Пълен и непълен член при съществителните, прилагателните имена и местоименията – учебен материал в седем точки с примери от българската класика и от съвременната реч
Зареждане на оценките…
Откъс от материала
Така изглежда материалът отвътре — показана е само част от него.
1. Пълният член за м. р. ед. ч. -ът, -ят се използва в следните случаи:
а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от м. р. ед. ч.:
Очевидно разказът се отнасяше до боевете и приключенията на въстаниците... (Ив. Вазов) Синджирът глухо издрънка в тишината. (Ив. Вазов)
Нашите славни битки в отечество България ги помни народът... (Ив. Вазов)
Илийца отиде в колибата, дето спеше ладиярят... (Ив. Вазов) Всички погледи бяха обърнати към гората, дълбока, пуста и спокойна, дето сега се…
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Едно правило, обяснено два пъти – веднъж с примери от българската класика и веднъж с изречения от днешния ден. Точно това двойно изложение прави материала различен от учебниковото обяснение и от всеки кратък справочник.
Пълният и краткият член затрудняват и възрастни. Тук темата е разгърната в седем номерирани точки, като всяка от тях покрива по един конкретен случай, а не се дава общо правило, от което после ученикът да се оправя сам.
Първата половина стъпва изцяло на художествени текстове. Примерите са извадени от Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин, Алеко Константинов и Йордан Радичков, което прави правилото живо: ученикът вижда как то работи в изречения, които вече е чел в час.
Точките следват логичен ред. Първо трите случая, в които се пише пълен член – при подлога, при определението на подлога и при именната част на сказуемото. После случаят с краткия член при второстепенните части. Оттам темата се стеснява до отделни групи думи: съществителните с деятелни наставки, при които е добавена и бележка за думите, които само привидно попадат в тази група.
Средището е петата точка с практическите правила за проверка. Тук са трите похвата, с които всеки може да се справи без граматичен разбор: замяната с едното местоимение, замяната с другото и правилото за предлога. Именно тези три проверки решават задачата в реално време – на изпит или при писане.
Във втората половина същите седем точки са повторени, но с изречения от съвременната реч. Тук е добавено и обяснение как изобщо се разпознава подлогът, включително чрез връзката му със сказуемото – допълнение, каквото в първата половина няма.
Последните две точки излизат извън мъжкия род и разглеждат членуването на съществителни от женски род с особено изписване – случаите, при които се получава удвояване на съгласната.
Материалът е справочен по устройство: номерирани точки, подточки с букви, примери веднага след всяко правило. Така нужният случай се намира за секунди, без прелистване.
За преподавателя това е готова опора за урок и същевременно списък с примери, които могат да се диктуват направо в час. Двете половини вършат работа и поединично: класическите примери при въвеждане на темата, съвременните при упражнение.
За ученика ползата е практическа: правилото е обяснено веднъж чрез литературата и веднъж чрез всекидневието, а трите проверки се запомнят за минути и вършат работа при всяко писане – от домашна работа до изпит. Грешките при членуването се отчитат навсякъде и тук са предотвратени в корена си.
Свързани материали
Тест по български език: граматична норма при членуването на имената – наблюдение върху художествен откъс и прилагане на правилата за пълен и кратък член (20 задачи с отговори)
Определеността в българския език се разпознава най-добре там, където езикът работи естествено – в жив художествен текст. Настоящият тест по български език тръгва именно оттам и постепенно преминава към систематичното прилагане на нормата. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е откъс от художествена проза с описание на семейна вечеря в двор, богат на определени и неопределени именни форми. Първите пет задачи изискват наблюдение върху него: откриване на подлога в определена форма, посочване на словосъчетание, в което членуването е обусловено от предлог, разпознаване на две последователни думи в определена форма, определяне на службата на конкретна членувана дума и обяснение защо друга дума стои в определена форма. Този блок е особено ценен, защото свързва граматичното правило с реален текст, а не с изкуствено съставени изречения. Втората и основна част систематизира нормата. Проверява се правилната употреба на пълния член при подлог и при пояснение на подлога, задължителният кратък член след предлог, точната формулировка на самото правило, глаголите, при които пълната форма е наложителна, както и особените случаи: заглавията и подзаглавията, съставните собствени имена на институции и условията, при които първата дума в такова име остава нечленувана. Отделна задача е посветена на географско название, което се употребява в устойчива членувана форма. Включени са и въпроси за членуването при няколко определения към един и същ обект, както и обобщаваща задача, в която трябва да се открие изречението с изцяло правилно членуване – формат, изискващ едновременна преценка на няколко форми. Заключителните три задачи са с място за писане. Първата изисква поправка на изречение с координирани определения и кратка обосновка. Втората – формулиране със свои думи на три отделни правила, всяко илюстрирано с пример. Третата поставя задача за избор между две форми в съставно собствено име, придружен с посочване на приложеното правило. Приложен е ключ с верните отговори и пояснения, които назовават граматичното основание за всеки избор – службата на думата, наличието на предлог или типа на глагола, както и кратки бележки защо останалите варианти отпадат. За учителя това е подходящ материал за текуща проверка, за упражнение върху текст или за целенасочена работа с най-затрудняващите случаи от нормата. За ученика тестът показва, че членуването не е механично правило, а следва смисъла и строежа на изречението. Формулировките са ясни, а обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.
Граматична норма. Имена. Членуване на имената
Пълен или кратък член: правило, което се проверява за секунди, а се греши всеки ден. Материалът го подрежда. В началото е обяснено какво представлява граматичната норма и защо тя урежда употребата на думите в изречението. Същинската част е посветена на членуването при имената от мъжки род в единствено число. Правилото е разделено на две: кога се използва пълен член и кога кратък, всяко с примери. Отделно е изведено важното правило за предлозите, което решава повечето съмнителни случаи, и е добавен блок за запомняне. Нататък материалът разглежда по-редките, но също често грешени случаи: членуването на съставни собствени имена и членуването при две и повече определения. Последното е разложено на два случая: когато определенията се отнасят за различни обекти и когато се отнасят за един и същ, което променя изцяло изписването. В края е дадено обобщение на всички разгледани правила. Отделно е обяснено и защо правилото за пълния член не е формалност: то показва коя дума в изречението е подлог и оттам кой върши действието. Подходящ е за упражнение върху граматичната норма, за подготовка за изпит и за бърза проверка при писане.
Урок: Прилагане на граматичната норма – Имена. Членуване на имената – обяснения, примери, типични грешки и упражнения
Членуването се усвоява по-лесно, когато обясненията са подредени по части на речта и са последвани от практическа работа. Урокът „Прилагане на граматичната норма – Имена. Членуване на имената“ предлага седем ясно обозначени раздела. В тях са съчетани понятия, примери, насоки за проверка, коментар на типични затруднения и упражнения. Материалът е подходящ за преговор и за самостоятелна работа върху членните форми. Уводните бележки припомнят съществителните, прилагателните и числителните имена и включват уточнение за местоименията. След това вниманието се насочва към изменяемостта и граматичните признаци. Тази последователност осигурява основа за следващите раздели и помага да се подредят понятията, необходими за работа по темата. Най-разгърнатият теоретичен блок е посветен на съществителните имена. Той преминава през граматичните категории, видовете определителен член и избора между пълен и кратък член. Примерите са свързани със синтактичната служба на думата. Отделена е и проверка чрез заместване, която може да бъде проследена върху дадените изречения. Следващият раздел разглежда прилагателните имена. Обясненията са организирани около съгласуването и членните форми, а примерите позволяват да се наблюдават различни съчетания със съществителни. Така урокът преминава от отделната дума към връзките между думите и подготвя работа с по-широк израз. Числителните имена имат собствен раздел с две подточки. В тях се разглеждат бройните и редните числителни и са посочени примери за членуването им. Ясното отделяне на тази част улеснява целенасочения преговор, когато затруднението е свързано с конкретен вид име. Блокът за най-честите грешки събира пет групи наблюдения. Те обхващат избора на член, форми от женски и среден род, двойното членуване, числителните и съгласуването. Неправилните употреби са придружени с корекции или пояснения. Този формат е удобен за обсъждане в час и за съставяне на лични бележки при самопроверка. Практическата част съдържа четири групи задачи. Първите две включват по четири изречения за попълване на членна форма. След тях има задача за съобразяване с контекста и текст за преписване с подходящо членуване. Така работата преминава от отделни изречения към свързан текст и дава възможност за прилагане на обясненията в различен обем. Заключението връща вниманието към основните направления на урока и значението на точната реч. Седемте раздела могат да послужат като план за преговор. За учителя материалът предлага готова последователност от припомняне и обяснение до обсъждане на грешки и практическо упражняване. Изберете урока „Прилагане на граматичната норма – Имена. Членуване на имената“, за да организирате подготовката си с ясни тематични блокове. Проследете примерите, направете кратки бележки и преминете към упражненията. Използвайте подредбата, за да откриете собствените си затруднения и да упражните по-уверен избор на членна форма.
Правописни правила с примери за 7. клас: Правописни особености на частите на речта. Пълен и кратък член, главни букви, частици, падежни форми, предлози и запетая пред съюзите
Събрани на едно място са точно онези правила, заради които се губят точки на всяка писмена работа. Без теория за теорията, а само това, което трябва да се знае, и как изглежда то на практика. Правописни правила с примери за 7. клас. Към кого е насочен Материалът започва с пряко обръщение към седмокласниците и с кратко обяснение защо точно в този период правописът трябва да се усвои. Тонът е ясен и директен, без заобикалки, и това го прави по-убедителен от обичайните уводи. Какво обхваща Девет групи правила, подредени по честотата на грешките, а не по учебникови раздели. Това е и основното му предимство: започва се от онова, което се бърка най-често. Най-подробно е разработено членуването при мъжки род, единствено число. Обяснено е в кои случаи се поставя пълният член и в кои краткият, като са посочени всички служби в изречението, при които важи едното или другото правило. Отделно е казано какво се случва с определенията към тези думи. Следва правописът на главните букви, разделен на две: при съставните имена и при прилагателните, образувани от собствени имена. При второто правилото зависи от наставката и точно тук се греши най-много. Нататък вървят правилата за степенуването, за слятото и разделното писане на отрицателната частица при различните части на речта, както и отделен случай, при който тя се пише слято с глагол. Една от групите е за ударението при писане и обяснява кога една и съща буква се пише с ударение и кога не. Отделна част е посветена на падежните форми при местоименията за лица. Дадени са пълните редици по падежи и е показано как изглежда правилният въпрос и как изглежда грешният, един до друг. Още една група разграничава два предлога, които постоянно се бъркат, като при всеки е посочено пред какви думи точно се употребява. Последните три групи са за запетаята пред съюзите. Разделени са по логика: кога не се пише, кога въпреки това се пише, и какво става при съставните съюзи. Как са поднесени правилата Всяко правило е последвано от примери, при това не произволни. Голяма част са взети от изучавани литературни произведения и от известни автори, което ги прави и познати, и лесни за запомняне. При част от правилата са дадени и по няколко думи наведнъж, за да се види, че случаят не е единичен. При членуването примерите са придружени и с указание в скоби коя служба в изречението изпълнява съответната дума. Така ученикът вижда не само правилото, но и как се прави самата проверка. За учителя: готов справочен материал за раздаване преди писмена работа или за преговор. Групите с правила се използват поотделно, примерите стават основа за упражнения с други изречения, а частта за падежните форми върши работа като отделен час. За ученика: кратка и ясна справка по най-трудните правописни въпроси. Подходящ за преговор преди контролна работа, за подготовка за изпитване и за бърза проверка в случаите, когато нещо не е сигурно и трябва отговор веднага.
Урок по български език – 10. клас: Граматична норма. Имена. Членуване на имената – правила, специални случаи и практика
Урокът „Граматична норма. Имена. Членуване на имената“ за 10. клас съчетава обяснения, примери и практическа работа с отговори. Материалът започва с определение на граматичната норма, след което подрежда основните случаи на членуване. Подходящ е за систематизиране на знанията и за упражнения, които свързват граматичната функция на думата с избора на писмена форма. Първият основен раздел разглежда употребата на пълен и кратък член при имената от мъжки род, единствено число. Насоките са разделени в две последователни части и са придружени от изречения. Включени са замени, чрез които се проследява функцията на словосъчетанието. Така обяснението предлага конкретна основа за работа с изречението. В този раздел са обособени и специални случаи, свързани със заглавия, прозвища и географски названия. Отделно е насочено внимание към писмената и устната реч. Подреждането позволява при преговор да се разграничат общите правила и случаите, които изискват допълнителна проверка. Следват съставните собствени имена. Примерите включват названия на институции и са представени чрез правилна и неправилна форма. Коментарът привлича и възможността за двусмислица. Този блок е удобен за обсъждане на връзката между граматично оформяне и значение на конкретното название. Теоретичната част продължава с две и повече определения. Двата случая са разграничени според това дали определенията се отнасят до различни обекти или до един обект. Примерите и поясненията дават основа за съпоставяне на близки конструкции. Учениците могат да използват тази организация за собствена схема на разглежданите правила. Практиката е подредена в шест части. Първата съчетава попълване на член и откриване на подлог. Следват специалните случаи, съставните собствени имена и определенията. По-нататък се включва преработка на изречения чрез замяна, а последната част представя кратък текст. Така упражненията следват основните тематични блокове на урока. Особено полезни са рубриките „Помощ“, поставени след отделни групи задачи. Те дават ориентир за логиката на избора и позволяват работа с непосредствена опора в правилото. Различните инструкции упражняват попълване, разпознаване, редактиране, мотивиране и преобразуване на изречения. Учителят може да подбере конкретна група според целта на часа. След практическата част са приложени кратки отговори, а финалът събира основните правила и предлага последователност за проверка. Това подреждане е удобно за преговор и обсъждане на ученически решения. Изберете този урок, за да организирате членуването на имената в ясен план за 10. клас. Работете с примерите, преминете през практическите части и използвайте обобщението, за да упражните последователна граматична проверка на написаното.
План за урок: Граматична норма. Имена. Членуване на имената
Пълен или кратък член: правило, което се проверява за секунди, а се греши всеки ден. Часът го разгръща за 40 минути. В началото е дадена общата информация за урока: предмет, тема, клас и продължителност, а след това целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, заедно с методите, подходите и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент, с реплики на учителя и на учениците, изписани дословно, следвани от три минути въведение за понятието граматична норма. Основната част отделя цели двадесет минути за членуването при имената от мъжки род в единствено число, което е много за една тема и точно затова е правилно: това е правилото, което изисква упражнение, а не обяснение. Нататък часът минава към по-редките случаи и към проверката, която ученикът може да прилага сам. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо правилото за пълния член не е формалност: то показва коя дума е подлог и оттам кой върши действието. Планът е подходящ за преподаване в 10. клас, за упражнение върху членуването и като модел за собствен план.