1. Пълният член за м. р. ед. ч. -ът, -ят се използва в следните случаи:
а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от м. р. ед. ч.:
Очевидно разказът се отнасяше до боевете и приключенията на въстаниците... (Ив. Вазов) Синджирът глухо издрънка в тишината. (Ив. Вазов)
Нашите славни битки в отечество България ги помни народът... (Ив. Вазов)
Илийца отиде в колибата, дето спеше ладиярят... (Ив. Вазов) Всички погледи бяха обърнати към гората, дълбока, пуста и спокойна, дето сега се криеше бунтовникът. (Ив. Вазов)
б) При членуване на определението на подлога, изразено чрез прилагателно име или местоимение от м. р. ед. ч.:
Старият инвалид се вълнуваше при възпоменанието на тия подвизи... (Ив. Вазов)
Но зная, че когато нашият файтон потегли към водопадите, мене ме обхвана до такава степен нервозно вълнение... (Ал. Константинов)
в) При членуване на именната част (м. р. ед. ч.) на съставно именно сказуемо (най-често след формите на спомагателния глагол "съм"):
Събудената река това е самият гняв на реката. (Й. Радичков)
Аз бях нейният юначен покровител... (Елин Пелин)
2. Непълният член за м. р. ед. ч. -а, -я се използва при членуване на второстепенните части в изречението (допълнение, обстоятелствено пояснение и техните определения): Владиков, ударен с куршум в гърдите, падаше в окопа. (Ив. Вазов) Високият едър селянин се закашля, хвана коня за юздите и го поведе. 3. Определителният член -ят, -я се използва при съществителни имена с деятелни наставки -ар (-яр) и -тел: вратар вратарят ; огняр огнярят; създател създателят Забележка: Думи, в които -ар не е деятелна наставка, се членуват с -ът, -а:
буквар букварът; катинар катинарът; коментар коментарът; олтар олтарът
пазар пазарът
4. С -ят, -я се членуват съществителни имена от м. р. ед. ч., завършващи на -й (край краят, герой героят), както и следните съществителни: зет зетят, лакът лакътят, нокът нокътят и др.
5. Практически правила за проверка:
а) Ако членуваното съществително име може да се замени с местоимението "той", се използва пълният член -ът, -ят: Селянинът поздрави... (Й. Йовков) (Той)
б) Ако членуваното съществително име се заменя с местоименията "него", "го", се пише непълният член -а, -я: Бедната челопеченка действително бързаше да стигне по-скоро до манастира. (Ив. Вазов) (него)
в) След предлог се пише непълен член: Гледаше майката с черния чумбер... (Й. Йовков) В ума му се вълнуваха разни странни и фантастически образи. (Ив. Вазов)
Селянката чевръсто скочи в ладията и седна до ладияря. (Ив. Вазов)
6. Съществителни имена от ж. р. ед. ч., завършващи на "т", се пишат при членуване с двойно "т": Сънят успокояваше поне навреме тия бедни и измъчени от бедността същества... (Ив. Вазов) Благодаря ви, братя мили, за честта. (Ив. Вазов)
Разправи ни за подкупността на администрацията, на общинските власти.
7. Съществителни имена от ж. р. ед. ч., завършващи на "щ", се пишат при членуване с "щ" и "т": Нощта беше влажна и мрачна... (Ив. Вазов)
Когато влязоха в колибата, Хаджията щракна запалката и подири свещта. (Ив. Вазов)
Пещта зееше безмълвна и мразовита. (Ив. Вазов)
Членуване на съществителни и прилагателни имена и местоимения.
1. Пълният член за мъжки род, единствено число -ът, -ят се използва в следните случаи:
а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от мъжки род, единствено число: Потребителят проверява поста си за грешки преди да го публикува.
Форумът се развива с бързи темпове.
б) При членуване на определението на подлога, изразено чрез прилагателно име или местоимение от мъжки род, единствено число: Нарастващият интерес към сайта безпокои конкуренцията. Позитивният поглед прави живота по-лесен.
в) При членуване на именната част (м. р. ед. ч.) на съставно именно сказуемо (най-често след формите на спомагателния глагол “съм”): Нейният коментар беше неуместен. Самият той пише тук под различно име.
2. Непълният член за мъжки род, единствено число -а, -я се използва при членуване на второстепенните части в изречението (допълнение, обстоятелствено пояснение и техните определения): Толерантното отношение е част от неговия характер.
Утрешният ден ще е по-хубав от днешния. Всичко зависи от начина на възприятие.
3. Определителният член -ят, -я се използва при съществителни имена с деятелни наставки -ар (-яр) и -тел: създател – създателят; огняр – огнярят; вратар – вратарят
Забележка: Думи, в които -ар не е деятелна наставка, се членуват с -ът, -а: коментар - коментарът; катинар – катинарът
4. С -ят, -я се членуват съществителни имена от мъжки род, единствено число завършващи на -й: край - краят, герой героят), както и следните съществителни: зет –зетят, лакът - лакътят, нокът – нокътят и др.
5. Практически правила за проверка: Как можем лесно да познаем кой е подлогът в изречението? Едно важно правило може да ни бъде от голяма помощ. А то е, че подлогът управлява сказуемото. Следователно, ако променим подлога, се променя и сказуемото. Съществува и друг начин да познаем, дали дадена дума е подлог. Просто трябва да заменим въпросната дума с лично местоимение. Ако членуваното съществително име може да се замени с местоимението “той”, се използва пълният член -ът, -ят: Новодошлият поздрави – той....
Ако членуваното съществително име се заменя с местоименията “него”, “го”, се пише непълният член -а, -я: Очаквам госта - Очаквам него (го)
А сега едно последно правило. В математически стил то гласи: необходимо условие една дума да бъде подлог е пред нея да няма предлог. Това означава, че ако пред определена дума стои предлог, тогава тази дума в никакъв случай не може да бъде подлог и следователно не трябва да получава пълен член.
След предлог се пише непълен член:
Бъдещето е в легалния софтуер.
Можеш да се довериш на изследователя
6. Съществителни имена от женски род, единствено число, завършващи на “т”, се пишат при членуване с двойно “т”:
Благодаря ви, братя мили, за честта. Пролетта дойде.
7. Съществителни имена от женски род, единствено число, завършващи на “щ”, се пишат при членуване с “щ” и “т”:
Нощта беше влажна и мрачна. Той запали свещта
@bgmateriali.com
