Търсене на материали

Целия този ден на жътва никога няма да забравя. Бях още малка, но вече помагах на мама и на батко Никола на нивата. От тъмни зори бяхме тръгнали заедно с другите селяни към равното Софийско поле...

В баладата „Неразделни“ от Пенчо Славейков още в началото разбираме, че ще слушаме една необикновена, тъжна и красива история за любов. Това не е просто обикновена любовна история. В нея двам...

Никога няма да забравя онази утрин в Рила, когато за първи път в живота си се почувствах едновременно страшно малък и невероятно силен. Това беше по време на училищната ни екскурзия до Седемте...

Стихотворението „Неразделни“ от Пенчо Славейков е едно от най-вълнуващите произведения, които изучаваме в 7. клас. То разказва тъжната любовна история на Калина и Иво, но същевременно показв...

Лятото, в което разбрах какво значи „неразделни“, не беше нито най-горещото, нито най-веселото ми лято. Но беше лятото, в което любовта престана да бъде просто дума от стихотворение и се превъ?...

В баладата „Неразделни“ Пенчо Славейков разказва тъжна, но много красива история за двама млади – Калина и Иво, чиято любов е толкова силна и чиста, че не свършва дори със смъртта. За да подче...

Беше един топъл летен ден по морето. С родителите ми бяхме на почивка в малък хотел близо до плажа. Денят започна съвсем спокойно – море, слънце, сладолед, смях. Изобщо нищо не подсказваше, че т?...

Образът на бай Ганьо е един от най-известните в българската литература. Чрез него Алеко Константинов показва как изглежда българинът, когато тръгне „из Европа“, но без истинска вътрешна про?...

Образът на България на Световното изложение в Чикаго в откъса от „До Чикаго и назад“ е едновременно горд, смешен, мил и малко тъжен. Чрез описанието на българския павилион и на българите, кои?...

Отношенията между „своето“ и „чуждото“ в откъса от „До Чикаго и назад“ са изградени многопластово, с много ирония и самоирония. Алеко показва едновременно възхищение, любопитство, компле?...

Миналото лято преживях пътуване, което още пазя като филм в ума си. Не беше нито най-дългото, нито най-далечното, но беше най-интересното, защото за пръв път тръгнах самостоятелно – без родител...

1. Какво разкрива сцената с объркания мексикански павилион, приет за български в „До Чикаго и назад“? А) Трудността на българите да се ориентират в чуждия свят и неговото разнообразие. Б) Голя?...