ХРИСТО СМИРНЕНСКИ – „ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА“
(Анализ)

 

          Пословичен с импровизаторския си талант, Христо Смирненски оставя твърде обемно за краткия си живот творчество. Първите му публикации датират от 1915 г., а през 1923, ненавършил 25 години, умира от туберкулоза „млад и зелен", както с безпощадна самоирония пророкува във фейлетона си „Как ще си умра млад и зелен“.

          След дебюта през 1915 г. в хумористичния вестник „К’во да е“ младият автор публикува активно стихове, фейлетони, памфлети, разкази и импресии в периодичния печат. Голяма част от зрялото му творчество излиза в лявото списание „Червен смях“. Рожденото му име е Христо Димитров Измирлиев. Много от текстовете му са отпечатани под псевдоними, най-популярният от които е Ведбал. За пръв път се подписва като Смирненски през 1917 г. в списание „Смях и сълзи“, което издава със съмишленици. През 1918 г. публикува първата си книга - „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“, а през 1922 г. – стихосбирката „Да бъде ден!“, чийто успех сред читателите води до преиздаване още същата година. Възхитен от книгата, писателят Антон Страшимиров нарича автора й „слънчево дете“ – прозвище, което ще остане в литературната история.

          В съвремието си Смирненски е популярен с хумористичните и сатиричните си творби, но той е автор и на едни от най-тъжните стихотворения, и на най-романтичните образи на революцията в класиката ни.

          Творчеството му манифестира пристрастие към социалната тематика и лявата политическа идеология. Погледнато най-общо, то изразява една полярна визия за обществото, драматично разделено на бедни и богати. Бедните са "добрите“. Те са онеправдани и страдащи, към тях поетът изпитва дълбоко съчувствие и съпричастност, нарича ги свои „братя“. Богатите са „лошите“. Световният ред на капитализма, който ги облагодетелства, в който те са господари и експлоататори, е несправедлив, порочен. Двата свята са необратимо разделени (барикадата е типичен образ на това разделение в творчеството на Смирненски). Единствената перспектива, която поетът предначертава в поезията си, е революцията – всепомитащият бунт на бедните срещу богатите, който ще унищожи стария свят (стария обществен ред), за да отвори пътя към по-добър живот.

         Това по същество са левите клишета на времето, които по един или друг начин прогласява и комунистическата пропаганда, популярна в цяла Европа в периода между двете световни войни. Смирненски обаче изгражда около тези клишета поезия, която ще продължи да вълнува читателите и да провокира изследователите. Той е революционер не само в социално-политическите си убеждения, той не просто е най-възторженият поет на пролетарската революция в българската литература. Може да се каже, че той е революционер и в поетиката си (затова Никола Георгиев го нарича „великият преобразувател“). Много е писано за уникалния поетически език на Смирненски, в който романтическа образност, модели от поетиката на символизма (характерни думи, изрази, звучност) и реалистични картини се преплитат с удивителна гъвкавост, за да изразят патос, меланхолия, ирония. Много е писано и за удивителния му усет към пародийното, който понякога обръща стереотипните фрази на символизма срещу тях самите, използва ги за внушения, противоположни на клишираните им значения в символистичната поезия. Изобретателност, находчивост, възторжен дух и емоционална чувствителност превръщат Христо Смирненски в уникално за българската литература явление, което вълнува дори скептиците към социалните и политическите му убеждения.

          Талантът на Христо Смирненски изгрява в драматично за България и Европа време. Той твори през второто и началото на третото десетилетие на XX век – период, преломен и в социално-политически, и в културен план.

         Съсипаната от войни България се е разслоила на класи с различни съдби. Родината е станала „безсмислената Химера Отечество“, както я нарича Гео Милев в траурния си текст за Дебелянов „In memoriam Димчо Дебелянов“. Самият Дебелянов е убит в Първата световна война, оставяйки стихотворения, в които се разделя с абстракциите на символизма. Пак там Гео губи окото си. Юнкерът Смирненски е изпратен да потушава Владайския войнишки бунт (1918), след което, потресен, напуска Военното училище. Септемврийските събития (1923) изправят българи срещу българи („Клаха народа, както и турчин не го е клал“ – възкликва Антон Страшимиров).

          Към националната криза около войните се добавя и дестабилизиращото влияние на световните политически процеси. Европа след Първата световна война е разтърсвана от бунтове срещу социалното неравенство. Изострени са класовите конфликти, радикализират се „лявото“ и „дясното“. Октомврийската революция в Русия (1917) заразява света с преобразователната си енергия – все едно какво стои зад нея и до какво води тя. През 1919 г. в Италия се учредява фашисткото движение. Този социално-политически фон зарежда литературата, изкуството, културата е коренно нови теми и светоусещане. Не едно стихотворение на Смирненски например е вдъхновено от Октомврийската революция и комунистическото Въстание на спартакистите в Германия (1919). Това е социокултурният контекст, в който в България се формира едно ляво поколение писатели. Комунистическите идеи се оказват решение за редица млади интелигенти, преживяващи кризисната ситуация на човека в едно общество, направлявано от интересите на капитала. Генералното социално преустройство е онова утопично решение, което се провижда пред търсещите умове от междувоенния период: обществото е в криза, властта е подложена на радикална критика, търси се нов социален модел (ново устройство на обществото).

          Към този кръг автори принадлежи и Христо Смирненски. Нещо повече – той е сред пътеводните звезди на лявата сатирична и романтико-революционна литература у нас.

          Изкачването в обществото и неговата цена
          Христо Смирненски пише „Приказка за стълбата“ в края на живота си. Публикува я в сп. „Младеж“ на 25 май 1923 г. След смъртта на автора разказът се превръща в едно от христоматийните му произведения. В контекста на творчеството му той продължава други две „приказки“ – стихотворенията „Приказка за честта“ и „Приказка за тинята“ (от цикъла „На гости у Дявола“). Както виждаме, и трите текста не са приказки в жанровия смисъл на понятието.

         ЖАНР

          Творбата най-често е определяна като разказ (алегоричен разказ). Но се отбелязва и приликата й с фейлетона. Тя наподобява притча, изградена е върху алегория, съдържа морална поука, има фантастичен герой и съответно - фантастична сюжетна основа (Дявола и сделката с него). Това са признаците на приказното в текста на Смирненски, познати и от фолклора. Неговото фейлетонно начало пък се изразява в актуалната му социална проблематика. Тя е заложена в темите за бедните и богатите, за нравственото падение, за загубата на социална чувствителност (чувствителност към проблемите на обществото) и на човешко съчувствие, в крайна сметка – за загубата на собствената идентичност в процеса на издигането в обществото (изкачването по обществената стълбица). Откриваме публицистичното начало и в директността на посланията, и в морализаторския патос на творбата – тя дори започва с епиграф, адресиран към съвестта на читателя. Не на последно място, в текста прозвучава и лирическата нагласа на автора – в поетичната образност и редуцираната събитийност (действието е лаконично предадено в полза на картинността и абстрактните внушения). Така за жанрова чистота в случая е трудно да се говори, но жанрът на разказа като най-обхватен все пак събира в себе си тази смесена картина.

        ОБРАЗНОСТ И СТИЛИСТИКА

         Образите и стилистиката на текста са озвучени в съчетание от романтически (и по-общо – романтични) елементи и леви идеологически клишета. Тук трябва да се отбележи, че част от ранната комунистическа литература изобщо борави с образност, емоционалност и стилистика, които се доближават до романтическите (ярки образи, естетика на страшното, емоционална приповдигнатост, афинитет към крайностите, контрастност, патетика, засилена реторичност на речта). Тази особеност донякъде е свързана със стремежа читателят да бъде емоционално завладян и привлечен за идейната кауза. Свързана е обаче и с новостта на този тип литература, с емоционалното въодушевление на самите автори, с тяхното съзнание на първопро- ходци, революционери и носители на обществена мисия.

         В образността и стилистиката на „Приказка за стълбата“ наблюдаваме и елементи на романтическата естетика, и романтични елементи в по-широкия смисъл. И в двата случая остава усещането за дисонанс със социалните и моралните послания на текста (с фейлетонно-публицистичното му ниво). Сякаш авторът създава приказка по неприказна тема, което реално е така.

          Богатите са „принцове и князе“, сюжетът е движен не от другиго, а от Дявола – все препратки към романтическата приказност (романтизмът има подчертан интерес към приказката). Включени са и естетиката на страшното (страховитите образи на мизерията), и контрастността (картините на бедността и богатството, персонажната двойка на стареца и момиченцето). Самият жест на юношата се осмисля като „отмъщение“ (в духа на романтическата емоционалност), а не например като борба за социална справедливост. Мотивите за цветята и песента, за наивното младежко дръзновение вече са преход към по-общите очертания на романтичното.

          Цялостното съдържание на текста обаче с неговите поуки, със социалната проблематика, ясно ориентирана в опозицията бедни - богати, названията от рода на „плебеи“ и „братя“ са недвусмислени сигнали за идеологизирана реч.

          ТЕМАТИКА

          „Приказка за стълбата“ е конкретно прицелена към социалната проблематика. Организирана е около голямата тема за морала и обществото, за невъзможността да се издигнеш в обществото, без да заплатиш за това с нравствената си чистота, със самата си личност. Тя се разслоява на няколко подтеми. Първата се появява най-рано в текста и засяга разделението на обществото на богати и бедни, мислено като бездна между едните и другите. Свързана с нея е подтемата за жестоката, безскрупулна власт на богатите над бедните. Това тематично развитие е съпроводено от градацията на мотива за компромиса: при всяко следващо приемане на изискванията на Дявола младежът прави компромис със съвестта си. Паралелно с него градира и друг мотив – за загубата на идентичността: героят все повече забравя откъде е тръгнал, кой е, с каква цел е предприел изкачването си по стълбата. Но да се върнем на голямата тема на текста. Тя може да бъде формулирана едва след цялостния му прочит, защото се изгражда в него стъпка по стъпка и това изграждане формира сюжета на произведението като цяло. Това е темата за морала и издигането в обществото. Тук те са представени в обратнопропорционална зависимост, като скачени съдове: колкото повече се издигаш в обществото, толкова повече губиш себе си като нравствено същество. Става дума, разбира се, за едно общество, несправедливо разделено на богати и бедни, в което първите благоденстват за сметка на страданията и мизерията на вторите.

         ■ СЮЖЕТ

         В духа на притчата сюжетът на разказа е построен върху една доста схематична история. Юношата идеалист в стремежа си да освободи своите бедни и онеправдани братя от социалния гнет (бедността), без да осъзнава, сключва сделка с Дявола. По пътя към издигането си в обществото (пътя нагоре по „стълбата“) губи последователно слуха, зрението, сърцето и паметта си. Така, когато вече е „горе“, се оказва друг човек - един от онези „принцове и князе“, с които е тръгнал да се бори за свободата и благоденствието на бедстващите, „плебеите“, част от които е бил.

         КОМПОЗИЦИЯ

         Композицията на „Приказка за стълбата“ е симетрична. Финалът на разказа отразява началото му, но в смислово преобърнат вид.
         Начало:
          „— Кой си ти? – попита го Дяволът...
          — Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!
         Финал:
          — Кой си ти? – дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
          — Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!“

          Между началото и финала всяка сюжетна стъпка може да бъде „преведена“ на езика на ценностите. Зад всеки ход в творбата се чете точно определена загуба и съответно – „придобивка“ (придобивките са с отрицателен знак в нравствено отношение). На героя последователно се отнемат и се дават нови: слух, очи, сърце и памет. Това обаче е алегорична замяна. Всъщност се отнемат и подменят части от неговите чувствителност и съзнание, докато той изгуби усета си за съдбата на ближните, чувството си за свързаност с тях, съвестта си и се превърне в антипод на самия себе си.

          Разказът е изграден като притча и почти изцяло под формата на диалог, в който всеки от събеседниците (юношата и Дяволът) има своите позиции и аргументи. Основният похват в построяването на текста (и типичен за притчата изобщо) е алегорията. В моделирането на това просто и ясно повествование, при което авторовите послания се разчитат с лекота зад изображенията, особено активен композиционен похват е контрастът: горе – долу, мизерия – богатство, добро – зло.

         ГЕРОИ 

          Главни герои на разказа са юношата (момъкът) и Дяволът – събирателни образи в творчеството на Смирненски. Юношата е негов устойчив символ на дръзновената младост, готова да преобърне света в името на един по-добър обществен ред. Дяволът при този поет символизира коварното изкушение на злото в социален план: в случая той подвежда бореца за социална справедливост да се откаже от каузата си.

          Писана малко преди смъртта на Смирненски, „Приказка за стълбата“ е и едно от най-сериозните и тъжни негови послания. Изградена е върху ясната алегория за младежа, който тръгва от социалните низини с най-чисти идеали, решен да се бори с богатите за спасението на бедните, но изкачвайки се по обществената стълбица, постепенно губи себе си. Така на върха той вече е напълно друг човек, идеалите са заменени от суетно доволство, а бедните страдащи братя не съществуват за него.

          Централните персонажи и представи на текста са познати от поезията на Смирненски. Изобщо, характерно за този автор е, че въпреки жанровото многообразие на творчеството си и въпреки абстрактните образи, с които го изпълва, той следва много плътно собствените си модели. Юношата, Дяволът, бедните братя, тълпите, старецът и детето са все устойчиви, разпознаваеми негови персонажи.

          Но какво става с тези и останалите типични за Смирненски образи в настоящия текст? Както вече споменахме, в началото на „приказката“ юношата казва за себе си, че е „плебей по рождение“ и „всички дрипльовци“ са негови братя. Земята е „грозна“, хората са „нещастни“. На този етап той вижда единствено „сивите тълпи на мизерията“.

          В края вече той се представя като „принц по рождение“, неговите „братя“ са „боговете“. Земята е „красива“, а хората - „щастливи“. Пред очите му има само „празнично облечени тълпи“. А „стоновете“ от началото са се превърнали в „химни“.

          Това са контрастните (огледални) елементи на симетричната композиция на текста. Този подход още по-ярко откроява алегорията на сюжета, карайки ни да търсим съответствие при всеки обрат, при всяко описание.

          Сюжетът на текста е структуриран около етапите на това превъплъщение. А смисълът му – около темата за неговата цена, загубата на себе си в изкачването.

          Дяволът е персонажът, провокиращ метаморфозата на юношата. Той е пазачът на стълбата. Само с неговото съгласие и помощ момъкът може да напредне в обществото. Обаче при представянето на Дявола акцентът не пада върху неговата вина. Това би превърнало сюжета в статична, назидателна история за срещата на доброто и злото, в която второто побеждава. Смирненски, напротив, е използвал „злата сила“ неедностранчиво, за да развие динамично взаимоотношението между героите и да вложи в тях по-разгърнат смисъл. Дяволът в разказа не е важен като зла сила сама по себе си, а като фактор, който изважда на показ човешката слабост на юношата. Той е по-скоро провокатор, катализатор на онова, което бездруго е заложено у момъка. По същата логика и момъкът не е само пасивна жертва. Всъщност още в началото на творбата символично са намекнати двете му заложби – той е изправен между две контрастни визии: стълбата от „бял мрамор с розови жилки“ и „сивите тълпи на мизерията“. Така са загатнати и двете му потенциално заложени същности: непримиримостта към неправдата, от една страна, и амбицията да изкачи стълбата, от друга. Те първоначално работят в синхрон. Амбицията за изкачване съвпада с нравствено положителната мотивация: юношата иска да се изкачи не заради себе си, а за да помогне на своите братя „с лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици“. Събитията обаче вземат друг обрат. И в тази точка Смирненски много ясно отразява така познатата противоречива ситуация на индивида, посветен на каузата на общността. А тя е противоречива, защото посвещаването на обществени каузи най-често е съпроводено и от лидерски стремеж, който трудно може да се отдели от егоистичното желание за самоизява. Така безкористният пламенен юноша от началото все повече се превръща в самоосъществяващ се „катерач“ по стълбата на общественото благополучие. Този процес е пресъздаден алегорично чрез разменните отношения с Дявола – схема, позната от фолклора. Едно по едно сетивата на момъка са изгубени и заменени с лъжливите им съответствия (псевдопридобивките):
          „– …Дай ми ти само слуха си!
          – Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...
          – Ти пак ще чуваш! – успокои го Дяволът“.

          Размяната на сетива срещу позволение за изкачване на нови стъпала стига до двойния откуп – „сърцето и паметта“ – за последното стъпало, от което младежът вече може да отмъсти на „лошите“. Плащайки откупа обаче (поредната замяна, при която той се сдобива със „златно сърце и нова памет“), героят забравя за гнева и отмъщението и попада в едно преобърнато измерение, в което всичко лошо е станало хубаво, или по-точно – спряло е да го засяга. Това превращение в текста е припознато като отнемане на „всичко човешко“.

          Така „Приказка за стълбата“ разказва една едновременно проста и сложна история. Тя изглежда приказна, но от гледна точка на психологията на живота в обществото е напълно реална. Отразява социалното мислене на писател от 20-те години на миналия век, но може да бъде пренесена в различно време, без да изгуби смисъла и достоверността си – като всяка прозорлива притча.

 

           ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
          1. Кои типологични елементи на приказката откривате в разказа на Христо Смирненски „Приказка за стълбата“?
          2. Как са представени обществото и властта в „Приказка за стълбата“? Кои са властниците и кой определя пътя им в произведението на Смирненски, т.е. кой е истинският властник според текста?
          3. За какви явления в обществото говори алегорията на „Приказка за стълбата“?
          4. Очертайте връзките между разказа и неговия социокултурен контекст. Кое в обществената действителност на Смирненски и в неговите убеждения според вас му е дало повод да напише тази своя „приказка“?
          5. Каква е съдбата на юношата в този текст на Смирненски? Очертайте отделните стъпки в развитието на героя и обобщете тяхното значение, като правите асоциации и с историческия контекст на творбата.
          6. Анализирайте образа на Дявола в текста: кой е той, каква е ролята му в сюжета? По какво Дяволът от „Приказка за стълбата“ си прилича и по какво се различава с библейския си първообраз?
          7. Какво печели и какво губи момъкът в сделката си с Дявола? Кои от решенията и действията му бихте оправдали и кои – не?
          8. Разсъждавайте върху проблема за вината в „Приказка за стълбата“. Кой и доколко е виновен в рамките на текста? А в рамките на неговия контекст?
          9. Кое в творбата бихте определили като идеализъм? Как тя представя развитието на идеалиста в обществото? Вие можете ли да представите своя алтернатива на това развитие?
          10. Проучете произхода и значението на понятието утопия. Анализирайте разказа на Смирненски от гледна точка на социалната утопия и нейната осъществимост.
          11. По какво „Приказка за стълбата“ ви напомня други текстове на Смирненски? А по какво – нашето съвремие?

@bgmateriali.com

Изтеглиsave