ФОЛКЛОРЕН / ТРАДИЦИОНЕН КАЛЕНДАР

 

          ■ КАЛЕНДАРИТЕ

          От най-дълбока древност хората се опитвали да измерят времето и да подредят повтарящите се цикли  - ден и нощ, зима, пролет, лято, есен. Това било жизнено необходимо за тях, за да планират трудовите си дейности и да знаят дните, когато трябва да отдадат почит на боговете.
          От незапомнени времена хората обожествявали двете най-ярки светила – Слънцето и Луната. Наблюдавали движението им и забелязали техните повтарящи се месечни и годишни цикли. Особено голямо внимание обръщали на моментите, когато денят е най-къс, най-дълъг или е равен на нощта. Така всеки народ възприел свой календар, ориентиран спрямо Слънцето (слънчев), спрямо промяната във формата на Луната (лунен) или спрямо двете небесни тела (слънчево-лунен).
          Думата календар е латинска и означава „всеки първи ден от месеца“. Днес я използваме с две значения:
          • Първо, с нея назоваваме специална система за измерване на времето.
          • Второ, с нея наричаме особен вид таблица, в която последователно са изброени всички дни и месеци на една година.
          Дните в годината се делят на делници и на празници.
          • Делникът е ден, в който хората работят и извършват обичайните си всекидневни задължения. Според народните представи през делничните дни времето се движи от минало към бъдеще – линейно.
          Празникът означава свободно, „празно“ от работа време, което човекът отделя за почивка и общуване със семейството и рода. Това е време, в което се отдава почит на божествата, като се изпълняват специални обичаи и ритуали, наследени от родителите. Предците ни са вярвали, че за разлика от делничното време, празничното се движи в кръг.

          ■ ФОЛКЛОРНИЯТ КАЛЕНДАР НА БЪЛГАРИТЕ

          Фолклорният календар отразява последователността, в която народът чества празниците. Фолклорният празник е ден, установен от народната и от религиозната традиция. С него се отбелязва някакво събитие от далечното минало, което е променило живота и съдбата на хората.
          Фолклорният календар на българите е слънчево-лунен.
          Според народните представи годишното календарно време се дели на зима и лято. В основата на това делене е митът за светците близнаци – свети Димитър и свети Георги. Според народната поговорка „Свети Димитър носи зима, а свети Георги – лято“.
          Зимата се счита за „мъртъв“ или „вълчи“ период, свързан със съня и смъртта. Лятото се свързва със слънцето, топлината и живота. То е израз на младостта и възраждането на природата, затова неговият предвестник е възпят като „зелен“, „милен свети Георги“. За най-топли летни дни се считат Петровден и т.нар. Горещници (през юни и юли). Лятото продължава до Преображение (6 август), когато „времето се преобръща“.
          В народното мислене особено важен е преходът от единия сезон към другия. Преминаването от един цикъл в друг се счита от трудовите хора за опасен период, отворен за силите на злото. Затова голяма част от ритуалите са насочени към опазването на реда в природата. Разпространено е вярването, че е възможно магически да се въздейства на плодородието, щастието и късмета.
          Когато народът ни приема християнството, във фолклорния календар се включват нови празници, посветени на Иисус Христос, на света Богородица и на други светци. С течение на годините празниците, свързани със слънчевите и с лунните цикли, се обединяват с тези от църковния календар. Например около деня, в който слънцето грее най-кратко върху Земята в нашата географска област, се чества Коледа (25 декември). Това е празникът, отбелязващ раждането както на Иисус Христос, така и на Новото слънце. От този ден нататък денят започва да расте „с едно просено зърно".
          Преходът от зимата към лятото се обяснява с мита за  смъртта и възраждането на божеството. Най-големият пролетен празник е Великден, свързан с възкръсването на Божия син и с поредното обновление в природата. Денят, в който се чества празникът, се променя всяка година в зависимост от фазите на Луната. Променят датите си и някои други празници, свързани с Великден – например Лазаровден, Цветница и др.

          ■ СЛОВОТО И ХЛЯБЪТ В ПРАЗНИЧНИЯ РИТУАЛ

          Всеки празник е съпроводен с ритуал, който обикновено „преповтаря“ важно събитие от далечното минало, което е променило към добро живота и съдбата на хората. Например на Бъдни вечер християните „повтарят“ вечерята на Йосиф и Дева Мария във Витлеем в нощта преди да се роди Иисус Христос. Вярва се, че по този начин Бог се ражда отново и носи „на земята мир, между човеците - благоволение“. По време на ритуалите се произнасят думи или се пеят народни песни, за които се смята, че притежават магическата сила да благославят и да предпазват от злото. За да не я изгубят, тези словесни текстове не се изричат или пеят извън празничния ритуал.
          Традицията изисква за всеки празник да се приготви празнична трапеза. Централно място на нея заема хлябът. За българите той е свещен. През делничните дни хлябът е храна, а по време на празника – жертва в чест на светеца. За различните празници се приготвя хляб, различен по форма. Украсява се с фигури и изображения, които носят послание за здраве, дълъг живот и благоденствие.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave