Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 160 резултата
Интерпретативно съчинение: „Луната и слънцето - небесните знаци на чувствата“ в „Посвещение“ от Петя Дубарова
Небето в поезията често говори по-красноречиво от думите. Интерпретативното съчинение за луната и слънцето като небесни знаци на чувствата вдига поглед нагоре и открива в „Посвещение“ плас...
Есе по граждански проблем: „Нужна ли е поезията на младите днес?“ (творчеството на Петя Дубарова)
В свят на бързи образи и кратки съобщения въпросът за поезията звучи почти провокативно. Есето по граждански проблем „Нужна ли е поезията на младите днес?“ го приема сериозно и отговаря смел...
Есе по житейски проблем: „Любовта като откривателство“ („Посвещение“ от Петя Дубарова)
Темата звучи неочаквано и точно затова привлича. „Любовта като откривателство“ е житейско есе, което поглежда към най-познатото човешко чувство от непривичен ъгъл и предлага свеж, смислен р...
Интерпретативно съчинение: „Възторг и тревога – двата гласа на влюбения“ по стихотворението „Колко си хубава!“ от Христо Фотев
Добрата интерпретация прилича на музикален слух: тя долавя не само мелодията, но и тихия глас, който звучи под нея. Съчинението за възторга и тревогата в гласа на влюбения чете „Колко си хубав...
Есе по житейски проблем: „Простите думи и големите чувства“ („Колко си хубава!“ от Христо Фотев)
Есе за простите думи, написано с прости думи: в това е първият чар на „Простите думи и големите чувства“. Работата поставя житейски проблем, който всеки е усещал в мигове на силно вълнение, а н...
Есе по житейски проблем: „Детинското изумление – как да не пораснем за чудото“ (по стихотворението „Колко си хубава!“ на Христо Фотев)
Кога за последен път нещо те накара да спреш и да се загледаш? Есето по житейски проблем за детинското изумление тръгва от този привидно простичък въпрос и постепенно го разгръща в размисъл з...
Есе по житейски проблем: „Да обичаш, без да притежаваш“ (по стихотворението „Колко си хубава!“ на Христо Фотев)
Обичаш ли някого, ако искаш да знаеш всяка негова стъпка? Около този неудобен въпрос е изградено есето „Да обичаш, без да притежаваш“, написано по житейски проблем. То търси отговор, който не ...
Есе по житейски проблем: „Защо разбираме цената на обичта едва когато я губим?“ - думите, които не бива да закъсняват („Аз искам да те помня все така“ от Димчо Дебелянов)
Понякога най-важните думи остават неизречени точно в мига, в който са най-нужни. Есето по житейски проблем „Защо разбираме цената на обичта едва когато я губим?“ превръща този познат човешки ...
Есе по морален проблем: „Утеха, в която сам не вярваш: милосърдие или лъжа?“ (по стихотворението „Аз искам да те помня все така...“ на Димчо Дебелянов)
Темата предлага две имена и чака да се избере едно от тях. Почти всички есета по нея избират по-топлото и после го защитават с чувства. Тук не е избрано нито едно, а е показано защо и двете не вър...
Есе по граждански проблем: „Цената на войната - изгубените таланти“ (по елегията „Аз искам да те помня все така...“ и съдбата на Димчо Дебелянов)
Темите за войната и културата обикновено свършват с добро чувство: трябва да помним, трябва да пазим мира. Срещу това никой не спори и точно затова от такъв текст нищо не остава. Тук е направен...
Есе по житейски проблем: „Сбогуването - край или част от любовта?“ (по елегията „Аз искам да те помня все така...“ от Димчо Дебелянов)
Темата предлага две врати и очаква да се влезе в едната. Почти всички есета по нея избират по-топлата и после я украсяват с хубави думи за паметта и нежността. Тук не е избрана нито една от двет...
Есе по морален проблем: „Имаме ли право да даряваме надежда, в която сами не вярваме?“ (по елегията „Аз искам да те помня все така...“ от Димчо Дебелянов)
Повечето работи по тази тема бързат да отговорят с да или с не и после подпират отговора с чувства. Тук първо се проверява дали въпросът е зададен цял. Тази една стъпка променя целия разговор и...