Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 199 резултата
Есе по морален проблем: „Има ли право словото да разкрасява истината?“ – между „парфюма“ и грапавия език на истината (по „История“ от Никола Вапцаров)
„Има ли право словото да разкрасява истината?“ е есе по морален проблем, което превръща един от най-запомнящите се образи в стихотворението „История“ от Никола Вапцаров – противопоставяне...
Есе по морален проблем: „Мъдрост или примирение е да кажеш: „така било е и ще бъде“?“ – границата между житейския опит и отказа от промяна (по „История“ от Никола Вапцаров)
„Мъдрост или примирение е да кажеш: „така било е и ще бъде“?“ е есе по морален проблем, което превръща една запомняща се реплика от стихотворението „История“ на Никола Вапцаров в отправна т...
Есе по граждански проблем: „Всичко минава през „моя човек“ – за невидимата жертва на всяка връзка („Балкански синдром“, Станислав Стратиев)
Има изрази, които разказват цяла история с три думи. Това есе тръгва от един такъв — и стига до признание, което почти никой не си позволява да направи в писмена работа. Есе по граждански пробл...
Есе по граждански и нравствен проблем: „Клоуните на обществената сцена“ по „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев – демагогия, обществен успех и личен избор
Как се пише есе, което започва с провокативна мисъл и я проверява чрез литературна творба? „Клоуните на обществената сцена“ по „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев предлага въздейств...
Есе по морален проблем: „Светилникът срещу пердето — какво избираме, когато избираме да виждаме“ (по „Железният светилник“ на Димитър Талев и „Бай Ганьо журналист“ на Алеко Константинов)
Един светилник и едно перде на очите дават началото на разговор за избора да виждаш истината. Есето по морален проблем „Светилникът срещу пердето — какво избираме, когато избираме да виждам...
Есе по морален проблем: „Европейци сме ний, ама все не сме дотам“ — за разстоянието между дрехата и човека (по „Бай Ганьо журналист“ на Алеко Константинов)
Какво стои зад познатите думи „Европейци сме ний, ама все не сме дотам“? Това есе по морален проблем тръгва от финалната реплика на Алеко Константинов и развива темата за разстоянието между ...
Есе по морален проблем: „Кога честността се превръща в малшанс“ (по монолога на Бялата врана от първо действие на комедията „Балкански синдром“ на Станислав Стратиев)
Какво се случва с човека, когато качество, което би трябвало да му носи уважение, започне да го отделя от другите? Есето по морален проблем „Кога честността се превръща в малшанс“ тръгва от мо...
Есе по морален проблем: „Майчината любов може ли да греши?“ (по образа на Султана от Четвърта част „Корени и гранки“ на „Железният светилник“ от Димитър Талев)
„Майчината любов може ли да греши?“ е есе по морален проблем, изградено като последователно разсъждение върху границата между грижата, страха, родителската власт и правото на личен избор. Св...
Есе по морален проблем: „Може ли човек да живее само за себе си?“ – между личния покой и отговорността към другите (по Втора част „В тъмни времена“ от „Железният светилник“ на Димитър Талев)
„Може ли човек да живее само за себе си?“ е есе по морален проблем, което поставя в центъра връзката между личния живот, отговорността към другите и принадлежността към общността. Материалът ...
Есе по морален проблем: „Какво е да си „бяла врана“ – от Димитър Талев до Станислав Стратиев“ – различността като изпитание за съвестта (по „Железният светилник“ и „Балкански синдром“)
„Какво е да си „бяла врана“ – от Димитър Талев до Станислав Стратиев“ е есе по морален проблем, изградено върху ярък символ и съпоставка между два различни художествени свята. Материалът е ...
Есе по морален проблем: „Учен бил, честен бил – защо обществото на Бай Ганьо не търпи почтените хора“ („Бай Ганьо журналист“, Алеко Константинов)
Герой без име, без реплика и без лице. За него се знаят само две неща — и точно те го погубват. Това есе е написано за него, а не за прочутия герой от заглавието на книгата. Есе по морален проблем...
Есе по граждански проблем: „Кой е виновен, когато вярваш, без да мислиш?“ – безкритично доверие, лична и колективна вина, избор и гражданска отговорност
„Кой е виновен, когато вярваш, без да мислиш?“ е есе по граждански проблем, което поставя един от най-трудните въпроси на следвоенната българска литература – въпроса за личната и колективнат...