Малкият принц – героят на творбата е гост от далечна планета, чието име подсказва, че е още дете. Той е дете не толкова на години, колкото като човек, който си задава въпроси, тръгва на път да опознава света и хората, трупа опит. Малкият принц е малък и защото се чувства самотен на своята малка планета и по необятните пътища сред звездите. Като всички нас той прилича на прашинка, залутана сред безкрая на Вселената.
Подобно на всички приказни герои и този принц се е сблъскал с труден проблем и предприема пътуване в търсене на нещо ценно. Но трудността, която го тревожи, не е липсата на някакво благо, а неразбирането и чувството за самота. Той търси познание за широкия свят и за своето място в него, за самия себе си. Неговият път е пътят на човека по следите на въпроса: кое е важно в живота и как да намерим щастие.
Приятелството на Малкия принц с лисицата го избавя от самотата и заедно с това от тревожното лутане. То му помага да осъзнае, че неговата роза е единствена и неповторима, защото е „опитомена“ и обичана от него. Благодарение на собствената си отдаденост принцът наистина притежава ценно и уникално съкровище. Така тайната на лисицата е разкрита още преди да е изречена. Истинското тайнство е самото приятелство, което му е помогнало да я осъзнае. Тя е тайна дотолкова, доколкото същинското разбиране не се постига с готово поучение, а с опита, с цената на лично изживяна радост и мъка. И си остава тайна за онези, които не поемат риска да вложат нещо от себе си в съприкосновението с другите.
Фантастичното присъства в „Малкият принц“ не само защото главният герой пристига по необясним начин от своята незнайна планета, мъничка като къща, а животните и цветята са очовечени. Фантастична е самата висока условност на изобразения художествен свят. Текстът не показва почти никакви последователно свързани елементи от реалността, няма пейзаж, градове, къщи, дворци. Споменатите места и детайли от всекидневието (градина с рози, житни ниви, ловци и пушки, търговци с магазини) са само символични образи, които сякаш изплуват и отново изчезват. Отказът от създаване на илюзия за цялостни картини извежда на преден план представата за истински важните неща, за най-съществените проблеми на живота, противопоставени на повърхностното и потребителско отношение към него.
„Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите“. И наистина всичко видимо и осезаемо в текста присъства не като описание на външни обстоятелства, а като усещане и преживяване. Пространството и времето са одухотворени и наситени с чувства и настроения. Дните и часовете са празни и безлични, ако не са изпълнени с трепета на очакването и радостта от общуването. Градината с розите е място за прозрението, житните ниви – на спомена.
За предаването на основните послания допринася пестеливият и изчистен начин на разказване и изграждане на диалозите. Героите говорят кратко, просто, без много думи, почти без сложни изречения. Това придава известна загадъчност на разказа, защото чувствата и мислите им не се изразяват подробно и не се обясняват. Така текстът оставя читателя сам да размишлява и същевременно внушава, че най-основните истини са по детски прости, кристално ясни, достъпни и разбираеми. Със своята откритост, чистота и невинност главният герой подтиква читателя да пробуди детското в себе си, да живее всеки миг с въпроса, кое е наистина съществено и ценно.
Текстът загатва за връзката между човешкия и природния свят чрез въведените герои и чрез темата за опитомяването. Като опитомява дивото животно, като отглежда градина с рози или нива с жито, човек използва и присвоява благата на природата, затова и поема отговорност за нейното съхранение. Обикновено си представяме, че опитомяването е едностранен процес, в който едната страна въздейства върху другата и я подчинява. Но в разказа и двамата герои участват, и двамата се доближават един до друг. Всеки дава на другия част от себе си. Нещо повече, животното притежава по-дълбока чувствителност и проникновение, символизиращи мъдростта на природата. Връзката между човешки и природен свят е връзка на взаимна зависимост и хармония.
Героите в текста са хора, животни и растения. Главният герой търси хората, за да открие приятели, но ги намира най-напред в природния свят. Той е с отворени очи и сърце за всичко добро и красиво, и умее да общува съвсем непосредствено с цветята и животните. Грижи се за своята малка планета, за своята роза, опитомява лисицата и разбира, че доверието и близостта означават отговорност. А отговорността към тези, които обичаме, прераства в разбиране и отговорност към света изобщо. Само чрез лично преживяната връзка с избраните близки същества човек опитомява света.
„Малкият принц“ – разказва необикновена история за обикновените неща. Приземява смисъла на сложни понятия като самота, общуване, приятелство, любов, щастие до прости наглед случки. Но именно в тях можем да открием радост, удовлетворение и смисъл в живота.
@bgmateriali.com
