е за пресмятане на функция, зададена с три различни израза в зависимост от това в кой участък попада входната стойност. Решението е изградено с последователни проверки, като при всеки случай се извежда и самият израз, по който е пресметнато. Всяка от трите програми е с еднакво устройство: обявяване на променливите, въвеждане с подкана към потребителя, пресмятане и извеждане на резултата, накрая спиране преди затваряне на прозореца. Приложена е и блокова схема към първата задача. Преподавателят получава готов протокол, годен за мерило при проверка, а трите задачи вършат работа и поединично като упражнения в час. Студентът получава три работещи решения, които може да въведе, да изпробва и да преработи според собственото си условие.
Тест по български език върху научния стил – 20 задачи с отговори: работа с научен текст, глаголно време и залог, части на речта, синтаксис, произход на термините
Двадесет задачи, които превръщат едно от най-абстрактните понятия в програмата в нещо напълно осезаемо. Готов материал с приложени отговори – разпечатва се и се работи веднага. Началото е работа с текст. Кратък научен абзац от лабораторно изследване е следван от пет задачи, които го разглеждат от различни страни: предмет на изложението, терминологичен състав, глаголен залог, преобладаващо глаголно време и вид на изреченията. Един и същ текст се проверява по пет различни признака – похват, който показва нагледно, че стилът не е едно правило, а система от белези. Втората част е върху характеристиките на стила и обхваща всичко съществено: цел на общуването, отношения между автор и читател, типични стилови маркери, съотношение между частите на речта, употреба на сегашно време и на страдателен залог, особености на синтаксиса и мястото на оценъчните средства. Отделни задачи разглеждат с кои стилове той се противопоставя най-често и как е устроен научният текст като цяло – от предварителната схема до крайния извод. Няколко от въпросите са по-специализирани и рядко се срещат в стандартните тестове – единственото число с обобщено значение и разпознаването на безоценъчния изказ сред четири близки формулировки. Финалът е практически и превръща теста в упражнение по създаване на текст. Първата задача изисква стилът на абзаца да бъде доказан с четири различни белега, всеки илюстриран с пример от самия текст. Втората поставя събиране на шест термина, групирането им по произход и кратка дефиниция за всеки. Третата изисква реална преработка на два реда в друг стил, последвана от анализ какво се губи при прехода. Отговорите правят материала двойно полезен. Всеки затворен отговор е с кратка обосновка, а трите отворени задачи имат цялостно разписани примерни решения – с изброени белези, с готови дефиниции и с образец на преработката. Те служат едновременно за критерий при оценяване и за модел при самостоятелна работа. За учителя това е готова проверка след раздела, упражнение по анализ на текст и задача за създаване на текст – събрани в един лист. Използва се цяла или на части – затворените задачи като бърз тест, отворените като писмена или домашна работа. За ученика ползата надхвърля часа по български. Научният стил е езикът на всеки реферат, доклад и проект, а материалът показва не само как се разпознава, но и как се пише в него – с приложени отговори, които позволяват самопроверка без чужда помощ.
Лексикални особености на думата в текста – тест по български език: лексикална и граматична съчетаемост, родови и видови понятия; 20 задачи с верни отговори
Защо „вкусен бургер“ звучи естествено, а „вкусен лекар“ — не, при положение че и двете словосъчетания са граматически безупречни? Тестът е построен около този въпрос и проверява разграничаването между лексикална и граматична съчетаемост. Материалът съдържа 20 задачи: 17 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата част работи върху кратък описателен текст. Задачите изискват да се определи формата на конкретно съществително, да се обясни значението на прилагателно, да се посочи лексикално правилното словосъчетание, да се назове отношението между две думи от текста и да се открие граматически правилното изречение. Тази поредица въвежда в темата чрез конкретен материал, преди да се стигне до понятията. Втората част е върху самите понятия. Проверява се какво представлява граматичната съчетаемост и какво — лексикалната, кое е родово и кое видово понятие и кое твърдение за видовото понятие е вярно. Тези задачи изискват точно определение, а не интуитивно усещане. Основната и най-обемна група задачи проверява разграничаването в практика. В нея се редуват въпроси от два типа: да се открие словосъчетанието с грешна лексикална връзка и да се посочи граматически неправилното съчетание. Примерите са подбрани умело — сред тях има съчетания, които са напълно правилни по форма, но невъзможни по смисъл, и обратно. Отделна задача изисква да се посочи думата, която не се съчетава с дадено съществително. Самостоятелна линия следват задачите върху смисловите отношения между думите: причинно-следствената връзка между две понятия, редът с глаголи, изразяващи такава връзка, и разграничаването на родово от видово понятие в конкретен ред. Тези въпроси свързват лексикалната тема с логическото мислене. Заключителните три задачи изискват самостоятелно писане. Първата иска два собствени примера за правилна съчетаемост заедно с обяснение защо са избрани — тоест не просто пример, а обосновка. Втората изисква съставяне на изречение с причинно-следствена връзка и подчертаване на думите, които я изразяват. Третата — обяснение на разликата между родово и видово понятие с по един пример. Част от примерите в задачите са нарочно абсурдни — съчетания, каквито никой не би написал. Това не е недостатък: именно крайният пример показва най-ясно къде минава границата на съчетаемостта и защо думите не могат да се свързват произволно. Разделът с отговорите съдържа верния вариант и кратко обяснение към всяка затворена задача, а към отворените — примерни решения с посочени причина и следствие и с конкретни двойки понятия. Стойността на материала е в това, че прави видима една разлика, която учениците обикновено усещат, но не могат да назоват. След решаването му е ясно кога едно съчетание е невъзможно заради формата и кога — заради значението, а това умение работи пряко при редактиране на собствен текст. На учителя тестът предлага готов инструмент за проверка след изучаването на темата — за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа. Задачите с примери се разгръщат добре и в устно обсъждане. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди класно и изпитване.