Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 2767 резултата
Есе по морален проблем: „Паметта като дълг на живите“ - защо забравата започва още на следващия ден (по главата „Пиянството на един народ“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов)
Един цикъл, посветен на героите на Възраждането, се нарича не „на великите“, а „на забравените“ - и то само няколко години след Освобождението, когато мнозина участници са още живи. Есето по ...
Есе по морален проблем: „И великите победи, и великите загуби сплотяват“ - защо едно поражение може да се превърне в най-светлия спомен на един народ (по главата „Пиянството на един народ“ от романа „Под игото“
Едно събитие, което по всички военни мерки е провал - и въпреки това го помним като най-великото, което сме направили. От този парадокс тръгва есето по морален проблем, за да провери докъде е вя...
Есе по морален проблем: „Народ и водачи“ - кой всъщност прави историята: думите на неколцина или готовността на хиляди (по главата „Пиянството на един народ“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов)
Един въпрос, който всеки урок по история подминава, а литературата поставя направо: дали изключителният човек повлича хилядите, или хилядите просто чакат някой да им каже думата. Есето тръгва...
Есе по морален проблем: „Бунтът е състояние на младостта“ - млад е онзи, който още вярва, че нещата могат да бъдат други (по главата „Пиянството на един народ“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов)
Твърдение, което на пръв поглед не се нуждае от доказване - и точно затова заслужава да бъде проверено. Есето не приема наготово общоприетата представа за връзката между бунта и младостта, а я ...
Есе по морален проблем: „Бащата, който се срамува от разума си“ - три пъти сменя мнението си за няколко секунди (по главата „Новата молитва на Марка“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов)
Няколко реда, а може би най-човешкият момент в целия роман. Един баща иска синовете му да останат живи, веднага след това се срамува, че не горят като другите, и накрая пак се връща към първото. Е...
Есе по морален проблем: „Молитвата, която я няма в никоя книга“ - когато старите думи вече не стигат (по главата „Новата молитва на Марка“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов)
Всеки има свои повтарящи се думи, за които се държи, когато стъпалата под краката му се клатят. Затова е толкова поразителен мигът, в който един възрастен човек застава пред иконите и започва д...
Есе по морален проблем: „Лудите, лудите - те да са живи!“, или защо светът се движи от неразумните (по главата „Новата молитва на Марка“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов)
Една дума, изречена в началото като присъда, и същата дума, изречена накрая като благословия. Между двете стои цял един ден и цяла една промяна. Есето по морален проблем тръгва оттук и стига до ...
Есе по морален проблем: „Заслужена ли е свободата, или е получена даром“ - защо получателят има само късмет, а наследникът наследява и дълговете (по одата „Левски“ от Иван Вазов)
Изглежда исторически въпрос, а всъщност е личен. Питаме се дали свободата е дар или заслуга, а всъщност питаме друго: длъжни ли сме нещо на някого, или сме чисти. От това разграничение тръгва ес...
Есе по морален проблем: „Героят днес“ - когато алтернативата на подвига вече не е смъртта, а удобството
Попитайте десет души кой е герой днес и поне три от отговорите ще бъдат имена на футболисти. Есето по морален проблем тръгва от това наблюдение и веднага поставя диагнозата: объркали сме две р...
Есе по морален проблем: „Невинните жертви“ - защо срамът остава у пострадалия, а не у виновния (по повестта „Гераците“ от Елин Пелин)
Първият въпрос при всяко нещастие е кой е виновен - защото искаме светът да има правила. И точно затова страданието на невинния е непоносимо: то нарушава правилото. Есето по морален проблем тр...
Есе по морален проблем: „Упадъкът на човека и общността“ - влагата, която разяжда основите, преди къщата да се напука (по повестта „Гераците“ от Елин Пелин)
Кога точно се случва падането? Има ли един ден, една дума, след която вече няма връщане назад? С този въпрос започва есето по морален проблем и веднага дава своя отговор: такъв ден няма - упадъкъ...
Есе по морален проблем: „Споменът - невидимата тъкан на човешката душа“ - напразен и необходим: онова, което остава, когато всичко друго си отиде (по мотиви от елегията „Да се завърнеш…“ на Димчо Дебелянов)
Какво остава от един ден, след като е свършил? От хората, които вече не са до нас? Отговорът е един и същ и за трите въпроса - и точно от него тръгва есето по морален проблем, посветено на паметта ...