Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 935 резултата
Есе по морален проблем: „Смешното и тъжното в „родното“ – защо се смеем, докато нещо в нас се свива („Балкански синдром“, Станислав Стратиев)
Има един вид смях, който всеки българин познава: смееш се, а нещо в теб се свива. Това есе тръгва точно оттам — и обяснява откъде идва това усещане. Есе по морален проблем върху „Балкански синд...
Интерпретативно съчинение: „Прощавай и ти, бай Ганьо!“ – финалът като изповед и завещание в „Бай Ганьо журналист“ от Алеко Константинов
Има финали, които затварят една история, и финали, които отварят цяла епоха. Това съчинение е посветено изцяло на един от втория вид — и на това как в него авторът излиза от собствената си книг...
Есе по граждански проблем: „Народно величие" – когато голямата дума прикрива малкото дело“ („Бай Ганьо журналист“, Алеко Константинов)
Заглавие на вестник, което е може би най-жестоката шега в българската литература. Това есе обяснява защо — и какво прави същата шега днес с всеки от нас. Есе по граждански проблем върху „Бай Г...
Есе по морален проблем: „Учен бил, честен бил – защо обществото на Бай Ганьо не търпи почтените хора“ („Бай Ганьо журналист“, Алеко Константинов)
Герой без име, без реплика и без лице. За него се знаят само две неща — и точно те го погубват. Това есе е написано за него, а не за прочутия герой от заглавието на книгата. Есе по морален проблем...
Есе по морален проблем: „Смехът, който боли – силата на сатирата“ – кога смехът е оръжие на правдата и кога на злото („Бай Ганьо журналист“, Алеко Константинов)
Тема, по която обикновено се обяснява какво е сатира. Тази работа прави друго: показва как тя действа върху самия читател, минута по минута. Есе по морален проблем върху „Бай Ганьо журналист“...
Есе по граждански проблем: „Думата може да убие – силата и отговорността на публичното слово“ („Бай Ганьо журналист“, Алеко Константинов)
Израз, който всеки е чувал и почти никой не приема буквално. Това есе го приема — и след една сцена от разказа читателят вече не може да го чете като преувеличение. Есе по граждански проблем въ...
Есе по граждански проблем: „Бай Ганьо, Европа и ние“ – защо отношението към един герой е барометър на националното самочувствие („Бай Ганьо журналист“, Алеко Константинов)
Тема, по която обикновено се пише отдалеч и предпазливо: Европа, идентичност, ценности. Тази работа я пише отблизо — от тротоара, от класната стая, от коментарите под новините. Есе по гражданс...
Интерпретативно съчинение: „Бай Ганьо и журналистиката“ – как се ражда един вестник и се погребва едно слово („Бай Ганьо журналист“, Алеко Константинов)
Ражда се вестник, а се погребва смисълът на една дума. Върху това противоречие е построено цялото съчинение — и то е формулирано още в увода, преди да е започнало доказването. Интерпретативно...
Интерпретативно съчинение: „Султана между дълга и любовта – трагедията на желязната майка“ („Железният светилник“, Димитър Талев)
Героиня, която не може да бъде обичана безрезервно и не може да бъде забравена. И съчинение, което не бърза да я осъди — а точно това се цени най-високо при оценяване. Интерпретативно съчинени...
Есе по морален проблем: „Дървото, което гори, и дървото, което остава – за паметта и изкуството“ – двете форми на безсмъртие („Железният светилник“, Димитър Талев)
Романът започва с дърво и завършва с дърво. Едното изгаря, другото остава. Върху разстоянието между тях е построено цялото това есе — и това е тема, по която в класа едва ли ще пише още някой. Е...
Есе по морален проблем: „Чуждият човек – за тези, които не се побират в никой ред“ – когато общността приема дара, но не приема дарителя („Железният светилник“, Димитър Талев)
Повечето работи по този роман се пишат за Султана, за Лазар или за църковната борба. Тази е за човека, когото учебникът споменава в едно изречение — и когото хората забравят най-бързо. Есе по м...
Есе по морален проблем: „Цената на честта – кога дългът се превръща в жестокост“ – огънят, който изгаря и този, който го е запалил („Железният светилник“, Димитър Талев)
Тема, при която повечето работи избират лесния път: осъждат героинята, обявяват я за жестока и приключват. Такова есе се пише за половин час и не убеждава никого. Тук е избран много по-трудният...