Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 318 резултата
„Железният светилник“ от Димитър Талев – тест върху четвърта част „Корени и гранки“ (VII, X, XIII, XVI глава): образи, символи и идеи, с обяснени отговори
Тестът е насочен към смисловите пластове на четвъртата част – към символиката на образите и към идеите, които свързват отделните глави. Съдържа 23 задачи, като при задачите с избираем отговор ...
План за урок върху III глава от „Евгений Онегин“ на А. С. Пушкин – писмото на Татяна, мечтата и реалността: епоха, жанр, онегинска строфа, мотиви, герои и въпроси с очаквани отговори
Урок, който започва с личен въпрос към класа – бихте ли написали писмо на човека, в когото сте влюбени. Оттам, за пет минути, разговорът стига до Татяна Ларина и до решението, което е взела пред...
Анализ на „Любов“ от Сафо – от божественото щастие до разтърсващото преживяване на чувството
Анализът на „Любов“ от Сафо е структуриран като цялостен прочит на античната лирическа творба, който съчетава авторов и културноисторически контекст с наблюдения върху жанра, композицията...
„Степ“ (Асен Разцветников) – изповед за самота, угаснала вяра и безкрайна вътрешна пустота
1. Асен Разцветников – биографичен и творчески портрет Асен Разцветников е литературният псевдоним на Асен Петков Коларов. Той е роден на 2 ноември 1897 г. в село Драганово (Великотърновско) и ум...
От смях към покаяние – Диалогичен прочит на „Веселият монах“ (Елин Пелин, „Под манастирската лоза“) и „Антихрист“ (Емилиян Станев)
1. Въведение: защо тези две творби могат да се четат „в диалог“ „Веселият монах“ и „Антихрист“ говорят за вярата, но я показват по много различен начин. Все едно гледаме една и съща планина о...
Анализ на „Гетсиманската градина“ от Р. М. Рилке – между молитвата, самотата и отсъстващия ангел
Анализът на „Гетсиманската градина“ от Райнер Мария Рилке е изграден като многопластов прочит, който съчетава биографичен контекст, творчески път, особености на поетиката, място на стихотв...
Трансформиращ преразказ на приказката „Главатарят, който искал да плени месечината“ от името на главатаря. Изповед на един завоевател
Рядко историята я разказва онзи, който я е причинил. Тук тъкмо той държи думата и заради това познатата приказка звучи по нов начин. Разказът е в първо лице и в минало време, а говорещият присъ...
Трансформиращ преразказ на приказката „Легенда за рома“ от името на Ром
Разказва самият Ром, а изповедта му започва в стъклено-кристалния замък на върха. Трансформиращият преразказ предава „Легенда за рома“ изцяло от негово име: желанието да види хората, тайния...
Отговор на литературен въпрос: Защо Гунчо доверява болката си на непознатия овчар?
Пред непознат човек понякога се говори по-лесно, отколкото пред своите, и точно това обяснява поведението на бащата в разказа. Разработката подрежда причините, поради които Гунчо разкрива на...
Отговор на литературен въпрос: Как композицията на баладата „Неразделни“ е свързана с утвърждаването на силната и чиста любов?
Два ствола, преплели клони над брега, изглеждат в началото просто красива картина. Едва накрая читателят разбира каква история стои зад тях. Отговорът проследява как точно тази подредба на ба...
Есе по морален проблем: „Човекът – «подобен на Бог» или «квинтесенция на праха»“ (по монолога във Второ действие на „Хамлет“ от Уилям Шекспир) – между възхищението и разочарованието
Две противопоставени определения за човека организират моралния размисъл в това есе по монолога на Хамлет във Второ действие. Темата „Човекът – «подобен на Бог» или «квинтесенция на праха»...
Есе по морален проблем: „Доброто и злото в реалността и във въображението“ (по първа и осма глава на „Дон Кихот“ от Мигел де Сервантес)
Красивото намерение и конкретното действие дават различни основания за морална преценка. Това есе разглежда темата „Доброто и злото в реалността и във въображението“ с опора в първа и осма ...