Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 1844 резултата
Есе на тема „Има ли граница между гениалността и безумието“ по поемата „Cis moll“ от Пенчо Славейков
Есе, което не се задоволява с общи разсъждения, а предлага мерило. То посочва три конкретни признака, по които двете състояния могат да бъдат различени – и всеки от тях е обяснен и подкрепен. И...
Есе по граждански проблем - теория, десет стъпки за писане и готов образец на тема „Политическото хамелеонство“
Едно животно сменя цвета си, за да оцелее, и никой не го съди. Човекът прави същото - и разликата се оказва огромна. Върху този образ е изградено готовото есе, с което завършва материалът. Но пре...
Есе по морален проблем: „Достойнството не се купува с вратовръзка“ - когато външният знак се опита да замести вътрешното съдържание (по книгата „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов)
Един на пръв поглед нищожен детайл от облеклото на героя след завръщането му от Европа се оказва носител на целия смисъл. Есето по морален проблем тръгва точно оттам и разкрива каква подмяна ...
Есе по морален проблем: „Кафенето и площадът: когато говоренето замества действието“ - илюзията, че си направил нещо, след като си го казал (по книгата „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов)
Всичко в творбата започва с приказки и завършва с приказки - а накрая не се е случило нищо, освен че една група хора е сменила мнението си. От това наблюдение тръгва есето по морален проблем. Пр...
Есе по морален проблем: „Политическото хамелеонство“ - когато човек забрави собствения си цвят (по книгата „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов)
Хамелеонът сменя цвета си, за да оцелее - това е дар от природата. Но когато човек започне да сменя убежденията си по същия начин, дарът се превръща в падение. Оттук тръгва есето по морален проб...
Есе по морален проблем: „Докато се надсмиваш над недостатъците си, все още имаш шанс“ - смехът като признание, а не като бягство (по книгата „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов)
Един стар признак на здравето, който важи и за отделния човек, и за цял народ: способността да се смееш на себе си. Есето по морален проблем тръгва оттук и защитава тезата, че този смях е първата...
Есе по морален проблем: „Свободата се ражда най-напред в съзнанието“ - кога всъщност свършва робството (по главата „Пиянството на един народ“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов)
Въпросът изглежда с очевиден отговор: робството свършва, когато чуждата власт бъде изгонена. Есето по морален проблем тръгва точно оттам, за да покаже, че творбата дава друг отговор - по-неудо...
Есе по морален проблем: „Може ли един народ да се промени за една пролет“ - „Отде тая дързост у раята и тоя страх у господаря?“ (по главата „Новата молитва на Марка“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов)
Един въпрос, изречен на глас след най-невероятната сцена в главата, се оказва валиден не само за 1876 година. Как е възможно вчера нещо да е немислимо, а днес да изглежда най-естественото на света...
Есе по морален проблем: „Молитвата, която я няма в никоя книга“ - когато старите думи вече не стигат (по главата „Новата молитва на Марка“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов)
Всеки има свои повтарящи се думи, за които се държи, когато стъпалата под краката му се клатят. Затова е толкова поразителен мигът, в който един възрастен човек застава пред иконите и започва д...
Есе по морален проблем: „Възпитанието като корен на свободата: уроците на бай Марко“ - ключът от сандъка с парите като урок по достойнство (по глава „Гост“ от романа „Под игото“
При думата възпитание първо идват наум забраните. Затова е изненадващо, че един неук човек от деветнайсети век, живял под чужда власт, е градил възпитанието си почти изцяло върху доверие. Отту...
Българската литература от Освобождението до Първата световна война (1878 - 1914) - подробен и разширен анализ на епохата, новия век и изданията. Въпроси и отговори
Тридесет и шест години - срок, който изглежда кратък, но побира цяла културна революция. За толкова време българската литература изминава пътя от възрожденската песен до модерната поезия на н...
Есе по морален проблем: „Майчината обич - най-святата връзка на човешкото сърце“ - жената на прага, която само чака и се усмихва (по мотиви от елегията „Да се завърнеш…“ на Димчо Дебелянов)
Тя не казва нито дума в цялата елегия. Само стои на прага, само се усмихва, само чака - и точно в това мълчание е побрана цялата ѝ обич. Есето по морален проблем тръгва от този образ, за да стигне ...