Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 1753 резултата
Есе по граждански проблем: „Силата на жената в един свят, направен за мъже“ – невидимата власт, равноправието и цената на силата (по Първа част „Хаджи Серафимовата внука“ от „Железният светилник“ на Димитър Талев)
„Силата на жената в един свят, направен за мъже“ е есе по граждански проблем, което поставя в центъра мястото на жената в традиционното общество и връзката между невидимата домашна власт, ли...
Есе по морален проблем: „Какво е да си „бяла врана“ – от Димитър Талев до Станислав Стратиев“ – различността като изпитание за съвестта (по „Железният светилник“ и „Балкански синдром“)
„Какво е да си „бяла врана“ – от Димитър Талев до Станислав Стратиев“ е есе по морален проблем, изградено върху ярък символ и съпоставка между два различни художествени свята. Материалът е ...
Интерпретативно съчинение: „Комичното и трагичното в „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев“ – със смях на лицето и със сълзи в сърцето
Има творби, които разсмиват, и творби, които натъжават. И има такива, при които двете се случват в едно и също изречение. Това съчинение обяснява как точно става това. Интерпретативно съчинени...
Есе по граждански проблем: „Гласът от телефона“ – най-силният герой, който не излиза на сцената („Балкански синдром“, Станислав Стратиев)
Тема, до която в клас почти никой не се сеща да стигне. Затова и работата по нея се откроява веднага — още от заглавието, преди проверяващият да е прочел и ред. Есе по граждански проблем върху к...
Есе по морален проблем: „Кой е бялата врана днес“ – когато честността се превърне в странност („Балкански синдром“, Станислав Стратиев)
Израз, който всички използват, без да се замислят какво означава. Това есе го разглобява — и открива, че значението му зависи изцяло от онова, което мнозинството е приело за нормално. Есе по мо...
Есе по морален проблем: „Смешното и тъжното в „родното“ – защо се смеем, докато нещо в нас се свива („Балкански синдром“, Станислав Стратиев)
Има един вид смях, който всеки българин познава: смееш се, а нещо в теб се свива. Това есе тръгва точно оттам — и обяснява откъде идва това усещане. Есе по морален проблем върху „Балкански синд...
Есе по граждански проблем: „Народно величие" – когато голямата дума прикрива малкото дело“ („Бай Ганьо журналист“, Алеко Константинов)
Заглавие на вестник, което е може би най-жестоката шега в българската литература. Това есе обяснява защо — и какво прави същата шега днес с всеки от нас. Есе по граждански проблем върху „Бай Г...
Есе по морален проблем: „Учен бил, честен бил – защо обществото на Бай Ганьо не търпи почтените хора“ („Бай Ганьо журналист“, Алеко Константинов)
Герой без име, без реплика и без лице. За него се знаят само две неща — и точно те го погубват. Това есе е написано за него, а не за прочутия герой от заглавието на книгата. Есе по морален проблем...
Есе по морален проблем: „Кьораво има ли – когато изгодата замести съвестта“ – три думи, които поставят диагноза на цяло общество („Бай Ганьо журналист“, Алеко Константинов)
Три думи, изречени от второстепенен герой, преди изобщо да е разбрал за какво става дума. Това есе твърди, че те са най-точната диагноза, поставяна някога на едно общество — и го доказва. Есе по...
Есе по граждански проблем: „Думата може да убие – силата и отговорността на публичното слово“ („Бай Ганьо журналист“, Алеко Константинов)
Израз, който всеки е чувал и почти никой не приема буквално. Това есе го приема — и след една сцена от разказа читателят вече не може да го чете като преувеличение. Есе по граждански проблем въ...
Есе по морален проблем: „Дървото, което гори, и дървото, което остава – за паметта и изкуството“ – двете форми на безсмъртие („Железният светилник“, Димитър Талев)
Романът започва с дърво и завършва с дърво. Едното изгаря, другото остава. Върху разстоянието между тях е построено цялото това есе — и това е тема, по която в класа едва ли ще пише още някой. Е...
Есе по морален проблем: „Светлината, която човек сам запалва“ – защо никой не идва да освети чуждата тъмнина („Железният светилник“, Димитър Талев)
Осем абзаца. Един цитат в началото, едно разграничение в края и между тях път, по който мисълта не се връща нито веднъж назад. По тази тема се пишат едни от най-предвидимите работи в класа — таз...