Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 2804 резултата
Елин Пелин – „Гераците“. Разрушаване на ценностната система на патриархалния свят.
Според спомените на съвременници на Елин Пелин той се е обиждал, когато са го наричали „селски писател“. В същото време неведнъж е споделял убеждението си, че всичко постигнато в творчествот...
Димитър Талев – „Железният светилник“. Силата и слабостта на Султана.
В статията си „За жената и македонката“ Димитър Талев пише: „...в кървавите страници на македонската история ще засияят мъченическите образи на хиляди майки, сестри и съпруги, на хиляди свет?...
Бай Ганьо и характерологията на българина.
Художествената сила и непреходното значение на превърналата се в своеобразен национален мит творба на Алеко Константинов „Бай Ганьо“ се дължат в еднаква степен на изключителния сатиричен ...
Оноре дьо Балзак – „Дядо Горио“. Конфликт на ценности, страсти и амбиции в романа.
Романът „Дядо Горио“ е своеобразна енциклопедия на нравите в парижкото общество. Като част от „Етюди за нравите“, творбата на Балзак анализира и показва явно прикритата зад лицемерието съ?...
Библията като културен феномен.
Библията е велика книга, която съдържа неоспорими истини и мъдрост за хората от хилядолетия. Неслучайно е наречена Книга на книгите. В нея всеки човек, независимо от кое поколение е или в коя ...
Йордан Йовков – „Серафим“. Серафим или чудото в делника.
Проявленията на доброта и щедрост в човешкия живот и милосърдието към нуждаещите се даряват тихата радост от единението с всичко съществуващо. В материалния свят на хората, отразен в разказа...
Софокъл – „Едип цар“, „Антигона“ и Еврипид – „Електра“. Образите на Едип, Антигона и Електра – съпоставителна характеристика.
Достигналите до наши дни оскъдни на брой, но безкрайно ценни с мъдростта и многозначността на посланията си старогръцки трагедии въвеждат в духовното пространство на човечеството поредица ?...
Иван Вазов – „Под игото“. Духовният портрет на българина в романа.
Романът „Под игото“ е замислен като битово-исторически роман, като носталгично завръщане към още неугасналата жарава на спомените от близкото за Вазов и за съвременниците му минало. С много...
Софокъл – „Антигона“. „Не за вражда — за обич съм създадена“. (размисли за образа на Антигона).
В цялостното развитие на старогръцката трагедия Софокъл се изявява като „майстор на характери“. Централен образ в строгото единство на действието на неговите трагедии е непреклонната чове...
Иван Вазов – „При Рилския манастир“. Два модела на възприемане на природата.
Иван Вазов е първият български поет, който въвежда природата като самостоятелен обект на художествено изображение. В предосвобожденската ни поезия тя е само елемент, скица, декор и има стран?...
Софокъл – „Едип цар“. Проблемът за слепотата и зрението.
Творчеството на Софокъл е определяно като естетически връх в развитието на гръцката класика, защото в най-пълна степен отговаря на принципите, на изискванията на атическата (образцовата) тра...
Есхил – „Прикованият Прометей“. Прометей като образ символ на справедливостта и хуманизма.
„Прикованият Прометей“ е едно от най-прочутите произведения на древногръцкия драматург Есхил, наричан с основание „баща на трагедията“. По всяка вероятност тази драматургична творба е ча?...