Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 2961 резултата
Иван Вазов – „Една българка“. Баба Илийца и калугерът – два полюса на човешко поведение.
В разказа „Една българка“ Иван Вазов пресъздава времето на проверка на човечност и вярност към българското през бурната 1876 г. след разгрома на Ботевата чета. В творбата е разкрит един свят, и...
Библията – Промененото схващане за съотношението мит – религия – история.
Библията — или по-точно Книгите на Свещеното писание на Стария и Новия завет — отдавна е най-често издаваната и четена книга по света: свещена за изповядващите християнството и основополага?...
Библията като културен феномен.
Библията е велика книга, която съдържа неоспорими истини и мъдрост за хората от хилядолетия. Неслучайно е наречена Книга на книгите. В нея всеки човек, независимо от кое поколение е или в коя ...
Йордан Йовков – „Серафим“. Серафим или чудото в делника.
Проявленията на доброта и щедрост в човешкия живот и милосърдието към нуждаещите се даряват тихата радост от единението с всичко съществуващо. В материалния свят на хората, отразен в разказа...
Софокъл – „Едип цар“, „Антигона“ и Еврипид – „Електра“. Образите на Едип, Антигона и Електра – съпоставителна характеристика.
Достигналите до наши дни оскъдни на брой, но безкрайно ценни с мъдростта и многозначността на посланията си старогръцки трагедии въвеждат в духовното пространство на човечеството поредица ?...
Софокъл – „Антигона“. Трагичният сблъсък на несъвместими ценности и принципи в творбата.
Трагедията на Софокъл — „Антигона“, вероятно е създадена през 40-те години на V в. пр. Хр. и донася голяма слава и признание за своя творец, но също така има силно въздействие върху публиката в т...
Софокъл – „Едип цар“. Трагичната вина и съдбовната предопределеност.
В своята драматическа творба „Едип цар“ Софокъл поставя като основен акцент проблема за съдбовната предопределеност и личния избор на човека. По оригинален начин, чрез трагиката в живота н?...
Иван Вазов – „Епопея на забравените“. Духовната мощ и жертвоготовност на героите.
Наричат го патриарх на българската литература, защото той твори във всички жанрове, разработва всички основни теми, създава основните митологеми в българското културно съзнание. Той единств...
Есхил – „Прикованият Прометей“. Прометей като образ символ на справедливостта и хуманизма.
„Прикованият Прометей“ е едно от най-прочутите произведения на древногръцкия драматург Есхил, наричан с основание „баща на трагедията“. По всяка вероятност тази драматургична творба е ча?...
Есхил – „Прикованият Прометей“. Цената на човешкия прогрес.
Една от присъщите за човека характеристики — любопитството, го кара да търси истините за своя произход, за сътворението на света, за ролята на мистичното и фаталистичното в неговото битие. И ?...
Уилям Шекспир – „Хамлет“. Драмата на ренесансовия хуманист.
Книгите, които имат достойнствата да служат на хората като извори на мъдрост, които съдържат прозрения по философски и житейски въпроси, подпомагат неутолимия човешки стремеж към истината и ...
Мигел де Сервантес – „Дон Кихот“. Щастието на „безумието“ в романа.
„В света има четири разреда хора: влюбени, честолюбиви, наблюдателни и безумци. Най-щастливи са последните.“ (Иполит Адолф Тен) Безумие и свобода или разум, скован от табутата на вр...