ХУБАВА СИ, МОЯ ГОРО
(въпроси и отговори)
1. Защо лирическият герой се обръща към гората?
Обръщението към човек или неодушевен събеседник е често използван начин за писане на лирическите стихотворения. Така се придава по-голяма непосредственост и интимност на внушението. Най-добре разбираме разликата, ако представим образа на гората чрез „обективно“ описание – „гората е...“ При едно такова определение ще се загуби важна страна на художественото внушение – силната емоционална връзка между човека и гората – един от съкровените образи, свързани с родината.
2. Защо въпреки прекрасните образи споменът за тях предизвиква в душата на лирическия герой само скръб и жалост?
В гората лирическият герой вижда не само образа на своята родина, но и собствения си живот. Подобно на гората човек се ражда, живее и умира. Тъгата по гората е „скръб и жалост“ заради изтичащия живот. Мъката идва и от това, че героят се чувства отделен от родината си и няма да завърши дните си в нея. Без вълшебната сила на гората и родината той се чувства „дърво без корен“, „лист отбрулен“. Когато връзката между човека и родната земя е застрашена, опасността от разпадане на общността, от изгубване на ценностите, които сплотяват хората, става още по-силна.
3. Защо лирическият герой изпитва нужда „да изтлее“ под сенките на родната гора?
Гората, както и земята са устойчиви образи, свързани с родината. Да „изтлееш“ под сенките на гората означава да останеш завинаги част от нея, съдбовно приобщен към родния „райски“ свят. По сходен начин и родната земя приема героите в своите дълбини, за да съхрани завинаги спомена за тях.
4. Защо според лирическия герой човешкото сърце се вълнува от гледката на пораждащия се живот?
Стихотворението създава вълнуващ образ на събуждащия се през пролетта живот. Образът на вечно възраждащата се природа е в пряка връзка с идеята за непрестанно обновяващата се човешка общност. Отделният човек може да изтлее, защото е подвластен на природните закони. Но той и ще оцелее, защото е част от мощта на живота, от човешката общност, която чрез новите поколения продължава своя път във времето.
5. Разтълкувайте твърдението, че човек започва да обича най-силно родината си, когато я загуби.
По ред причини (силата на навика, грижите на делника) човекът е склонен лесно да забравя колко важна за него е родината. Когато я загуби обаче, бързо и остро осъзнава, че му липсва нещо ценно, което му е служело за житейска опора. Именно от това силно усещане за липса се поражда носталгията.
6. Прочети в текста на стихотворението изрази като „миришеш на младост“; „вселяваш в сърцата ни“; „сърцето, което е всякогаш готово да поплаче“ и др. под. Някои от тези думи очевидно не казват това, което е свързано с тяхното пряко речниково значение. Как мирише младостта? Как плаче сърцето? Как в сърцето се вселяват чувства? Помисли върху тези изрази и обясни как чрез тях стихотворението внушава определени идеи, чувства, впечатления.
Освен пряко, думите имат и преносно значение, получено чрез открояване на някаква близост между сравняемите явления. Думата „младост“ означава възраст на човек, животно или растение. Сама по себе си възрастта не може да мирише. Но младата трева, младата гора може. И тази миризма внушава по един чувствен, образен начин идеята, която изразът „миришеш на младост“ иска да изрази. А основната задача на поезията е не да поучава, а да вълнува и по този начин да прави внушения. За това й помагат точно тези образни употреби на думите.
@bgmateriali.com
