Хипертонична болест

Артериалната хипотония представлява понижено артериално налягане под нормалните граници - обикновено под 90/60 mmHg. Тя може да бъде преходна или хронична, физиологична или патологична. Видове: Остра хипотония – настъпва бързо с риск за живот (напр. при шок) Хронична хипотония – често безсимптомна, при атлети и млади жени Ортостатична хипотония – спад на АД при изправяне Причини: Дехидратация Сърдечна недостатъчност Медикаменти (антихипертензивни, диуретици) Ендокринни нарушения (надбъбречна недостатъчност) Шокови състояния (виж по-долу) Симптоми: Замайване, припадък Бледост, студена кожа Слаб пулс, тахикардия Замъглено зрение Компенсаторни механизми: Тахикардия Вазоконстрикция (периферно съпротивление) Активиране на

Сърдечно-съдовата система е една от най-важните в човешкия организъм. Тя осигурява транспорта на кислород, хранителни вещества и хормони до тъканите, както и отстраняването на отпадни продукти. Сърцето е централният орган на тази система и работи непрекъснато, за да поддържа кръвния поток. Когато е изложено на повишено натоварване – механично, метаболитно или хемодинамично – то може да отговори с адаптивни промени, включително хипертрофия и дилатация. Какво е сърдечна хипертрофия? Хипертрофията на сърцето е увеличение на размера на сърдечните мускулни клетки (кардиомиоцити), което води до уголемяване на миокарда. Тя е адаптивен механизъм, чрез който сърцето се опитва да компенсира повишеното натоварване. Механизъм

Ендокринната система е съставена от жлези с вътрешна секреция, които произвеждат и отделят хормони директно в кръвта. Хормоните регулират: обмяната на веществата растеж и развитие водно-електролитен баланс репродуктивни функции отговор на организма към стрес Основни ендокринни жлези: Жлеза Хормони Хипоталамус Релийзинг хормони (TRH, CRH, GnRH и др.) Хипофиза (предна и задна) GH, ACTH, TSH, LH, FSH, пролактин, ADH Щитовидна жлеза Тироксин (T4), Трийодтиронин (T3), калцитонин Паращитовидни жлези Паратхормон (PTH) Надбъбречни жлези Кортизол, алдостерон, адреналин, норадреналин Панкреас (ендокринна част) Инсулин, глюкагон Полови жлези (гонади) Тестостерон, естрогени, прогестерон Епифиза Мелатонин Класификация на

ХОББ, бронхиалната астма и белодробният емфизем са заболявания на дихателната система, характеризиращи се с обструкция на въздушния поток, но с различна патогенеза и обратимост. ХОББ е хронично прогресиращо заболяване на белите дробове, характеризиращо се с персистираща обструкция на въздушния поток, обикновено необратима, причинена от възпалителен отговор към вредни агенти (най-често тютюнопушене). Патогенеза: Хронично възпаление → увреждане на епитела Хиперплазия на мукозните жлези → ↑ секреция Задебеляване на стените на бронхите Обструкция и задържане на въздух Намалена еластичност на белите дробове Форми: Хроничен бронхит – кашлица с храчки ≥3 месеца годишно за ≥2 години Емфизем – разрушаване на алвеоларните стени

Периферното кръвообращение осигурява доставката на кислород и хранителни вещества до тъканите, както и отстраняването на метаболитни отпадъци. Нарушенията в този процес водят до хипоксия, метаболитни нарушения и тъканно увреждане. АРТЕРИАЛНА  ХИПЕРМИЯ Артериалната хиперемия е патофизиологично състояние, при което има повишено количество артериална кръв, постъпваща към даден орган или тъкан поради разширяване на артериолите и повишен приток на кръв. Причини (етиология): Физиологична артериална хиперемия: - Физическа активност (мускули). - Хранене (стомашно-чревен тракт). - Повишена температура на средата (кожа). - Емоции (зачервяване на лицето). Патологична артериална хиперемия: - Възпаление – под действието на медиатори

Хепатитът представлява възпалително заболяване на черния дроб, което може да бъде: Остро – с внезапно начало и ограничена продължителност; Хронично – продължаващо над 6 месеца, водещо до фиброза, цироза или хепатоцелуларен карцином. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХЕПАТИТИТЕ 1. Вирусен хепатит Най-честата причина. Причинява се от различни вируси: Сравнителна таблица: Вирусни хепатити A–E Вирус Начин на предаване Инкубационен период Хронифициране Има ли ваксина? Особености HAV  А Фекално-орален (заразена храна, вода) 2–6 седмици Не Да (инактивирана ваксина) Обикновено протича леко, без хронифициране. Често в детска възраст. HBV B Кръв, полово, вертикално (от майка на дете) 6–24 седмици Да /около 5–10% от възрастните Да (рекомбинантна ваксина) Може да