Романът „Под игото” предизвиква огромния интерес на читателите повече от сто години не само поради правдиво изобразения живот на българите в последните години на робството. Особена „заслуга” имат и образите - силни, ярки, носещи духа на своето време. Макар че в творбата образът на чорбаджи Марко не е единственият художествен персонаж, той е събрал обичта на автора, изваян е с много топлота и разбиране. Рисунъкът е точен и задълбочен. Същото очарование излъчва и образът на Рада Госпожина.
Характеристиката на персонаж в повествователно произведение се изгражда по два начина. Тя е пряка и непряка. Пряка (авторова)е тогава, когато повествователят сам назовава качествата на героя. Непряка (косвена) е, когато читателят сам прави заключения за качествата на героя въз основа на действията му и на начина, по който героят възприема другите.
Като проследяваме характеристиката на даден герой, направена по два начина, ние си изграждаме представа за даден образ. Това до голяма степен зависи от знанията и културата ни, от умението да наблюдаваме художествения текст и да го анализираме.
В Първа глава „Гост” на романа „Под игото” главен герой е бай Марко. Той участва във всички основни моменти от развитието на случката. В Единадесета глава - „Радини вълнения”, това е Рада. И двамата герои са представени убедително, пренасят ни в свят, създаден от писателя, и ние заживяваме с техните съдби, мисли и чувства, възхищаваме им се и им съчувстваме. За постигането на това въздействие важна роля има пряката характеристика. Важно е и портретното описание, което насочва към качества и черти от характера на героя: „ Той беше човек около петдесетгодишен, с висок исполински ръст, леко приведен, но строен още. Лицето му, червендалесто, но опалено и позагрубяло от слънце и ветрове, поради честите му пътувания по кьрища и по панаири, имаше сериозно и студено изражение, даже и когато се усмихваше. Големите му надвиснали над сините му очи вежди усилваха тоя строг тон на физиономията му. Но някакво добродушие, честност и искреност се разливаха по нея и я правеха симпатична и непобедимо извикваше уважение.” Образът на бай Марко буди симпатия, но и уважение, и респект у читателя. Не само външният вид и осанката, но и пряката авторова характеристика на качествата му пораждат доверието ни. За да засили това възприемане, Вазов коментира същността, поведението и действията на героя. Бай Марко е природно интелигентен. Уважава знанието и науката: „ Той вярваше в науката, както вярваше в Бога, без разсъждение. "Този авторов коментар визира и истинския християнски морал на героя, който определя качествата му-честност, справедливост, обич и уважение към ближния, милосърдие, готовност да помага на всекиго според силите си. Качествата му, назовани пряко, се потвърждават и чрез косвената характеристика. Действията на героя при настъпилата суматоха в дома след вечеря говорят за готовността му да защити семейството си. Той хладнокръвно се въоръжава, готов да посрещне всяка опасност. Бързо овладява уплахата си и действа решително, но не безразсъдно. Когато разбира кой е неканеният гост, Марко се преобразява. Приема Иван Краличът като близък човек, предлага му безкористно своето гостоприемство. Тази постъпка красноречиво говори за отношението на героя не само към приятелите, но и към борците за национална свобода. Именно това го прави симпатичен на читателя и той приема бай Марко като художествен образ на истински българин. Подобно е и отношението на автора. Знайно е, че прототип на образа на чорбаджи Марко е бащата на Вазов-чорбаджи Минчо. Но в характеристиката на героя обичта към бащата е само един от художествените елементи. Като цяло е изграден образът на родолюбивия българин и възрожденец.
По близък, сходен начин Вазов изгражда и образа на Рада Госпожина. Нейното пряко описание и характеристика са по-обстойни.Вазов много точно долавя какви са възможностите на българката да се изяви във все още „мъжкия" свят на патриархалното българско общество. Рада (в главата „Радини вълнения") не може да се противопостави активно на грозните действия на Кириак Стефчов. Тя силно преживява своята безпомощност и мъчително страда. Наблюдавайки поведението й и преживяванията й, Вазов прониква дълбоко в нейната душевност.
Още с портретното й описание „високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, което черната забрадка отваряше още повече", е внушено положителното възприемане на героинята от страна на читателите. За да направи образа по-убедителен, Вазов разказва тъжната й участ, която не обезличава Рада, а я откроява на страниците на романа. Девойката открива своето призвание в благородното учителско поприще. Любовта й към децата е естествена, неподправена: „ Тя ги заливаше със светлия си поглед, тя ги ободряваше с небесна усмивка и туряше цялата си душа на техните трепетни устни." Постепенно характеристиката уплътнява образа на героинята. Основен художествен похват за
неговото изграждане е психологизмът. Повествователят наблюдава душевните преживявания и състояния на героинята, за да изведе на преден план нейната чувствителност, доброта и деликатност.
При грубата намеса на Кириак Стефчов изпитът се превръща в мъчение:„Рада стоеше като тресната. Капка кръв не беше останала в лицето й; мъченически
тръпки подръпваха бледите й бузи; по челото й, дето одеве се четяха толкова деликатни усещания, няколко едри капки пот избиха и измокриха сколуфите й. Тя не смееше да вдигне очи. Чинеше й се, че потъва в земята. Нещо я душеше в гърдите, идеше й да заплаче с глас и едвам се удържаше. "Пряката характеристика се преплита с психологическата и дава израз на цялата гама от чувства, които вълнуват героинята, както и на нейната безпомощност и беззащитност. Вазов долавя не само нейното страдание, но и радостта й, чувството на облекчение, което я залива при намесата на Огнянов: „Рада от едно прехласване мина в друго. Учудена, трогната до сълзи, изненадана, тя гледаше с благодарност тоя великодушен човек..."
Рада проговаря само веднъж- на Бойчо в края на повествователния текст. Думите й обаче, простички и трогателни, затвърждават представата за нея - скромно и деликатно момиче, което умее вярно да преценява хората.
И бай Марко, и Рада от романа „Под игото” са герои, надарени с ярки човешки качества и силно присъствие. Те грабват и приковават вниманието на читателя. Това може да се обясни не само чрез художественото майсторство на автора, но и чрез умелата пряка, непряка и психологическа характеристика, с която са разкрити техните образи.
@bgmateriali.com
