Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 161 резултата
Есе по морален проблем: „Имаме ли право да даряваме надежда, в която сами не вярваме?“ (по елегията „Аз искам да те помня все така...“ от Димчо Дебелянов)
Повечето работи по тази тема бързат да отговорят с да или с не и после подпират отговора с чувства. Тук първо се проверява дали въпросът е зададен цял. Тази една стъпка променя целия разговор и...
Есе по житейски проблем: „Можем ли да задържим любимия човек в спомена си?“ (по елегията „Аз искам да те помня все така…“ от Димчо Дебелянов)
Въпрос, който започва с „можем ли“, изглежда лесен, защото допуска отговор с една дума. Точно заради това по такива теми се пишат най-слабите есета: казва се да или не и после се изреждат чувст...
Интерпретативно съчинение: „Любовта и споменът в Дебеляновата елегия „Аз искам да те помня все така…““ - споменът, който се изработва в настоящето
Темата за любовта в тази елегия се пише най-често като описание на чувства. Тук е избран друг път: търси се как точно творбата спасява любовта и отговорът става теза, която се доказва до послед...
Есе по житейски проблем: Тъмният трюм на душата (по частта „Тъмният трюм“ от романа „Ноев ковчег“ на Йордан Радичков) – фенер в лабиринта
Как един кратък откъс от роман може да отвори голям въпрос за човека? Есето „Тъмният трюм на душата“ е посветено на частта „Тъмният трюм“ от „Ноев ковчег“ на Йордан Радичков. То предлага ли...
Есе по граждански проблем: „Топла вера“ – какво прави вярата, когато всичко друго е рухнало (по „Писмо“ на Никола Вапцаров) – машината, която припява в нощта
Една кратка дума от „Писмо“ на Никола Вапцаров дава посоката на това есе по граждански проблем. Темата „Топла вера“ – какво прави вярата, когато всичко друго е рухнало е разгърната чрез вни...
Есе по граждански проблем: „Капанът на живота“ – за мечтите, които не издържат срещата с действителността (по „Писмо“ на Никола Вапцаров) – ключът от клетката
Мечтата за далечни места и усещането за затворен живот се срещат в центъра на това есе по граждански проблем върху „Писмо“ от Никола Вапцаров. Темата „Капанът на живота“ – за мечтите, които...
Есе по житейски проблем: „Чувствам нужда да разкажа...“ по „Писмо“ от Никола Вапцаров – думите, отправени към приятел
Есе по житейски проблем върху „Писмо“ от Никола Вапцаров, което поставя в центъра нуждата човек да сподели преживяното с някого. „Чувствам нужда да разкажа...“ е готова разработка с личен гл...
Есе по морален проблем: „Домът, който изстина – за трагедията на един род“ – когато угасне огнището („Гераците“, Елин Пелин)
Тема, по която е много лесно да се изпадне в оплакване: едно време хората се обичали, сега всеки гледа своето. Такива работи се пишат бързо и се забравят още по-бързо. Това есе не оплаква. То изс...
Есе по морален проблем: „Тишината като език на душата“ – когато най-силният вик е тихият („Да се завърнеш в бащината къща“, Димчо Дебелянов)
Тема, по която малцина се сещат да пишат, защото тишината изглежда като липса, а не като предмет на разсъждение. Именно затова работата по нея веднага се откроява. Есе по морален проблем за тиш...
Есе по морален проблем: „Домът като най-съкровена духовна опора“ – пристанът, до който водят всички пътища („Да се завърнеш в бащината къща“, Димчо Дебелянов)
Тема, която в повечето работи се свежда до едно и също: домът е свещен, там ни обичат, трябва да го пазим. Вярно е, но не доказва нищо. Това есе доказва. И го прави с подробности от самия текст, а н...
Есе по морален проблем: „Семейството и близките са тези, които безкористно и безусловно ще ни подкрепят в трудни моменти“ – прагът, на който те чакат („Скрити вопли“, Димчо Дебелянов)
Тема, по която е много лесно да се пише и още по-лесно да се напише нещо празно. Обичаме семейството си, то винаги е до нас, край. Това есе избягва капана. Четири абзаца, нито един излишен ред, и д...
Есе по морален проблем: „Чорбаджи Марко – пътят на един разумен човек“ по романа „Под игото“
Характеристика на герой — най-скучната възможна задача. Изброяваш черти, подкрепяш ги с цитати, завършваш с изречение, че героят е типичен представител на своето време. Това есе не е характер...