Когато Досадата глътне света: анализ на „Към читателя“ и на сборника „Цветята на злото“ от Шарл Бодлер
Зареждане на оценките…
„КЪМ ЧИТАТЕЛЯ” - ПОЕТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ”КРАСИВО” ПОРОЧНИЯ СВЯТ НА ДУШАТА
Френският символизъм е немислим без поезията на Шарл Бодлер. В историята на западноевропейската литература той е първият представител на модернизма - художествено направление, намерило отражение в различни жанрови форми на изкуството, но постигнало своя висок естетически връх в творчеството на Бодлер. Той пръв открива естествената аналогична връзка между външно и вътрешно, обективно и субективно, които имат своето съответствие в един общ символен образ. Бодлер създава „трета" художествена реалност, в която абстрактно-духовното оживява. Тя наподобява обективния живот в природата, но има свой „език” за изповед на невидимото като мисловна рефлексия на духа. Бодлер превръща човешката душа в персонализиран символен образ. Тя страда, плаче, затваря се в себе си като живо същество. Изживява своите кризи, които са много повече от миговете на радост. Тъжна е поезията на Бодлер, но внушенията й са далеч от отчаянието и безизходността. Творецът намира философската формула на живота, изречена красиво със словото-символ. В него светът е контрастно противопоставен, а преживяванията отразяват дисхармоничното битие на духа като вътрешен преход между грозно и красиво, при който естетическите различия плавно изчезват. Съответствието между тях изразява „символът-аналогия" на Бодлер. Той загатва за различието, но повече говори за еднаквостта. Това създава особен вътрешен живот в художествения свят на неговите творби. Подобно магнетично излъчване, близко до спиритуалното, има и сборникът „Цветята на злото”, превърнал се в емблематична, представителна поетична книга за цялостния творчески поглед към света на Бодлер.
Самото заглавие „Цветята на злото” е наситено с дълбок философски смисъл. Библейско-етичното възприемане на външния, обективен свят като зло се превръща в красиво естетическо преживяване за поетичния дух. Съответствията, синестезиите между етика и естетика вече като поетично-философски категории са вътрешният смисъл на художествения символ. Той е натоварен с мисловно съдържание, което провокира размисъл. Поетът предлага своята художествена формула за пътя на страданието, който води към спасение от злото. Самото преживяване, изразено с всички нюанси на скръбта и мъката, е красиво. Човешката душа е в „ролята" на Спасителя. Тя страда, за да спаси от злото съзнанието, което е в пряк досег с грозната действителност. Така се формира Бодлеровата идея за екзистенциалната (съществуващата) грозота на реалното, което е обективна причина за злото, обсебило човешката душа. То живее в нея и там именно разцъфват измамно красивите, изкусително съблазнителни „цветя" на „злото". Човекът дори и не подозира колко „красива" е „грозотата" и колко „красив" е ликът на Сатаната. Този „друг", непознат свят, изпълнен с усети, преживявания и размисли, описва Шарл Бодлер в поетичния си сборник „Цветята на злото”. Той се състои от 130 стихотворения, формиращи в композиционно отношение шест цикъла: „Сплин и идеал”, „Парижки картини”, „Виното”, „Цветята на злото”, „Бунт” и „Смъртта”.
Названията на отделните композиционни части сами по себе си говорят за поетичните търсения на автора. Художественият идеал на Бодлер е лирично-психологично съответствие на минорните, депресивни състояния на духа, формулирани с поетичната категория на модернизма - „сплин". Нейното символно съдържание се определя от гнетящото усещане за тъга и меланхолия:
Когато натежи като капак небето
върху духа, съзнал печал и нищета,
и хоризонта цял обгърне, при което
ни праща черен ден, по-тъмен от нощта;
Поетът изповядва вътрешния процес на психологичен дискомфорт, търсейки художествено пространство за символните размисли, посочващи причините за появата на злото. Реално зрима е художествената среда във втория поетичен цикъл. В него отчетливо е откроен духовният и социален пейзаж на Париж, разкрита е „душата" на „града", изповядани са нейните скрити тайни. Урбанистичният пейзаж има свой живот, свое дихание. Следващите четири поетични цикъла правят впечатление с универсалното и твърде модерно интерпретиране на библейско-етични теми. Бодлер формулира основната проблематика на екзистенциализма (творческо търсене смисъла на живота) - художествено направление в развитието на литературата и изкуството, възникнало във Франция през първата половина на XX век. Почти столетие по-рано поетът модернист прозира основните насоки в развитието на творческите търсения. Произведенията на Жан-Пол Сартр и Албер Камю имат дълбока художествена връзка с поезията на Бодлер.
Своеобразно въведение към шестте поетични цикъла на сборника „Цветята на злото” е първото стихотворение, озаглавено „Към читателя”. Обръщението на Бодлер е пряко адресирано към човека и неговата съвест, към духовния вътрешен свят на читателя:
Невежество, заблуда, скъперничество, грях
духа ни завладяват и смучат от кръвта ни.
и свойта гузна съвест усърдно
всеки храни,
тъй като просяците - гадините по тях.
Невежеството е благодатната „почва", където могат да цъфнат „цветята на злото", да избуят срамни, греховни заблуди. Съвестта „гузно” мълчи и подхранва кълновете на порока, обсебили душата. Неискреността се ражда от страха, че „разголването" на обремененото със зло съзнание е вече самопризнание за сторени грехове. Обективността на злото намира отражение в субективните, прикрити действия на човека. Бодлер извайва най-точния символен образ на неискрената човешка природа: „и свойта гузна съвест усърдно всеки храни, / тъй като просяците - гадините по тях." Грозотата има своя естетика, своя образна стилистика. Внушенията са сетивни и силно въздействащи. Порокът тайно разяжда душата. Човекът е единствен „свидетел" на престъплението, което усърдно прикрива. Но така грозното е всевластно и духът е негов заложник. А за това морално престъпление единствен виновник е почувствалият зависимостта си от „красивото” зло човек. Той харесва греха си, страхува се да признае, че изкусителният „чар" на злото е по-„упойващ” от моралната сила на съвестта и съзнанието:
В греха сме упорити, страхливи –
пред разплата
признаваме веднага, щом щедро
ни платят,
и пак доволни крачим по калния си път
с надежда да измием с престорен
плач петната.
За Бодлер измамната уютност на проявената слабост пред изкушенията на порока е начало на човешкото падение. По този път надолу - към Ада на духа - върви обсебеният от злото. Вътрешната грозота, недокрай разбрана, но инстинктивно прикрита, е изразена с външно зрим образ: „доволни крачим по калния си път”. Падението води до нова заблуда. Омърсена е и надеждата като нравствена категория. Тя служи единствено „да измием с престорен плач петната". Библейско-етичното съдържание на човешкия устрем към добро - негова вътрешна убеденост в силата на духа, че ще победи злото - сега е с нови, контрастно противопоставени стойности. Надеждата е „съюзник" на човека по калния път на порока. Тя сякаш е част от злото, негово „красиво цвете", чието „ухание" измамно приспива съзнанието. А тази промяна в дълбините на човешката душа е дело на „Сатаната - Магьосник Велик”:
Отдавна Сатаната - Магьосник Велик -
връз ложето на злото духа ни с
блян приспива,
метала благороден на волята ленива
до капка изпарява като зловещ химик.
Злото е одухотворено. Неговият персонифициран образ е обгърнат с магията на тайнството. Изкуството му да изкушава е велико. То е равно по измамна красота на божественото вдъхновение - бленуваната, но в дадения случай несъществуваща радост, към която се стреми душата - творец на грозното и прекрасното, на греха и светостта. Реминисценции със средновековния мистицизъм внушава пластично изваяният символен образ на похитения от порока дух: „... духа ни с блян приспива,/метала благороден на волята ленива/до капка изпарява като зловещ химик". С философския камък на злото, като „зловещ" химик, „Сатаната - Магьосник Велик" изкушава човека, приспива съзнанието и добродетелите стават ненужни. Те отстъпват пред изкусителната сила на порока. Духът е в плен на злото, което е още по-пленително красиво, защото е настойчиво и упорито преследвано, тайно пожелано от самия човек. То е негова съдба:
С конците на съдбата ни тегли по наклона!.
Сред мерзости се ровим да вкусим
благодат
и всеки ден е крачка към зейналия Ад,
но пак вървим без ужас сред
тъмнина зловонна.
Душата е жертвеният пир на злото. То носи сладостта на покварата, която опиянява и увлича човека. Той върви към греха, стреми се към него, иска да „вкуси" дяволската „благодат" на порока. А всяка глътка от сатанинския „еликсир" е стъпка към „зейналия Ад" на собствената му душа. Тя е порочна и хищна, готова да погълне в отровната си паст последните добродетелни помисли на човека. Нравствеността е заплаха за злото. И то още по-властно обсебва душата:
И както груб развратник гризе
със сластен стон
гърдите похабени на уличница стара,
така и ние - скрито терзани от
поквара...
насладата докрая цедим като лимон.
Порокът изкушава със страстна и неумолима сила. Настанява се трайно в духа. Руши безнаказано представите за морал и благоприличие. Насладата от престъпването на нравствените норми и отдаването на греха е по-голямо удоволствие от непорочността. Това духовно падение изчерпва всички съпротивителни сили и остава единствено желанието да се изпитат докрай всички тайни, порочни страсти на злото. Жаждата е неутолима и „насладата докрая цедим като лимон". Така човекът сам населява с „демони ужасни" душата си. Става участник в измамна игра на щастие и свидетел на собствените си кошмари:
А в мозъка ни пламнал като
кълбо от глисти
рой Демони вилнеят в пиянски див екстаз;
щом дробове разтворим, Смъртта
се спуска в нас…
река подземна - с жалби и
стонове нечисти.
Вътрешната динамика на депресията е изразена с експресивната сетивност на символни образи, стресиращи с разголената откровеност на порочното разложение на духа. Съзнанието се мята в кошмарната прегръдка на злото. Погнуса внушава нарисуваната картина на заслужено наказание: „... в мозъка ни пламнал като кълбо от глисти /рой Демони вилнеят в пиянски див екстаз". Това е тотално отричане на порока чрез силното антиестетично въздействие на хиперболизирания образ на покварата: „кълбо от глисти", символно изразил ужаса от осъзнатата нравствена вина. Бодлер съзнателно използва експресивната сила на грозното, което агресивно атакува съзнанието. Внушено е почти сетивно усещане за психострадание отвъд мярата на разумното. Преживяването е екстремално, чувството - еднотоново оцветено само с тъмния греховен мрак на страданието. Сатанинската наслада от порока е удоволствие, жестоко заплатено от наказаната душа. Тя е изправена пред Страшния съд на съзнанието, почувствало угризение за сторените, непростими грехове. Духовната смърт идва по-бързо от биологическата. Тя е хищна и ненаситна. Вилнее в „пиянски див екстаз", похитила хармонията на духа. Мъчителна е агонията на бавно умиращото нравствено съзнание. Наподобява „река подземна - с жалби и стонове нечисти". Озвучено е греховното пространство на опорочената от злото душа:
Щом ножът и метежът, отровата,
грехът
не са покрили още с бродерия забавна
платното на съдбите, разнищени
отдавна...
не е готов, за жалост, на
крайности духът!
Духовната смърт унищожава съдбата на човека, „разнищва" нейното платно. Отдавна всички нишки, вплитащи образа на доброто в съдбовния възел от щастие и нещастие на човешкия живот, са разкъсани. Духът не познава крайностите. Съществува само грехът, но не и светостта на доброто. Контрастът, поляризацията на чувствата са игнорирани, за да бъде още по-силно и страшно страданието. Душата е сякаш „забързана" на колелото на мъченията. Болката е неистово сетивна, а страданието - неописуемо:
Но между всички твари - чакали,
хрътки, смоци,
маймуни, скорпиони,
пантери и орли,
пълзящи и ръмжащи,
отблъскващи и зли,
сред скверния зверилник на
нашите пороци
аз знам една угасна, една
безчестна гад!
Психологичните кошмари, преследващи дълбоко обремененото с чувство за вина съзнание, създават картината на апокалиптичния хаос. Тя е озвучена с рева на хищни животни. Бодлер създава болезнения символен образ на човешката психодепресия, на „душата-зверилница”. Всеки порок, на който се е отдавал духът, има своето хищно символно съответствие, наподобява реален образ на „чакали, хрътки, смоци", „пълзящи и ръмжащи, отблъскващи и зли". Но сред тази скверна поквара на душата се откроява причината за злото, предизвикало психодепресивните кошмари на страдащото съзнание. Бодлер отново намира най-точното символно съответствие: „аз знам една ужасна, една безчестна гад!” Настъпва мигът на откровение. Тайната за човешкото падение изповядва поетът:
Макар че тя не кряска, ни с подъл
скок напада
земята на парчета ще натроши
с наслада
с една прозявка само ще глътне
този свят
Вътрешното опустошение, мъчителното умиране на духа е породено от „Досадата" - тази „модерна" болест на скърбящото съзнание, потънало в меланхолия и тъга без желание за борба. Силите за съпротивление отдавна са изслушани от порока. Изпитаните удоволствия са били така силни и страстни, че „Досадата” е ласкав, уютен пристан за уморената душа. Тя мечтае за покой и смърт. На прага на вечността е. Взира се без страх в тъмните чертози на небитието. „Досадата” е последна „спътница" в скръбта на ограбения дух, лишен от жажда за „живот":
Досадата! В окото хашишът
гложди сладко
и през дима бесило стърчи като
кошмар
И ти си близък с нея -
с изтънчената твар.
читателю притворен, мой двойнико,
мой братко!
Досадата въздейства на човешката психика като наркотик: „хашишът гложди сладко". Смъртта, в реалността си грозна и отблъскваща, сега под опиумната омая на порока е изтънчено красива. Ето ги „цветята" на „злото", красивите изкушения на греха, наказали с бавно тление и смърт духа. Всеки е подвластен на красивото в заобикалящия го свят, но твърде често зад него се крие злото, за което единствен Шарл Бодлер се осмелява да говори, разпознал изкусителния му лик в поетичния сборник „Цветята на злото”.
Свързани материали
Небето като капак и черният флаг на мъката: анализ на стихотворението „Сплин“ от Шарл Бодлер
Една английска дума, която по времето на Бодлер малцина разбират, дава име на цяло душевно състояние и на едно от най-мрачните стихотворения в европейската поезия. Анализът започва именно с нея: откъде идва „сплин“, каква е връзката ѝ със старите представи за телесните течности и с меланхолията, как днес наричаме това състояние и защо поетът избира точно този загадъчен израз. Тук е обяснено и мястото на творбата в цикъла „Сплин и идеал“ от „Цветя на злото“. Вторият раздел разглежда конфликта: противопоставянето между надеждата и мъката, разпределението на напрежението по строфи, кулминацията с камбанния звън и риданията и финалната алегорична картина. Отделено е внимание на един израз, който позволява стихотворението да бъде разчетено и по друг начин, а с това остава открит и въпросът дали конфликтът наистина е решен. Третият раздел е за лирическия герой: защо лирическият говорител и героят съвпадат, към кого се обръща той, какво издава лексиката на творбата и как стихотворението се свързва с фигурата на прокълнатия поет и с представата на модернистите за двойствения свят. Четвъртият раздел е най-подробен и проследява как е построена картината на света: веригата от образи на притискане и задух в първите строфи, нахлуването на звуците, тяхното изчезване, обособеността на последната строфа, преплитането на природно и човешко в така наречения пейзаж на душата и промяната в речника, с която конкретното наблюдение прераства в символ. Финалната част разглежда мястото на „Сплин“ в културната история: израза „Бодлеров сплин“, обрата към душевния свят в модерната литература, българското ехо на този обрат и отношението на диктатурите към „декадентското“ изкуство. Материалът е подходящ за подготовка за час по литература, за преговор преди класна работа и за писане на интерпретативно съчинение върху модерната поезия.
Поетиката на безнадеждността и раждането на модернистичното съзнание в сборника „Цветя на злото“. Анализ на стихотворението „Сплин IV“ от Шарл Бодлер (четвъртото стихотворение от цикъла „Сплин и идеал“ в сборника „Цветя на злото“ с въпроси и отговори
Стихотворението е разгледано в контекста на целия сборник. Началото представя Шарл Бодлер, живял от 1821 до 1867 г., смятан за родоначалник на модернизма в поезията. Следват творческа история и значение на книгата, а после работа с текста. Въпросите за автора разглеждат другите му творчески занимания извън поезията и начина, по който цялостното му присъствие променя представата за човек на словото, а рубриката за любознателните предлага проучване на влиянието му върху Артюр Рембо. Въпросите към творбата са конкретни: кое е основното настроение и как е постигнато, коя цветова гама преобладава, какви чувства вълнуват лирическия субект, къде и кога е разположен той и кои са знаците на страданието и смъртта. Поставянето на едно стихотворение в рамката на целия сборник е удачно, защото обяснява защо то носи точно това заглавие и как се свързва с останалите творби в цикъла. Отговорите са разгърнати и се опират на конкретни стихове. Обемът е съобразен с учебната програма, а формулировките са достъпни и без предварителна подготовка.
Между притискащата действителност и недостижимия идеал - „Сплин“ от Шарл Бодлер като драма на модерния човек. Литературен анализ с въпроси и отговори
Стихотворението е поставено там, откъдето започва модерната поезия. Началото представя Шарл Бодлер, един от най-значимите френски поети на XIX век и създател на нов тип поезия, и сборника „Цветя на злото“. Следва раздел, който обяснява защо именно той е образецът за модерен поет. Същинският анализ разглежда опозицията между идеала и действителността в творбата, а после я поставя в по-широка рамка: как романтизмът и символизмът изграждат тази опозиция и в какво се състои символизмът според самия Бодлер. Въпросите и задачите са конкретни: как може да се опише състоянието на лирическия Аз, как е въведен образът на земята, с какви образи се изгражда внушението за липса на свобода, кои абстрактни категории са превърнати в лирически герои и има ли конкретна причина, която отключва преживяването. Десет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа, което прави разработката удобна за подготовка за час и за писмен анализ на модерна лирика. Заключението обобщава защо сплинът не е просто лошо настроение, а състояние на модерния човек, което поезията за пръв път назовава. Понятията са обяснени с прости думи и с примери от текста.
Между сплина и погребаната надежда - мрачният свят на модерния човек в „Сплин“ от Шарл Бодлер. Подробен анализ с въпроси и отговори
Стихотворението е поставено сред целия модернистичен обрат. Началото представя Шарл Бодлер като прокълнатия поет и основоположник на модернизма, роден в Париж в семейството на служител в Сената. Следва раздел за символизма като първо голямо направление на литературния модернизъм, а после части за самия сборник и за конкретната творба. Въпросите и отговорите изясняват кои черти на лириката се откриват в стихотворението, какво е първото впечатление от него, кое е определящото чувство и състояние на лирическия герой и как се тълкува финалът. Следват питания за главните идеи на символизма, за намерението на поета да извлече определено внушение, за смисъла на неговия отказ и за думите на Теофил Готие. Двадесет и четири въпроса с отговори и задачи придружават анализа. Привличането на мнението на Теофил Готие показва как се работи с литературнокритически източник, а въпросът за първото впечатление оставя място и за несъгласие. Отговорите са разгърнати и се опират на конкретни стихове. Обемът е съобразен с учебната програма, а формулировките са достъпни и без предварителна подготовка.
Между идеала и черния флаг на Мъката - меланхолията и обречеността в „Сплин“ от Шарл Бодлер. Подробен анализ с въпроси и отговори
Стихотворението е разгледано по всички елементи на литературния анализ. Началото представя Шарл Бодлер, живял от 1821 до 1867 г., смятан за предвестник и един от най-важните представители на модерната поезия. Следват раздели за произведението, за жанра, за героите, за композицията и за темите, а отделна част свързва литературата с историята. Въпросите и задачите изясняват жизнения и творческия път на поета, творческата история на творбата и обяснението, което изследователите дават за употребата на самата дума в заглавието. Разгледани са жанровите особености, откроеният герой и начинът, по който той е въведен, както и останалите герои. Деветнадесет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа, което го прави удобен за подготовка за час и за писмен текст върху модерната лирика. Въпросът за обяснението на самата дума в заглавието е сред най-интересните, защото показва, че поетът избира чужда дума нарочно. Отговорите се опират на конкретни стихове и не преразказват творбата. Обемът позволява подготовка и за най-подробния изпитен въпрос върху творбата. Задачите дават материал и за самостоятелна писмена работа, а не само за проверка на прочетеното.
Градът като черна гробница: анализ на цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски и картините на страданието
Шестте фрагмента на цикъла „Зимни вечери“ са проследени един след друг, така че ученикът да види как от отделните картини се сглобява цялостният образ на страданието. Началото поставя творбата в контекста на социалната проблематика у Христо Смирненски и обяснява защо насловът е не само времеви определител, а понятие с фолклорна памет, в която зимата се изравнява със смъртта. Първият фрагмент е разчетен през сравнението за града, през цветовата символика, през детайлите на сградите и прозорците и през образите на мъглата и младата луна. Вторият въвежда лирическия говорител сред хижите и съпоставя неземната красота на рисунките по стъклата с грубата проза на делника, включително с разпадането на дома и на семейните връзки. Третият фрагмент е разгледан през романтическия полъх на цигулката и през фигурите на циганите ковачи, чийто съзидателен труд остава без светлина и радост. Четвъртият проследява безсилието на човешките творения пред мрака, образите на слепия старик и на натовареното дете и вопъла на говорителя към страдащите братя. Петият фрагмент е представен чрез картината на смъртта и вярата като единствено упование, а последната част се спира на двете деца с чувалчетата и на фенера, безсилен пред мъглата. Наред с фрагментите анализът обръща внимание на мозаечната композиция, на смесването на символистични, романтически и реалистични пластове и на конкретните художествени средства, чрез които е изградена картинността. Изложението е подходящо за подготовка за изпитване и за интерпретативно съчинение върху образа на града и съдбата на малките хора, както и за преговор върху поетиката на Смирненски.