Същност, цели и задачи на финансовото планиране

Финансовото планиране е процес, при който се извършват прогнозни изчисления на паричните потоци в бъдещ период от време, който осигуряват нормалното осъществяване на стопанската дейност на търговското дружество и увеличаване богатството на собствениците. За постигането на тази цел в самият процес на финансовото планиране се осъществява:

  • анализиране на причините за отклонение от прогнозираните парични потоци за предходния период с оглед тяхното преодоляване в бъдеще;
  • установяване на потребностите от финансиране;
  • определяне на източниците за финансиране на потребностите;
  • организиране на капиталовата структура;
  • създаване на организация за получаване на паричните средства под различна форма;
  • оптимизиране на ликвидността в краткосрочен и дългосрочен план;
  • избор на алтернативни проекти за развитие на търговското дружество и т.н.

Спроред периода на финансовото планиране, то се разделя на: краткосрочно и дългосрочно.

  • краткосрочно – обхваща период до една година и чрез него се обезпечава текущата ликвидност на активите на търговското дружество.
  • дългосрочно – то зависи от продължителността на производствения цикъл на дружеството. Големината на периода на дългосрочното финансово планиране зависи от дължината на периода на производствения цикъл на търговското дружество. В световната практика дългосрочните финансови планове се съставят за период от 3 до 5 и повече години.

Съставя се финансов план в процеса на финансовото планиране, който представлява опис на приходите и разходите на търговското дружество за определен период от време. Той съдържа информация, която е необходима за постигане на финансовите цели. В теорията и практиката се използва и понятието бюджет на търговското дружество.

Понятията финансов план на търговското дружество и бюджет на търговското дружество са сходни, но също така се и различават. Сходството е свързано с това, че бюджетът представлява финансов план на публична институция – държава, община, министерство, ведомство и др. Ето защо финансовия план на търговското дружество се разглежда като бюджет. Разликата между двата финансови плана е значителна. Тя се свежда до следното:

  1. По строго определени правила се съставят бюджетите от държавните учреждения. Те се утвърждават и изпълняват по определен ред, докато самите финансови планове на търговските дружества се съставят самостоятелно от представителите на частните собственици или от самите собственици, като вътрешна потребност. Същността на финансовите планове не се изкривява от съществуването на държавните търговски дружества. Това е така, защото финансовата организация на държавните търговски дружества не се различава от тази на частните;
  2. Организациите от извънпроизводствената сфера съставят бюджетите, а самите финансови планове са свързани с дружествата от производствената сфера. Те обхващат различни парични потоци;
  3. Самото балансиране на бюджетите и финансовите планове има различен характер и се осъществява по различен начин;
  4. Осъществяването и извършването на промени в плановите показатели на бюджета и финансовите планове, както и приключването им в края на годината се извършва по различен начин.

Тези, както и други различия са причина за разграничаването на двете понятия и за тяхното професионално използване.

От тук би следвало финансовия план да обхваща проект на баланса на търговското дружество, проект на отчета за приходите и разходите, проект за паричните потоци и проект на дългосрочните инвестиции.

При съставянето на финансовото планиране трябва да се спазват следните правила:

  • Да се използва пълна информация за развитието на търговското дружество и дейността на отрасъла, за минал и бъдещ период;
  • Да се отчетат на социално-икономическите условия в района и в страната;
  • Да се обхванат всички вътрешни и външни фактори, които влияят на величаната на паричните потоци;
  • Да се създадат различни варианти, с цел избирането на оптималния, както за отделните показатели, така и за финансовите планове;
  • Да се използват методи  на финансовото планиране, които са доказали предимствата си;
  • Да се предвидят последиците от бъдещи финансови и сегашни решения, както и намаляване на изненадите.

Основни елементи на финансовия план на търговското дружество

В бизнес-плана на търговското дружество финансовия план е съставна част от него. Бизнес-планът има за цел да осигури парични средства през плановата година. Именно затова съдържанието и формата на бизнес-плана трябва да се съобразят с изискванията на финансовите институции и да се обхваща прогнозното развитие на търговското дружество във всички аспекти – финансиране, инвестиции, производство, пазар и др.

Примерен вид на бизнес план:

А. УВОДНА ЧАСТ

1. Титулна страница

2. Съдържание

3. Анотация

4. Фактически данни

Б. ОПИСАТЕЛНА ЧАСТ

5. Фирмена дейност

5.1. Фирма и индустрия

5.2. Продукти и свързани с тях услуги

5.3. Технологии

5.4. Анализ на пазара

5.5. Анализ на конкуренцията

5.6. Маркетингова стратегия

6. План за дейността

6.1. Производство, технологии и операции

6.2. Управление, ръководство и собственост

6.3. Администрация, организация и персонал

7. Перспективно планиране и финансови данни

7.1. Основни ориентири

7.2. План-график

7.3. Стратегическо планиране

7.4. Критични рискове и проблеми

7.5. Финансови данни и прогнози

В. ПРИЛОЖЕНИЯ И СЪПЪТСТВАЩА ДОКУМЕНТАЦИЯ

8. Суровини и материали за продуктите и услугите. Материален и енергиен баланс. Доставчици

9. Правни документи, договори с доставчици и клиенти

10. Проучване на пазара. Основни клиенти и конкуренти

11. Документация за управленската структура, персонал, квалификация, стаж, пол и възраст.

12. Финансово-счетоводни документи. Данни за финансовото състояние на фирмата. Показатели и техния анализ.

13. Копия от съдебната, стратегическата и данъчна регистрация.

14. Копия от други документи, представляващи интерес на потребителите на бизнес-плана.

Тук се вижда, че голяма част от елементите на примерният бизнес-план, служат за основа на плановата величина на необходимите парични средства за осъществяване на непрекъснатост на стопанската дейност, както осигуряване на бъдещото развитие на търговското дружество, така и увеличаването на богатството на собствениците. От тук следва, че основните елементи на финансовия план на търговското дружество могат да бъдат следните:

  1. Икономически условия.
  2. Финансови условия.
  3. Прогноза за производството на стоки и услуги, както и на продажбите. Определяне на критичната точка.
  4. Прогнозен счетоводен баланс, прогнозен отчет за приходите и разходите и прогнозен отчет на паричния поток.
  5. Прогнозни капиталови разходи.​​​​​​​

Съставяне на финансовия план на търговското дружество

В самата уводна част на финансовия план се прави анализ на икономическите условия, при които ще осъществява стопанската си дейност търговското дружество. Тук състоянието на пазара на стоките и услугите има особено значение. Трябва, също така да се направи и задълбочен анализ и на състоянието на националната икономика, тъй-като на търговското дружество и на финансовите резултати, оживлението или спадът ще им се отразят по различен начин.

На финансовите условия в страната трябва да се обърне особено внимание. Трябва да се направи анализ на лихвения процент, нивото на инфлацията, стабилността на валутата, предлагането и търсенето на ценни книжа на фондовата борса и други фактори, които оказват влияние върху финансовото състояние на търговското дружество.

Съществено значение за качеството на финансовия план има прогнозата за обема на производството и продажбите на стоки и услуги. От своя страна определянето на критичната точка на производството на стоки и услуги, без печалба и загуба и на сумата на продажбите, без печалба и загуба трябва да се определи от финансистите. На рисковите и сигурните продукти трябва да се обърне особено внимание. Продуктът, който е рисков се характеризира с висока критична точка и големи променливи разходи. Съответно този продукт има висока цена и това води до увеличение на приходите. Рискът при тях, обаче е свързан с ограничаване на пазара.

При продуктът, който е сигурен, пазарният му дял е по-голям, а критичната точка е по-ниска. Той има ниски променливи разходи и съответно той носи голяма сигурност. Тук при неочаквано свиване на пазара, загубите ще са незначителни. При този продукт печалба се постига при голям обем на продажбите.

Във финансовия план значително място заемат прогнозният баланс и отчетът на приходите и разходите. При планирането им методът „процент на продажбите” намира широко приложение в практиката при тези страни, които имат развита пазарна икономика. Зависимостта между величините на продажбите и активите стой в основата на този метод. Високият обем на продажбите изисква и по-голям размер на активите.

Печалба на търговското дружество

     Цел на печалбата – тя има многостранни функции. Затова целите, които се преследват с нея, могат да се разглеждат в различни аспекти, по-важните от които са:

  1.        Тя количествено измерва и представя финансовите резултати от стопанската дейност. Печалбата  освен, че е оценъчен показател за минали и текущи периоди тя е и критерий за нейното осъществяване в перспектива;
  2.        Показва превишението на приходите над разходите. То изразява икономическата изгода (полза) за капитала, количествено представя "премията" за неговото нарастване в бизнеса, неговата способност да произвежда продукт и по­точно да създава финансов резултат.
  3.        Производна на фактори, тя съизмерва степента на тяхната ефективност. Печалбата, съпоставена с фактори, използвани като база за измерване, формира фундаментални икономически съотношения (коефициенти) между направени раз­ходи и реализирани ползи. Въз основа на това изразява съответно възвръщаемостта на капитала, доходността на инвестициите, рентабилността на продажбите и др., т.е. важни, основополагащи за икономическата дейност качествени показатели.
  4.        Печалбата е фирмен вътрешен фактор за захранване на капитала и има решаващо значение за самофинансирането. Това означава осигуряване на възможности за разширяване на капитала, инвестициите, активите, означава възможности за генериране на нова, допълнителна печалба и осъществяване на възпроизводствен процес на разширена основа.

Видове печалби. Печалбата по принцип е превишение на приходите над разходите във фирмата. Установява се въз основа на счетоводен документ, който носи същото наименование „Отчет за приходите и разходите”. Обикновено се прави сравнение между приходите и разходите общо по отчета и между еднои­менните хоризонтални раздели и елементи в него. За планово-аналитичната работа внимание заслужават следните видове печалби:

  • Балансова печалба - крайният резултат от сравняването на общите приходи и общите разходи по съответния отчет на търговското дружество. Заслужава внимание с оглед на глобалната финансова оценка на фирмата;
  • Брутна печалба от дейността - представлява превишението на приходите над разходите от дейността, получено при сравняване на съответните данни от първия раздел на отчета (за приходите и разходите). Тя не включва резултатите от финансови и извънредни операции на фирмата (от следващите раздели на отчета). Представлява необложен финансов резултат с данъци върху печалбата. По същество изразява изменението на собствения капитал вследствие на свойствената дейност на фирмата;
  • Облагаема печалба - печалбата след лихви или печалбата преди подоходните данъци, което невинаги е едно и също;
  • Нетна (чиста) печалба - печалбата след данъци, т.е. печалбата, която е на разположение във фирмата и се използва в съответствие с нейната дивидентна политика.

Планиране на печалбата на търговското дружество

Обект на планиране - Това е печалбата в търговските дружества от реализация на стоки и по-конкретно брутната печалба в търговските дружества, получена като раз­лика между търговските надбавки или отстъпки и разходите за обръщение. Брут­ната печалба е база за установяване на останалите видове печалби - облагаема и нетна. Тяхното планиране не представлява трудност, тъй като се основава на лихвени проценти и данъчни ставки, които предварително са определени.

Подходи на планиране. Печалбата е показател, който се определя от различни гледни точки. Това предполага и изисква различни подходи на планиране, по-важни от които са:

  1. Като цел на търговското дружество - печалбата е цел на всяка стопанска едини­ца, а следователно и на търговските дружества. Целта обикновено се определя пред­варително. Това означава предварително планиране на печалбата и на нейна основа - верижно планиране на следващи показатели на търговската дейност.
  2. Като критерий за ефективност на фона на глобални икономически показатели – при планирането на печалбата трябва да се осигуряват икономически резултати за търговските дружества поне толкова добри, колкото в алтернативни други варианти. Това означава планиране на размер печалба (в относително изражение), които е най-малко равен на средната норма на възвръщаемост на капитала (глобални икономически показатели).
  3. Като резултат от фирмени планови показатели – печалбата е резултативен фирмен показател. Това е в сила не само в отчетен, но и в планов аспект. Тя се обуславя от редица фактори. Въз основа на плановите размери на факторите се определя плановия размер на печалбата.
  4. В съответствие с резултатите от икономическия анализ. Икономическият анализ като най-важна предпоставка на планирането обслужва планирането и на печалбата. Той е обособен подход за планиране на печалбата, както при планира нето на всеки показател на търговската дейност.

Техники на планиране. Подходите предполагат съответни техники на планирането, които са в сила за всеки от тях.

Търговските дружества, които имат необходимите икономически възможности, залагат за планова година, предварително определен размер целева печалба. Тъй като в подобни случаи обикновено се има предвид нетна (чиста) печалба, т.е. печалба след данъци и лихви, а при планирането по принцип се установява, както беше посочено, брутна печалба, налага се „трансформирането” на нетната печалба в брутна. За целта първоначално се определя печалбата преди данъци по следната формула:

                   Пн. 100

Ппр.д = -------------------

                100 - %ДП

където:

Ппр.д - печалбата преди данъци; Пн - нетната печалба;

% дп - процентният размер на данъка върху печалбата.

Така се получава печалбата преди данъци (след лихви, ако се приеме, че лихвите са единственият коректив за трансформиране на брутната печалба в печалба преди данъци).

Плановата целева печалба се определя по формулата:

Пц = О.(Ц-W)-F

където: Пц е целевата печалба; О - продажбите; Ц - цената на единица стока; W - общите променливи разходи (променливите разходи за обръщение и за покупка на единица стока); F - постоянните разходи.

Всички показатели са фирмени и се отнасят за даден планов период. Въз основа на това се определя плановият размер на целевата печалба за съответния планов.

ЛИТЕРАТУРА

1. Грозданов Б. – Финанси на фирмата 2006г.
2. Дончев Д. , Велев М. и Димитров Й. – Икономика на предприятието – СИЕЛА 1998г.

3. доц. д-р Христов В. – Корпоративни финанси – Пловдив 2007г.

@bgmateriali.com

печалба
финансиране
търговско дружество