Финансово планиране и печалба на търговското дружество

Финансите на предприятието изразяват специфично движение на парите, породено от формирането, разпределението и преразпределението на паричните постъпления чрез използването от финансовите органи на регламентирани от държавата методи и форми с цел осъществяване на непрекъснатост на стопанската дейност и увеличаване богатството на фирмата. Доколкото целта на фирмата се дефинира и осъществява във финансите на фирмата, те заемат водещо и определящо положение в цялостната й дейност. Това намира отражение и в особената роля на финансовия мениджмънт на съвременното предприятие.

Себестойност е паричен израз на съвкупността от производствените приходи и разходи направени за производителността и реализацията на единица продукция. Съществува връзка между себестойността и стойността разглеждани като две базови икономически категории. Връзката се изразява в кол. и кач. аспект. Стойността изразява, се определя средно от обществения труд за производителността на продукцията или в нея се включва разходи за заплати и печалбата. Себестойността се явява част от стойността и тя включва пренесени стойности, а от добавените само разход за труд (без печалбата). В това се изразява и количествената разлика между двете.

За осъществяване на своите дейности всяка организация използва определени блага – материали, енергия, труд, капитали във вид на патенти, концесии и др. Разходите представляват стойността на консумираните блага за определена организация. Те са основни елементи при изготвяне на калкулациите, а оттам и за определянето на цените на стоките, услугите, продажбите и др.

Кратък конспект по една тема от икономиката на предприятието – толкова стегнат, че се побира на един лист и се прочита за минута. Именно този обем е и предимството му. Материалът не обяснява надълго, а изброява – какво влиза в понятието, с какво се измерва и през какви показатели се описва. Темата е производствената програма на предприятието. Началото дава определението чрез две неща наведнъж – количеството и вида на продукцията, както и периода, за който се отнася. Веднага след това са изброени съставките. Те са четири на брой, като при първата е добавено и уточняващо условие, а при втората – кратко пояснение как се съотнася с производството. Отделно е посочено как се представя устройството на програмата. Средището на материала са измерителите. Те са три и всеки е обяснен кратко: единият – с това при какво съгласуване служи, вторият – с мерните си единици, третият – с валутата и с трите неща, при чието планиране се използва. Именно тази част е най-практична. Три измерителя, три различни приложения – подредба, която се запомня наведнъж. Следва уточнението, че програмата не стои сама, а е част от по-голям документ на предприятието. Оттам изложението минава към показателите. Изброени са шест, а три от тях са разгледани поотделно. При първия е дадено определение, обяснено е какво изразява той и е посочена една зависимост с две противоположни последици – какво се печели и какво се губи при висока степен на съсредоточаване. Именно това наблюдение е най-ценното в целия материал. То показва, че решението не е еднозначно и че всяко предимство идва със своята цена. При втория показател е дадено определението, а после и двойното му значение – икономическо и обществено. Второто рядко се откроява в учебните материали, а тук е посочено изрично. При третия е обяснено защо той се определя не от производителя, а от потребителя, и през кое се измерва. Финалното изречение сочи реда на работа – кой план се изготвя пръв и какво трябва да се направи преди него. Изложението е конспектно, с много съкращения, каквито се използват при водене на записки в час. Няма увод, заключение, примери и списък с литература – само същината. За преподавателя това е готова опора за въвеждащ час, а трите показателя вършат работа и поединично като теми за разговор. За студента материалът е удобен за бърз преговор непосредствено преди изпит, когато времето не стига за четене на лекции. Изброяванията се научават наведнъж, а определенията са достатъчно кратки, за да се запомнят дословно.

Проблемът за формиране на цената възниква най-често в два случая – при разработване на нов продукт и при навлизане на нов пазар. Формирането на цената може да се осъществи по доста различни начини , но те се свеждат до следните подходи и методи...

Под инвестиции се разбират паричните средства (капиталът), които чрезинвестиционния процес ще се трансформират в активи на БО, необходими заосъществяване на ПСД. Под инвестиции ще се разбират, в широк аспект, не само паричните средства,но и материални, трудови, информационни и други ресурси, които чрезинвестиционния процес се преобразуват в активи на БО, необходими за осъществяванена ПСД.