Песента “Заплакала е гората” е едно от най-поетичните обобщения на героико-романтичната същност на хайдутството. Тя е метафоричен израз на жалбата на народа за юнака – закрилник. Пречистващо и възвишено е дълбокото чувство на тъга, с което е пропита песента. Това не е жалба от отчаяние, а томителен копнеж по храбрите български синове, жертвоготовно поели пътя на борбата срещу народните потисници.

Основният мотив на песента е нетърпеливото очакване да се появят отново закрилниците хайдути, за да се възстанови  справедливостта . Народният певец е намерил подходящ художествен изказ на това очакване – жалбата на цялата българска земя.

Умело е изобразено най-напред общото – “гората и планината”. Постепенно обхватът се стеснява до “дървето”,”вършето” и до “листето”. Плачът на цялата българска природа е плач на народа.

Два пъти е нарисувал певецът тази одухотворена картина. И двата  пъти по различен начин и с различно чувство.  Във встъплението доминира тъгата, скръбта, а във втората част тържествува радостта. Защото Индже войвода е дочул тъжния плач и веднага откликва на всеобщата жалба, бърза да събере вярната си дружина: “- Кольо ле, Кольо байрактар,/… събирай, Кольо, юнаци/…”

От песента е видно, че между народа и юначните му синове съществува взаимна обич, уважение и доверие. Индже войвода е един от най-обичаните народни закрилници.За него са изпети много песни, разказани са множество поетични предания.  Където и да е той, ще чуе жалбата на страдащите. Доловил е с юначното си милостиво сърце тъжния зов:”Как ги е зачул Инджето,/ та се викна провикна”. И пита гората:”Горо ле, горо зелена,/ имаш ли вода студена,/ имаш ли сянка дебела?”

Защото предварително знае, че гората, майка-закрилница, с радост ще посрещне него, и неговия “отбор юнаци”.В този невъзможен диалог между човека и гората е високопоетичния израз на чистите, изпълнени с любов и признателност отношения между хайдутите и потиснатия народ. Във всяко селище, във всеки дом ще намерят подслон храбрите юнаци, защото българинът знае как да отговори на обичта с обич и на грижата с грижа. Народът е откърмил смелите си соколи и знае, че те ще му се отплатят с топла грижа, ще бъдат негова закрила.

Затова песента за Индже войвода ще се пее, докато съществува българският народ.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave