Романа „Под игото" Иван Вазов пише в Одеса, далеч от родината, но нейният образ грее в творбата на патриарха на българската литература.
Действието се развива най-вече в малкия подбалкански градец Бяла черква, чийто прототип е родният град на Вазов - Сопот. Героите в романа също имат своите първообрази сред близки на автора хора. Това важи с особена сила за чорбаджи Марко, за когото Вазов казва: „ Това е баща ми.” Братята на писателя са първообразите на многобройната челяд в бай Марковото семейство. Вазов изобразява и самия себе си сред присъстващите. Така че първата глава на романа пренася читателя в дома на писателя и отразява неговите мили спомени от чудното време на детството.
Атмосферата в Марковия дом отразява здравите патриархални традиции и разкрива семейството като пазител на нравствените устои на българина.
Описанието на чудната майска вечер, двора и „господарската трапеза" въвежда в интимната обстановка на семейния живот и показва богатата душевност на българина. Тук всеки знае своето място и задължения, отнася се с уважение към другите и се чувства защитен от външния свят. Вечерята е ритуал, приобщаване към рода и родовите ценности.
Основната фигура е бащата. Той е грижовен и любящ стопанин, който напътства, поощрява, възпитава и се радва на децата си. Бавно, търпеливо бай Марко изгражда добродетели и ценности у синовете си. Позволява им да опитат от руйното вино,не за да станат пияници, а да не се стремят към това, което се забранява. Поради същата причина им поверява и „ключа от ковчега с парите". Доверието, което им оказва, е най-силното му възпитателно средство. Когато обаче се наложи, Марко може да бъде строг и взискателен. Той държи на християнските норми и морал, внушава ги и на децата си. Чорбаджи Марко иска те да растат със самочувствие и достойнство, без робски страх в душите си. Затова укорява майка си, че ги плаши с турците. Бащата знае, че на новото време и на отечеството са нужни не само добродетелни християни и честни хора, но и силни, непримирими със злото личности. И неотклонно, с жест, укор или с добра дума, напътства децата си, за да поемат правия път в живота. Чорбаджи Марко е олицетворение на бащата в патриархалния свят на българското семейство! Той се труди неуморно, за да осигури прехрана, закрила и бъдеще на своето поколение. Не е сред най-богатите, но е достатъчно заможен и не превръща парите и имането в самоцел. По-важни за него са уважението, честността и обичта. Като типичен български родител, той държи на образованието на децата си. Сам останал неук, бай Марко се прекланя пред силата на науката и вярва в нейната прераждаща сила. Затова се чувства поласкан и особено горд да бъде сред училищните настоятели. Взема присърце своето обществено задължение. То му носи радост и човешко удовлетворение. За училището е готов да даде всичките си сили и да работи за неговия напредък. С гордост пита сина си какво е разказвал учителят, защото знае, че детето е умно, усвоило е знанията и може да ги предаде на по-малките си братя. Особен интерес буди у бащата историята и то гази част от нея, която ще помогне на българите по пътя им на избавление от робството. Тя ще им каже, че на света има могъща славянска държава - Русия, която олицетворява техните надежди за свобода. Явно не само в дома на чорбаджи Марко, а в цяла Бяла черква, в цяла България витае духът на новото време, на очакването за промяна. Българинът не е вече толкова беззащитен и покорен роб. Готов е, въпреки насилията, да се брани, да отстоява своята чест и да се противопоставя на поробителя.
Ето защо след „тупурдията", причинена от неочаквания гост, Марко взема пищовите, за да брани семейството си от надвисналата опасност. Но нарушилият спокойствието на дома не е враг. В Бяла черква пристига Иван Краличът, човекът, избягал от Диарбекир, за да помогне за организацията на въстанието.
Родолюбивият бай Марко приема с радост сина на своя приятел. Той е скъп гост за семейството. Готовността на Иван Краличът да се жертва за отечеството предизвиква възторга на Вазовия герой - патриархалния българин бай Марко. Той е любящ баща, нравствена опора на семейството си, но и човек, „разтворил” сърцето си за апостолите на бъдещото въстание в Бяла черква, готов да помогне на всеки, изпаднал в беда, както и да участва в подготвяния бунт за свобода.
@bgmateriali.com